Май месец е месецът с много празници, с абитуриентски балове и... с купища деца, които кандидатстват и трябва да бъдат приети НЯКЪДЕ! В ясли, в градини, в езикови гимназии. Някои родители, като днешната ни авторка Кеви Николова, са изтеглили късата клечка и в един и същи момент имат дете, кандидатстващо за ясла, и друго - за гимназия. Днес тя ни разказва за абсурдите покрай двете събития, а ние напълно я разбираме, защото сме в същата ситуация - припомняме ви текста Майка кандидатства за детска градина (Древногръцка трагедия в три части), както и Не си мила, когато си майка на седмокласник.
*****************
Дълги години бях т. нар. "самотна" майка, макар да не съм много съгласна с тази класификация, защото наистина съм майка, но не бях много самотна, точно по причината, че съм майка.
Така или иначе се наложи с дъщеря ми да израстнем сами в тоя живот. Не се оплаквам, хваля се. Но вече не сме сами, даже точно напротив (малко като в ония виц, дето съдията питал подсъдимата, защо е ударила съпруга си с тенджера по главата, пък тя казала „Точно напротив, господин съдия, с тигана го ударих“).
Та моят мъж също има дете от предишна връзка - син. Не след дълго станахме семейство от типа „Моето и твоето дете бият нашето“... само дето никой никого не бие и децата са наистина страхотни и са 3. Младежът сега ще го оставя настрана, ама не защото не съм го раждала, а защото той просто си няма проблем в тоя живот – не КАНДИДАТСТВА. За разлика от двете 'убавици – голямата и малката.
От известно време нашето семейство е обхванато от суровия и непостоянен климат на кандидатстването.
Голямата девойка е 7-ми клас и ѝ предстоят матури и прилежащото към тях тегаво подреждане на софийските паралелки, от елитни по-елитни. От един месец, обаче, ни обхвана циклона на кандидатстването на малката госпожица в детска ясла, който се оказа дважди по-суров и доста по-непостоянен.
Докато в първия случай цяла учебна година развозваш отрочето по курсове, частни уроци и пробни изпити, освобождаваш го от всички домашни задачи (щото, нали, има да учи), то вечер можеш да се трупясаш поне с малка доза удовлетвореност, че си направил каквото си могъл, помогнал си някак един вид.... то във втория случай, не можеш да направиш НИЩО, освен да се молиш да си родила дете с късмет.
Понеже аз не обичам да си чакам просто и да разчитам на късмета, направих опит да се опитам да направя нещо и влязох да поразгледам ситуацията. Така уж невинно установих една АДСКА несправедливост – всички деца, родени след септември месец, са фундаментално прецакани!
За какво точно иде реч?
Освен ако не си от онези майки, които още от раждането са наясно, че детето им ще е свръх развит гений, който на 10-11 месеца ще ходи и тича като газела, на годинка ще чете приказки от книжките за 1-ви клас, пък памперсите ще ги зареже още на 3 месеца макс и съответно ще може да превземе детската ясла още преди да е навършило годинка, няма как да си сигурна, че детенцето ще е годно да тръгне на ясла на 10-11 месеца (понеже например едва ли ще ходи на тази възраст, което към настоящия момент е изискване за приемане в детска ясла).
Да не говорим, че едва ли сърце ще ти даде да го „запратиш по широкия свят“ преди първата му годишнина. Така малко наивно решаваш, че следващата година, когато детето ще е ще е на година и 10 месеца би било идеално да тръгне на ясла.
Столична община обаче не мисли така, а точно обратното - щом детето ти е родено октомври, ноември и декември, ако не е вундеркинд, трябва поне да има огромен късмет, защото се оказва, че се кандидатства по съответен набор. В нашия случай, а именно ноември 2016 г., се оказваме направо кандидатстващи за втора яслена група.
Явно за да има съспенс, бяха променени и критериите за кандидатстване, от което ние загубихме една (повтарям ЕДНА, цифром 1) точка в нашата кандидатура – тези, които са минали по тоя път, или които сега са в тази ситуация, разбират ясно какво значи тази ЕДНА точка и колко болезнена е загубата.
Вярно, аз все още работя в района на детското заведение, но, уви, затова вече не се дава точка. И сега, не знам кога точно са въвели това кандидатстване по набор, но истината е, че той ужасяващо дискриминира децата, родени в последнато тримесечие на съответния набор.
И така небрежно и малко в последния момент, бих казала, се оказахме без една точка и кандидатстващи за втора яслена група. Както вероятно се досещате, втора яслена група разполага единствено с незаетите места от първа яслена група, които съответно са абсолютно нищожни и предимно за хронично болни деца.
Следователно поради факта, че не си кандидатствал за първа яслена група, когато детето е било на 4-5 месеца, или понеже не си искал да пуснеш бебе на 10-11 месеца във въпросната първа яслена група, сега се оказваш с вече ходещо дете, но се бориш за втора яслена група, което ще рече 1 – 4 – 8 макс свободни места за съответните градини в квартала... при 127 кандидати!
Така излиза, че сме леко дискриминирани, понеже не сме си направили сметката кога ще е най-удобно да родим.
НО... Малката госпожица е родена ноември – скорпион по зодия. Аз не съм от най-запознатите със зодиакалните белези, но като се роди, седнах да прочета туй-онуй, та да имам някаква бегла представа какво да очаквам. Оказа се, че една от най-характерните черти на скорпионите е тяхната отмъстителност. Преди време из виртуалното пространство циркулираше виц за 12-те зодии, които трябваше да заровят труп.
Всички 11 зодии се фръцкат, назлъндистват, цупят и пазарят, само нашият герой, скорпионЪТ, хваща лопатата, защото явно озъзнава, че освен текущия труп, го чакат още 11 след това. В този смисъл, очаквам един ден на жълтите павета да се съберат тълпа разгревени скорпиони от различните набори да заровят ония 200 и кусур трупа, защото така, както го виждам аз, да те дискриминират според месеца на раждане си е непростимо отвсякъде и не може да остане ненаказано 🙂
А иначе, преди седмица ходих на специална родителска среща на голямата ми дъщеря, на която да ни обяснят как точно става тая работа с кандидатстването след 7 клас, да не си подаваме онлайн документите, щото „на ръка“ си е най-сигурно и как много хубави училища имало, но все пак да гледаме да ни е близко.
Нямам да коментирам тези простотии, но се сблъсках с друг абсурд – от тази година може да се кандидатства с двойка на матурите!
Това е така, защото реално от тази година матурите не са с оценки, а само с точки, които се използват за образуване на съответните балове и се оказало, че няма нужда да се приравняват на оценки. Добре, разумно ми прозвуча.
Но след това чух „Децата трябва на всяка цена да се явят на матура, защото иначе ще имат 0 точки“.
Една майка, очевидно по-черногледа такава, попита какво се случва ако поради болест или някакъв друг инцидент децата не успеят да се явят на матура и.... ТУШ!... ще да имат 0 точки. Сега вероятно се досещате какъв рояк избухна в стаята.
В крайна сметка се оказа, че има някакви уважителни причини, поради които може да бъде отложена матурата, но, по думите на нашата класна ръководителка, горещо НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА този вариант, понеже миналата година някъде имало земетресение, на децата им отложили матурата и после имали „големи проблеми“.
(Тук се сетих за една позната, която не се сетила да даде подкуп катаджията и на въпроса му, който реално се опитал да я посети да кихне някой лев, дали иска акт или фиш да й пише за нарушението, тя попитала „Вие какво ще ми препоръчате?“)
Та боледуването и инцидентите преди матура не се препоръчват, така че ако са планирани, отложете ги! Принципно аз съм от майките, които искат децата им да са живи и здрави и винаги съм мислела, че не може да искам да са по-живи и по-здрави, но сега вече знам, че винаги може и повече – искам да е жива и здрава ОСОБЕНО до матурата.
Понеже, както казах и горе, не разчитам много на случайността, днес ѝ написах извинителна бележка за следващата седмица. На нея ѝ казах, че я оставям вкъщи за да преговаря, но истината е, че искам да го опазя живо и здраво това дете до матурите.
Затова сега принцесата ще е заключена в кулата с романтично четиво по БЕЛ и математика, и разпечатаните от МОН миналогодишни матури, и ще се молим дружно да не падне от леглото насън и да си счупи някоя ръка, защото просто не е препоръчително!
Успех на всички деца в кандидатстването и нека всеки бъде приет там, където ще се чуства най-добре.