fbpx
И аз съм човек

Какво се случи с мен след 5 години отпуск по бащинство

26 декември 2019

Какво се случва с нас като професионалисти, когато излезем в отпуск за гледане на дете? Жените отдавна си задават този въпрос и открай време се говори, че балансът между кариера и семейство едва ли не е непостижим. Как обаче изглеждат нещата, когато родителят, който напуска работа, за да се грижи за детето, е таткото? Гай Патън разказва какво е да си търсиш работа, а работодателите критично да цъкат как пет години “не си работил”.


Никога не съм си мислел, че ще изляза по бащинство. Работех като водещ 20 години, така се бях слял с работата си, че тя определяше кой съм. Също така никога не съм бил близък с баща си. Родителите ми се разведоха и след няколко грозни свади аз и татко спряхме да си говорим, когато бях на 15, и не си продумахме никога повече. Случайно разбрах, че е починал: брат ми видял некролога му в местния вестник и ми се обади с новината.

Но, въпреки това, ето ме, без пътна карта как да бъда баща, напускащ работа, с двуседмично предизвестие за шефа ми. Отговорът му: "Наистина ли?" Това назадничаво отношение към мъж, избрал да излезе по бащинство, ме изненада, но бащинството щеше да е пълно с изненади.

Прочетохме всички книги, говорихме с приятели с деца, но с жена ми решихме, че ще разгадаваме родителството в крачка. След това се появи синът ни Фин - не искам да звуча патетично - но от момента, в който го видяхме, и двамата разбрахме какво е любов. Разбира се, че се обичахме един друг, но това беше истинска, ще-скоча-под-влака-за-теб любов, която само родителите познават. Знаем какви са нещата с отпуските за гледане на дете в Щатите, така че и двамата бяхме на работа, преди да се усетим. Много родители са така, просто не осъзнавахме колко ще ни е гадно.

Пробвахме с ясла. Синът ни беше постоянно болен заради бацилите, които децата си разменят, а ние пък боледувахме вътрешно, че не сме заедно. Жена ми плачеше всеки ден, като го водеше, а аз изпитвах смазваща вина, че оставяме момченцето си с непознати. Решихме, че един от нас трябва да остане вкъщи с него.

Знам, че имаме изключителна привилегия да вземем такова решение, защото за много хора това е чисто финансово невъзможно. За щастие, имахме добре платени работи и живеехме достатъчно скромно, за да можем за известно време с малко допълнителни усилия да се вместим в бюджет, подсигуряван от една заплата на пълен работен ден. Съпругата ми имаше по-стабилно работно място, по-добри осигуровки и понеже така се вземат тези решения в Америка, аз напуснах работа. И всеки ден съм благодарен, че го направих.

Да остана вкъщи, за да гледам сина ни, беше период, който ме промени. Изисква се търпение, за да се грижиш за дете по цял ден, и разбрах, че имам повече, отколкото предполагах. Радостта му от всяко ново нещо беше заразителна. Вдъхновен от неговата свобода и креативност и аз самият се впусках в приключения и строях космически кораби от Лего редом с него. Вместо да му налагам моите интереси, се стараех да му помогна да изследва неговите. Въпреки че нямах достатъчно добър модел за подражание в моето детство, се опитвах самият аз да съм такъв, а жена ми е много горда от начина, по който бащинството ме промени. Синът ми ме направи по-добър човек и осъзнах, че това, че съм родител, ще ме направи и по-добър в работата ми.

Фин започна предучилищна, а нашите спестявания вече бяха на критично, отлагаме-пенсионирането ниво, така че вече беше време да се върна на работа. И сега научих това, с което жените се сблъскват години наред - да се върнеш на работа, след като не си бил част от работната сила известно време, е борба. За жените вече е станало по-приемливо да имат “бебе пауза” в сивитата си, но за мъжете не е.

Докато бях по детските площадки с Фин, колегите ми са катерили кариерната стълбица. Компанията, за която работех, беше сменила собствеността си, а и индустрията като цяло беше претърпяла грандиозни промени. Посрещнах смело всичко произтичащо от ситуацията. В мотивационните писма, с които кандидатствах за работни места, описвах подробно как съм напуснал работата си на пълен работен ден, за да отглеждам сина си, и че съм работил като фриленсър, осъвършенствайки уменията си. Но в ерата на самопопълващите се документи за кандидатстване в уебсайтовете на компаниите се чудех каква ли част от историята ми изобщо ще бъде прочетена от истински човек. За пет месеца кандидатстване за работа получих покана само за едно интервю.

Позицията не беше точно в моята сфера, но беше нещо, в което искам да се развивам: писане за телевизия. Изпълнителният продуцент на нов сериал по една от големите стрийминг платформи си търсеше асистент- сценаристи. Това е най-ниското стъпало, пътуването до работа щеше да е два часа в посока, но бях решен да направя всичко, за да получа работата. Продуцентът дори ме похвали за избора ми да изляза в отпуск по бащинство. Незабавно приех офертата му.

Видях какви са опциите за занималня след предучилищната на детето и започнах да подготвям Фин, че няма да ме има по цял ден с него. И всъщност започнах да се чувствам доста добре. Така минаха две седмици, докато един ден не дойде новината: бюджетът е орязан и офертата отпада. Продуцентът се извиняваше ужасно много и действително разбирах неловката ситиация, в която се намира, но бях съсипан. Трябваше да започна всичко от начало.

Макар че никога не съм си представял, че ще бъда родител, който напуска работа, за да си гледа детето, сега знам, че съм роден да правя това. Да съм баща е най-голямата привилегия в живота ми. С Фин сме изключително близки и ми е мъчно за бащи като моя, които никога няма да изпитат тази близост. Трябваше да напусна работа, за да изградя тази връзка и си струваше. Но искам да разбера какво ми предстои в бъдеще в кариерно отношение. Оставам оптимист, че ще намеря компания, която ще види, че “дупката” в сивито ми е пълна с мъдрост, търпение и емпатия, и че времето, прекарано вкъщи в грижа за сина ми, е добавило към стойността ми и като служител, и като човек.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross