Евелина Маринова ни изпрати този текст, за да обсъдим въпрос, който избягваме - смъртта. Но не за да се вайкаме, а напротив – за да улесним поне малко любимите хора, които ще останат след нас.
Ева решава да направи списък с основни въпроси, чиито отговори близките ни биха искали да знаят, когато нас вече ни няма, след като за период, по-кратък от година, губи родителите си и съпруга си. Той съдържа конкретни неща, които неизбежно трябва да се свършат около приключването на земния ни път, и за които трябва да се вземат навременни решения, способни да обърнат психически всеки от нас с хастара навън.
Този текст не е тъжен, той е просто предвидливо реалистичен. Защото най-сигурното нещо на света е, че всички ще умрем. Неизбежно е и е просто факт като този, че сме се родили.
Причината за него: наложи ми се челно да се сблъсквам с внезапната смърт на любими хора и в моментите на най-голямо вцепенение и объркване да вземам решения за важни и много на брой неща.
Когато майка ми си отиде, бяхме няколко души накуп и решенията бяха колективни. С баща ми - също. Но когато си отиде мъжът ми, решенията трябваше да взема аз. Еднолично. Без с него да сме ги обсъждали никога преди това. Нито веднъж не ни е хрумвало да си поговорим кой как иска да бъде изпратен, какви са му вижданията по въпроса с кремирането, какво да се случи след това. Трябваше да гадая. Буквално.
А след това... След това разбрах колко много всъщност не знам и колко още подробности ми се губят. Веднъж, например, си бърниках във фабричните настройки на телефона и трябваше да се вържа отново към безжичния интернет. Винаги той се е занимавал с техниката у дома и се оказа, че не знам паролата за wi-fi. Не можех да вляза в собствения си интернет в собствения си дом - адски безпомощен момент.
Или пък въпросът с вещите. Или, когато смятах, че всичките ни снимки за последните десет години са безвъзвратно изгубени.
Изобщо, всички онези неща, които можем да си спестим с един разговор и десет написани реда.
Години след това най-сетне се сритах сама по кокалчетата и реших да отворя темата за умирането като за нещо предстоящо на всеки един от нас. Прагматично и без излишен драматизъм.
Предполагам, че не съм единствената. Затова направих кратък списък, който всеки от нас може да попълни и да остави при доверен човек. За Онзи момент, за който никой не иска да говори.
А трябва да се говори. Смъртта е част от живота. И всички ние би трябвало да имаме думата поне за малка част от времето, когато вече не сме на този свят. И, повярвайте ми, близките ви ще ви бъдат благодарни за това!
Какво искате да се случи след смъртта ви?
-- Първото решение, което трябва да вземете сами, а не да оставяте на близките си, е дали искате да бъдете донори на органи, при евентуална ситуация. Разбира се, животът е непредвидим, но все пак, за хората, които ви обичат, би било по-лесно да се съобразят с вашето желание. Или поне да са наясно какво е то.
-- Искате да ви погребат, или да ви кремират? Искате да ви изпратят в определена църква или на друго място? Ако ви кремират, какво искате да се случи с останките ви след това? Ако ви погребат – искате ли да сте в специални за вас дрехи? Има ли нещо конкретно, което искате да се напише на надгробния ви камък?
-- Искате ли близките ви да направят нещо различно от това, до което ще стигнат сами като идея? Да се съберат на място, което сте обичали; да пуснат определена ваша любима песен; да приготвят или просто набавят нещо конкретно за ядене, просто защото имате общи спомени, свързани с него и т.н.
Какви насоки искате да дадете за отглеждането на децата си, в случай че нещо се случи с вас,а те са все още малки?
Имат тези и тези алергии; вземат това лекарство в тези случаи; този подход им действа най-успокояващо в конкретна ситуация; не се разделят с тази играчка; лягат си в толкова часа, иначе стават раздразнителни; ходят на училище с тези любими съученици; тренират спорт в толкова часа, посещават уроци в онази школа.
Как искате близките ви да се погрижат за домашния ви любимец?
Има ли някакви конкретни насоки, от които ще имат нужда? (Например паспортът на кучето стои еди-къде-си, яде в този и този час, разхожда се с тази дреха, или пък – да го гледа Този човек, защото знам, че двамата ще се разберат чудесно.
Какво искате да се случи с вещите ви след смъртта ви?
Имате ли някъде, освен вкъщи, вещи, за които някой трябва да се погрижи?
Имате ли вещи, които искате да вземе точно определен ваш близък човек?
Какво искате да се случи с останалите ви неща - да бъдат дарени/изхвърлени/унищожени? На кого? От кого?
Базова информация, без която на любимите ви хора ще им е трудно да се справят с ежедневни ситуации, а вероятно само вие знаете:
-- Как се отключва телефонът ви/компютърът?
-- Каква е паролата за интернета? А кой е доставчикът му?
-- Имате ли банкови сметки и кои/къде са те?
-- Имате ли акаунти в социалните мрежи, които трябва да бъдат закрити? Тук пишете юзър и паролите за тях. Паролата за основния ви имейл адрес би била много полезна, тъй като през него може да се влезе в много от ползваните от вас платформи, а на него могат да се получават и нови пароли за местата, в които сте го регистрирали.
-- Имали хора, фирми, или институции, на които дължите пари/чакат ви за завършване на проекти/имате важни уговорки?
Какво послание искате да оставите на хората, които ще останат след вас?
Личните ми отговори на тези въпроси, както и писма, много писма, са в една тетрадка. Вече имам идеи къде да я оставя.
Някои неща съм записала с молив - все пак не съм решила да умирам утре, искам да мога да ги пренапиша.
Планирам дълъг и щастлив живот за себе си.
Просто искам да улесня този на другите. Поне малко.
