fbpx
И аз съм човек

Благотворителна кампания за начинаещи

8 август 2016

Как се прави благотворителна кампания? Сложен въпрос, на който ще се опитаме да отговорим, за да насочим другите след нас, които искат да направят нещо за общността в града си.

Като начало, изберете си постижима цел. Ние, от Майко Мила, избрахме нещо, което ни изглеждаше възможно, защото нямаме физическия и психическия капацитет за повече. Не мислете, че не ни се иска да спасим всички бедстващи деца в държавата, да премахнем насилието срещу жените и да осигурим световен мир. Иска ни се, но си даваме ясна сметка, че едвам се оправяме със собствените си деца, като често справянето с тях никак не прилича на част от борбата за "световен мир". Освен това, ако тръгнете да спасявате демокрацията в Южен Судан, няма да има кой да измие чиниите и да простре, а това може да създаде напрежение вкъщи.

Та, избрахме си нещо, с което можем да се справим.

След това помолихме за помощ вас. Обяснихме ви какво искаме да направим и вие всички плеснахте с ръце и възторжено се включихте в акцията по даряване. Без вас щяхме да чукаме от врата на врата, като представителки на древен християнски орден, и вместо "Здравейте, ще отделите ли минута да поговорим за нашия Спасител?", щяхме да се примолваме за някоя и друга дрешка. Може би дори щяхме да наемем каручка, за да изглеждаме по-достоверно. Вместо това, вие ни заринахте с вашите пратки от цяла България и ние никога няма да можем да ви се отблагодарим, защото вие бяхте сърцето и тялото на тази кампания.

Няколко човека, които мислят по-разумно се заинтересуваха от кампанията ни (например мъжът на Елисавета) и започнаха да задават въпроси: "А пратките, които ще започнат да идват, къде ще ги съхранявате?", "Кой ще ви помага, вие сте само две?", "В какво ще ги подреждате дрехите на масите?".

Ние изненадано възкликнахме: "Боже Господи!" и побързахме да намерим място за склад - мазето в магазина на Brave Moustache. После отправихме призив за помощ и няколко великолепни жени се отзоваха. Накрая купихме кутии на промоция, като много се колебаехме дали да купим само розови, дали сини и розови или сини, розови и зелени, но по-добре да не се връщаме на този момент... беше тежко.

Разходите по купуването на кутиите и всичко останало поеха прекрасните социално отговорни хора от Korres България, та поне сега, като се мажем с кремове, не ни е неудобно, защото знаем, че парите ни отиват за добра кауза.

Намерихме си събитие, в което да се включим с кампанията си, защото не се мислехме за велики и не смятахме, че някой ще дойде специално заради нас някъде.

"София диша" се оказа идеалното място и така естествено осигурихме много хора, които да се възползват от даренията, докато се разхождат и забавляват. Отговорихме на стотици мейли, написахме стотици пъти телефоните и адресите си, пуснахме двеста поста във Фейсбук и ви досаждахме до смърт.

Накрая получихме тонове дрехи.

Няма да ви лъжем - понякога логистиката ни съсипваше. Апартаментът на майката и бащата на Елисавета беше препълнен с пликове с дрехи, което затрудни горките хора до безобразие. В деня, в който тръгнаха на море с два броя от внуците си, се оказа, че вместо торбите с тоалетните си принадлежности, зехтина и един особено ценен кабел за телевизията, посредством който бащата на Елисавета искаше да проследи полуфиналите на Европейското по футбол, бяха взели две торби с дарения. И как няма, като само в коридора на клетите хора имаше 17 торби с бебешки дрехи.

В Еконт вече ни познават. След един месец постоянни пратки, Елисавета ежедневно боязливо пристъпваше в офиса на спедиторската фирма и с пребледняло лице питаше "Днес... има ли нещо за мен?" и ако така се получеше, че няма 6 кашона и 4 чувала за мъкнене, с разтреперани крака се прибираше вкъщи.

Красимира на няколко пъти успяваше да натовари на количката си по 3 кашона и 11 плика, и, като опитен клошар, бутащ всичките си придобивки от 2006 до днес, ги докарваше до мястото за складиране.

Накрая дрехите започнаха да преливат от склада. Имаше планини от дрехи, които заедно с доброволките сортирахме - потни, прашни, изнервени и уморени. Докато сортирахме, непрекъснато си удряхме главите в една напречна греда. Нина се удари 2 пъти, Елисавета - около 11 (защото непрекъснато забравяше за съществуването на гредата), а Красимира, скъпи приятели, се удари само веднъж, но какво удряне беше това!!! Излезе ѝ цицина, получи мозъчно сътресение и болки в главата за около седмица! И всичко това в името на благотворителността!!

Та, голямо мъкнене, носене и подреждане падна. Помогнаха ни много хора. Най-вече прекрасните ни момичета, които стояха на крака часове наред, бяха усмихнати, неуморни и любезни. Обичаме ви, момичета. А вие, читатели, ако решите да организирате собствена кампания, имайте предвид, че е голямо бъхтане и ще са ви необходими сили и време.

Накрая беше важно някой да дойде на събитието и да вземе дрехи. Благодарим ви, че дойдохте. Благодарим ви, че се възползвахте от нашите дарения и ще облечете прекрасните си деца с тях. Благодарим ви, че ни обрахте до шушка на 7-ми август и че ще ни оберете още веднъж на 28-ми август, защото ако не дойдете да си вземете безплатни дрехи, ще ни се наложи да ги продадем и да заминем за Карибите да пием коктейли, което е изкушаваща мисъл. Затова, идвайте и взимайте.

Ще се радваме да продължим пътя си заедно с вас. Тази кампания е една стъпка към заветната ни цел - да създадем истинска родителска общност в България.

Надяваме се това да е само началото.

 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross