Кампаниите, които целят да постигнат по-голяма информираност и осъзнатост за мащабите на домашното насилие срещу жени, включително тормоз от бивши партньори или хора от обкръжението на жертвите, стават все по-въздействащи и провокативни.
Вчера сутринта Кристина Георгиева публикува снимки в групата Видяно в София от столичния трамвай 22, в който бяха окачени различни части от женско бельо. На етикетите на всеки продукт са разказани смразяващи истории за насилие, извършени от близки или познати на жените и завършили със смърт за жертвите. Сред тях са добилите публичност случаи на Хюлия Маджар, Виола Николова, Симона Великова.
Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Това прави 25% или около милион подлагани на тормоз жени, много от които не доживяват да се измъкнат от този капан.
Двуезичната герила кампания протича и в други линии на градския транспорт, включително в метрото, и е поредната, която цели да привлече внимание върху проблема, за който у нас се мълчи.
Масово хората, които са свидетели на домашно насилие, извръщат поглед или се правят, че не чуват. Заради липсата на реакция, инертно мълчание и безразличие към по темата преди няколко месеца бе създаден и въздействащият проект Beat, отправил въпроса Защо викаме полиция за силна музика, но не и за домашно насилие?
Въпреки че кампанията с дамско бельо насочва вниманието върху ужасяващ с мащабите и фаталните си последствия проблем, тя вече има своите критици и конспиративни теоретици. Докато очакваме авторите на кампанията да обявят нейните официални цели, ви питаме: По-шокираща ли е появата на бельо в градския транспорт от убита от партньора си жена? Как трябва да се говори за домашното насилие, за да намалим мащабите му и фаталните последствия от него?
