fbpx
И аз съм човек

Какво съм, ако не съм перфектната майка?

3 октомври 2017

Преди няколко дни в Майко Мила получихме следното съобщение, което смятаме за достатъчно ясен и добър предговор към последващия текст, затова го оставяме тук за вас, а авторката ще запазим в анонимност, както тя самата пожела. И искаме само да кажем на нея и всички останали жени, които изпитват подобни усещания - знайте, че не сте сами! И дори и да не се сещате за някой друг, на когото да споделите, че нещо ви тежи, винаги може да ни пишете на нас. Споделянето е първата крачка към това да ви олекне и ние сме насреща да ви чуем, а междувременно прочетете и текста Когато майчинството не е сбъдната мечта.

Здравейте. Изпращам ви един разказ, обобщаващ блуждаещите ми мисли за последните 1-2 години. Иска ми се, ако решите да го споделите, чрез вас да достигне до повече хора и най-вече жени, майки, които, ако случайно имат същия проблем, да знаят, че не са сами. Да знаят, че няма нищо ненормално, ако не са сигурни какво правят, къде им е мястото в света на майките, защо не се чувстват перфектни, защо се самообвиняват и защо като цяло моментите на обърканост и нещастие сякаш са повече от онези, другите, мечтани бленувани мигове на сладост и идилия.

**********************

Може би съм единствена сбъркана по рода си, а може и да съм една от многото... но все още никой не е споделил същите мисли като мен, затова засега си се лутам сама из полето на майчините неволи и женските тревоги.

Откакто родих, забелязах и осъзнах един главен проблем – че всъщност никой досега не е бил искрен с мен, за нищо!

За проблемите, за притесненията, за болката, за трудностите, за истериите, за сълзите, за самотата.

Не е тайна, че малките момиченца още от малки биват напътствани в „правилната“ посока – да бутат колички с кукли, да готвят и бъркат, да чистят и подреждат, да правят прически, да пеят песнички... Обществото подготвя малките руси главици за главната им роля в живота – тази на майка и домакиня.

Проблемът идва, когато стигнеш този миг на съвършенство и блаженство, НО някакси не се чувстваш най-щастлив отвсякога, поради което се чувстваш още по-зле и започваш да се самообвиняваш защо дори и в това не те бива. Това, за което си родена – да бъдеш майка.

Израснах в нормално семейство, възпитани родители, държавни служители. Спокойствие, ред и дисциплина, много шестици в училище, ваканции на село при баба и дядо. Бях възпитана, че трябва да съм перфектна и тайничко се разкайвах, за всяка 5-ца по химия или 5+ по история, защото всичко различно от “Отличен 6“ не беше достатъчно добро.

Родителите ми ме обичат безкрайно, дадоха ми свобода в избора на дисциплина за следване като студент, но сякаш леко подтикната от семейната история везните наклониха към очакваната наука – математика.

И до ден днешен не харесвам икономическото си образование (въпреки че и него изкарах с отличие, старите навици трудно се отказват). И до ден днешен не харесвам работата си. И до ден днешен нямам любимо хоби, спорт, занимание или специално умение, с което да се гордея.

Нали знаете – Иван Футболиста или Пешо Танцьора, или дори Марийка Читанката или Петя Красавицата, защо ги наричат така? Защото има нещо, в което са добри – в определен спорт, хоби, наука, умение или просто в това да бъдат красиви.

Е, аз нямам нищо, в което да съм добра. Не се отличавам с нищо. Опитвам се във всичко да съм добра, да знам по малко от всичко, но накрая май се получава, че не знам нищо и нямам нищо.

Единственото, което ми остана, беше надеждата, че може и да не съм гениален икономист, може и да не съм упорит спортист, нито запален готвач, не съм перфекционист в чистенето, не танцувам зашеметяващо... но поне ще бъда перфектната майка!

Мечтаех за този етап от живота си, представях си залезите и изгревите и русата малка главичка на мека светлина, поклаща се, тича, подскача, хващам го за ръчичка и се прибираме в перфектния си дом, четем приказки за лека нощ.

Накрая си сипвам чаша разпускащо вино и се наслаждаваме на остатъка от вечерта с любимия ми мъж, бащата на моите деца.

Предполагам, че всяка жена, преминала през майчинството, знае, че нищо от това, с което промиват мозъците на бедните телевиознни души, не е вярно. Вместо това имаме умора, безсъние, много сълзи, скандали, пак преумора...

По някое време свикваш с мисълта, че от всичко друго можеш да избягаш, но не и от това да си майка.

По някое време ти се иска да си пак просто момиче, просто студентка, приятелка, сестра, дъщеря... но, не – сега си майка и имаш най-голямата отговорност – да създадеш човек! Тази мисъл ме плаши повече от всичко.

Лесно е да го износиш, лесно е и да го родиш, лесно е да приспиваш, да будуваш, да храниш, да преобуваш. НО най-трудно е след всичко това да създадеш човек – истински, стойностен, важен човек, който да се гордее със себе си!

Как става това?

Сега трябва да бъда и възпитател, човек за пример, звероукротител, приятел, обучител, треньор в спорта и партньор в игрите. И макар и да бъда хиляди хора в едно, все още не знам коя съм, все още не се харесвам, все още се укорявам за повишения тон днес и че имаше миг, в който крещях.

Все още страдам, защото не знам коя съм и ме е страх, че не съм перфектната майка.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross