Готови ли сте да проведете с децата си тежкия разговор за Дядо Коледа? Fatherly споделя опита на 7 бащи с това трудно предизвикателство.
Митът за Дядо Коледа може да ви се вижда глупав, но съвсем не е толкова шантав, колкото начинът, по който някои родители реагират на него.
Коледа е единственото време в годината, когато майките и бащите извършват „обратен грабеж“ на собствения си дом, а децата им влизат в ролята на пазачи. С възрастта малките охранители все повече затрудняват секретните операции на своите родители, докато накрая всички единодушно се съгласяват, че „обирът“ носи радост на цялото семейство и трябва да продължи да се случва.
Но рано или късно идва денят, в който въпросът за съществуването на Дядо Коледа изскача на преден план и родителите се сблъскват с идеалния пример за противоречие при отглеждането на дете – как хем да не убият радостта му, хем да му кажат истината?
На този въпрос няма правилен отговор, нито пък две различни деца ще повдигнат темата по един и същ начин. A хлапетата, които няма да ви изтормозят, се броят на пръсти. Затова в навечерието на празничните дни публикуваме историите на няколко татковци за „Разговора за Дядо Коледа“, как се е стигнало до него и какво се е случило после.
Разбулването на мита дойде след независим разпит от страна на най-големите ми деца, Джая и Джеси, които подлагаха на съмнение фактологичната основа на някои основни принципи. Джая стана подозрителна, когато нейната приятелка Ребека, която е еврейка, ѝ сподели, че Дядо Коледа не посещава тяхната къща. Ребека не бе стигнала дотам да отхвърли съществуването на Дядо Коледа – само казала, че Добрият старец е наложил ембарго на техния дом. И все пак Джая започна да се пита как е възможно това и, по-конкретно, защо Дядо Коледа би постъпил толкова жестоко.
По същото време Джеси започна да вижда други логически, научни и инженерни пробойни в мита: Елените могат да летят? Могат да кацнат на стръмния ни покрив, без да паднат? Дядо Коледа влиза през комина? И после се качва по него? И как така подът не е посипан със сажди? И кучето ни, София, не лае, докато всичко това се случва?
Беше ми доста трудно да давам лъжливи отговори на тези директни въпроси само за да съхраня мит, който тотално противоречи на здравия разум. Тревожех се да не загубя авторитета си пред децата, които в началното училище вече чуваха какви ли не мнения, поставящи под съмнение абсолютната родителска правота. Това беше най-хлъзгавият и стръмен баир, по който съм се спускал.
Мики Трипати, 45
Когато синът ми Ник беше на 3, прекарах цяла нощ в лепене на релсите на влаков макет. Вместо да се зарадва, както очаквах, на сутринта той ме попита защо всичките му подаръци са от Дядо Коледа, а от мен няма нито един. Затова когато дойде моментът да му разкрия истината за Добрия старец, реших да подходя поетапно, поднасяйки му все по-малко подаръци от митичния герой и все повече от мен в продължение на 3 години. На четвъртата Ник седна в скута ми и се усмихна. После силно дръпна мустаците ми и каза, „Винаги съм знаел, че подаръците ми са от дебелия брадат чичко“.
Уилям Дж. МакГий, автор на Half the Child
Една Коледа, докато се прибирахме с колата, се оплетохме в лъжата за Дядо Коледа. Тогава Сиена, вече на 21, беше на 5 или 6 години. Облечена в пижама и седяща в детското си столче, без да се разсейва от другите ни 2 по-големи деца, лицето ѝ бе озадачено, сякаш се опитва да достигне до някакъв екзистенциален отговор. Сякаш сглобяваше парченцата от пъзел.
„Мамо, татко“, каза тя изведнъж, „няма Дядо Коледа!“
„Какво?!“ извикахме ние. „Как може да го кажеш? Ами подаръците, които получи сутринта – откъде се взеха?“
„Сигурно от вас двамата“, отвърна тя.
„Наистина ли? Откъде знаеш?“
С увереността на проповедник тя започна:
„Как така Дядо Коледа и неговите елфи имат същата опаковъчна хартия като онази, в която бяха завити вашите подаръци за братовчеда Мат? Как така Дядо Коледа изяде всички бисквитки и изпи цялата чаша мляко, които бяхме оставили за него? Сигурно посещава милион домове? И как изобщо оставя подаръци във всички домове по света само за няколко часа?“
Нямахме отговор на тези въпроси. Е, няколко пъти се опитахме да съхраним илюзията, но накрая решихме, че това е загуба на време.
Джайлс Тейлър, 48
Ето как дъщеря ми Лизи научи бруталната истина. Неин съученик ѝ беше казал, че Дядо Коледа не съществува, и след училище тя се върна у дома с мисия. Беше като ченге, опитващо се да изкопчи признание, което не искахме да направим. „Знам, че няма Дядо Коледа“, каза тя, а ние се опитахме плавно и неубедително да сменим темата. Не се получи. „Просто ми кажете. И без това вече знам!“ И, като всеки глупав мошеник, ние се подведохме, че истината е най-правилният ход. „Ами феята на зъбчетата? Ами Великденското зайче? Те истински ли са? Защо сте ме лъгали?“ Беше като прокурор. Трудно хлапе. Обичаме я до смърт.
Майкъл Биърс, 38
В първия ни дом нямаше камина, затова трябваше да обясним на децата, че Дядо Коледа е намерил друг начин да се вмъкне вкъщи. С жена ми приготвяхме курабийки, пръскахме трохи по пода и набутвахме подаръците под елхата късно през нощта, закачахме коледни чорапи с лакомства – обичахме да правим тези неща.
Когато децата ни повдигаха въпроса за Дядо Коледа, обяснявахме, че вярата в него е част от магията на празника. Така и не им казахме, че той не съществува. Просто знаехме, че в даден момент те са спрели да вярват в него, но никога не са ни подлагали на кръстосан разпит. Когато след години попитах сина си, той отвърна, че никога не е искал да поставя под съмнение щедростта на майка си и обичта ѝ към коледната традиция. Ако ме сполети щастието да имам внуци, знам, че ще направя всичко по силите си да запазя магията на Коледа.
Ерик Лаудън, 49
Винаги съм казвал на момичетата си, че ако искат да чуят истината, трябва просто да ме попитат. Когато по-голямата ми дъщеря отвори темата за Дядо Коледа, аз отвърнах: „Наистина ли искаш да знаеш?“
Тя реши да не ме пита. На следващата година ме зачекна малката ми дъщеря – казах ѝ, че ако тя не вярва в Дядо Коледа, и той няма да вярва в нея.
Двете вече са на 13 и 15 години. Мисля, че вярата в Добрия старец преминава през няколко етапа. Първо, до около 6-годишна възраст, вярват в него. После, докато не навършат 9, искат да вярват, но знаят, че той не съществува. На 12 не желаят да вярват – искат да изтъкнат, че вече са големи. Не вярват, но им харесва да спазват традицията.
Подчертавам, че когато по-голямото дете научи истината за митичния герой, за по-малкото илюзията скоро приключва. Двете не могат да не си споделят такива неща.
Вкусът е сладко-горчив. Харесваше ми, когато момичетата започнаха да узряват и да осъзнават, че Дядо Коледа не съществува. Сега, когато знаят със сигурност, все още се забавляваме с мита. Заедно купуваме бисквитки за Добрия старец. Но най-хубаво е, когато с жена ми им пишем писма от него. Това е забавен начин да им кажем колко много ги обичаме.
Джон Кросман, главен изпълнителен директор на Crossman & Company
Синът ми беше сравнително голям, когато ме попита за Дядо Коледа – на около 11 години, – затова подходи трезво към темата. Мисля, че вече имаше позиция относно (не)съществуването на брадатия старец и по-скоро искаше да види моята реакция. Казах му, че различните хора вярват в различни неща, но че не само Дядо Коледа прави празника специален. Той кимна и отвърна, че вече е стигнал до истината за щедрия митичен герой, но май е по-добре да продължим да се преструваме, защото Дядо Коледа носи много радост на по-малката му сестра. Никога не съм бил по-горд с него.
Андерс Х., 44
