Децата не идват с рецепти за възпитание и всички се учим да бъдем родители, докато сме родители. Има обаче един особен тип отношение, което не трябва да научаваме. Ако детето им е участвало в някакво състезание, някои родители са склонни да го попитат не "Как мина?" и не „Спечели ли?“, а направо „С колко ги би?“.
Някои родители живеят в непрекъсната параноя, че наследниците им могат да се превърнат в триумф на посредствеността и оправдават амбициозността си с фразата „От децата, на които е дадено много, се очаква много.“
Днес обаче няма да си говорим просто за обратния ефект на големите очаквания и за това, че най-правилното според родителите не е непременно най-доброто за децата. Полският психолог и психотерапевт Данута Голец поставя за обсъждане една още по-пагубна тенденция в родителството – нарцисизма.
„Това е нормална човешка черта и всички родители са умерено нарцистични, казва Голец в интервю за изданието Wysokie Obcasy. Когато обаче във връзката ни с детето нахлуят емоционални изнудвания и заплахи, предизвикващи чувство за вина, вече говорим за нездравословна проява на тази черта.
Публикуваме откъси от професионалните наблюдения на психолога върху поведението на децата на този тип родители, както и съветите ѝ за това как да НЕ отгледаме нарцисист.
________________________
Разумен начин на мислене, съпричастност и способност да поставя нуждите на детето си пред своите – това са ключови родителски качества, с които нарцисистът не разполага. Нарцистичните родители виждат детето като отражение на себе си и често не могат да направят разлика между собствените си желания и неговите.
За нарцистичния родител провалът на детето е като чудовищна драскотина на колата
Вместо да утешават детето, те драматизират, правят сцени или дори плачат! И детето научава, че всяко поражение е колосално нещастие.
Същите правила важат и за успехите. Нарцистичният родител възприема триумфите на детето си като свои собствени и често еуфорично ги преувеличава.
Трябва да имаме предвид, че такъв човек няма здравословно самочувствие. Той живее в заблуда и проектира изкривените си виждания върху детето си, като набляга на това, което е от значение за него и игнорира всичко останало – например, действителните таланти и интереси на детето.
Нарциситичните родителите също така лесно изпадат в емоционалните състояния на детето – от радост до различни видове страх и тревожност.
Ако никой от членовете на семейството не е достатъчно бдителен, за да забележи проблема, да разпознае източника му и да привлече вниманието на другите, то родителят и детето остават приклещени в тясна, херметична емоционална връзка.
Ако детето все пак прояви признаци за независимост, нарцистичният родител я проваля
Детето е водено от двете противоречиви нужди: да остане близо до родителите си или да бъде индивид; да остане бебе или да стане възрастен. Родителите трябва да подкрепят този процес, като едновременно осигуряват на детето предпазна мрежа и му дават свободата да прави свой собствен избор. Нарцистичните родители се провалят в това. Те настояват да контролират детето.
Нарастващата му независимост и евентуалното му откъсване е катастрофа за всеки нарцистичен родител. Третирането на детето като продължение на самия него забавя и защитава родителя от конфронтация с истинската му същност – празна човешка обвивка.
По тази причина те отчаяно манипулират наследника си, за да се задържи около тях, като прибягват до емоционални изнудвания, заплахи или наказания и често насилват детето си чрез вербална агресия или мълчание – всичко, което предизвиква чувство за вина и отговорност. Такова малтретирано и отровено дете, дори да успее да израсне и да се отдели, винаги ще остане психологически свързано с неговите токсични родители.
Понякога детето се опитва да преодолее това, създавайки си "изкуствена" личност
То потиска истинските си нужди, надежди и стремежи дълбоко вътре в себе си. Отвън те изграждат различна личност, която отговаря на очакванията на родителите им. С течение на годините несъответствията между "истинското аз" и "фалшивото аз" се разширяват, причинявайки личностни нарушения, които често водят до емоционален срив или депресия.
Младите хора, които се опитват през целия си живот да угодят на нарцистичните си родители, изведнъж се събуждат като възрастни, които се чувстват нещастни и непоносимо празни отвътре. Те не могат да се свържат със себе си и изпитват огромни затруднения да се обвържат с други хора.
Следователно те изключват другите и живеят извън реалността, пропиляват своя потенциал, отхвърлят възможности и рушат връзки.
Някои деца на нарцистични родители могат да израснат като възрастни с прекалено конформистка нагласа. Постоянно инструктирани какво да правят като деца, те не са в състояние да вземат свои собствени решения като възрастни. Склонни са да се жертват, за да угодят на другите, и много често се оказват в токсични отношения.
В професионалния си живот те биха могли и да се мъчат маниакално да печелят възнаграждения и благодарност, за да "изпреварят" родителите си - хаотична, отчаяна борба без цел или разум.
Преди всичко тези млади хора се борят да разбират и приемат себе си и са изключително предразположени към хронична депресия и други невротични разстройства.
Най-лошият сценарий не е задължително да се случи. До голяма степен роля за бъдещото поведение на детето имат хората, които го обграждат – не само членовете на семейството, а и приятели, родители на приятели, колеги. Разумни хора с емпатична мисъл, които могат да овладеят разрушителното влияние на нарцистичните родители.
Пациентите ми често споменават учителите като ментори в живота. Те разпознават положението на детето и неговия потенциал, дават напътствие и осигуряват на децата алтернативен модел на подражание – напълно противоположен на родителя у дома.
Това може да е объркващо преживяване - от една страна, този млад човек най-накрая има здрав поведенчески модел, но от друга, той изведнъж осъзнава несъвършенствата на собствените си родители. Това осъзнаване обаче му дава шанс да погледне към света чрез собствените си очи и да подобри живота си.
Как да не отгледаме нарцистично дете
Родителските практики играят решаваща роля при оформянето на нарцистичните тенденции. Разумните, отговорни и съвременни родители са в състояние да поставят гъвкави граници, да имат реалистична представа за себе си и да я споделят с детето; те могат да поддържат здравословен баланс между ограничението и свободата.
Всички знаем, че поставянето на строги ограничения и пренебрегването на нуждите и стремежите на детето оказват отрицателно въздействие върху неговото развитие. Но задоволяването на всичките му прищявки и пренебрегването на правилата, може да има еднакво сериозни последици. Този вид родителство може да удължи фазата на "детското всемогъщетсво" и да укрепи поведението на детето в стил "Ще правя каквото си искам".
Тези деца игнорират факта, че майка им, баща им или някой друг може да бъде изморен или зает. Ако предпазваме децата си от неприятни мигове, постоянно влагаме цялата си енергия в тях и ги хвалим непрекъснато - "ти си изключителен" или "ти си по-добър от другите" – е по-вероятно да отгледаме нарцисист.
Да ги учим, че не всички техни желания могат да бъдат изпълнени е съществена част от психическото им развитие, който изгражда устойчивост към стрес и ги подготвя за неудобни ситуации в бъдеще.
