fbpx
Ние и детето

Какво губи бащата, когато си тръгва от децата си

8 май 2020

Публикуваме текста на едно пораснало момче, вече баща, което осъзнава близо 30 години по-късно какво е изгубил, когато татко му е напуснал семейството им. Клинт Едуардс разсъждава над това какво губят и детето, и родителят, когато вече не споделят живота си.


Миналата година майка ми ми изпрати кутия с детски снимки. Изглежда си е преживявала нещо и, ако трябва да съм честен, тази кутия ми дойде изневиделица. До този момент имах дузина снимки на баща ми. Той ни напусна, когато бях на 9, и ту влизаше, ту излизаше от затвора и от живота ми, защото беше пристрастен към медикаменти. Изгори доста мостове и до момента на смъртта му вече бая хора бяха приключили отношенията си с него, та затова и повечето снимки и спомени за живота му бяха изхвърлени.

Като изсипах снимките на кухненския плот, една малка бележка падна на пода. Беше бележката, която написах на баща ми в нощта, когато напусна семейството ми. Бях много малък, когато я написах. Все още си спомням как каза на майка ми, че има връзка с друга жена – разговор, който проведоха в спалнята си при затворена врата.

Естествено, че не знаех какво точно се обсъжда, разбрах по-късно. Но можех да го усетя – все едно някакъв газ, носещ тъга, започна да пълзи из къщата, давайки ми да разбера, че нещо ще се промени, дори и да не знаех точно какво.

Той си събираше багажа, докато мама седеше в колата с ръце на волана, плачейки, готова да тръгне, без да знае накъде. Написах бележката в хола с помощ от по-голямата ми сестра. Подадох я на баща ми, докато се обуваше. Спомням си, че се чувствах доста уверен, но естествено бележката не свърши работа.

Прочете я:

“Roses are red
Violets are blue
If you get a divorce
I’ll be blue too”

(Розите са червени,
виолетките са сини,
ако се разведеш,
ще бъда тъжен. – игра на думи с прилагателното "blue", на английски може да значи и "синьо", и "тъжен", бел. ред.)

Той само изпуфтя и захлюпи бележката върху кухненската маса. Не каза нищо. Просто се обу, метна чантата на рамо и си тръгна.

В този момент се почувствах все едно съм направил нещо лошо. Все едно бележката ми беше виновна, задето родителите ми не останаха заедно. Сега, когато отново мисля за реакцията му, се чудя дали бележката го е накарала да чувства това, което е редно да чувства в онзи момент – вина.

Когато обаче аз видях бележката сред всички тези снимки 28 години по-късно, почувствах гъст, лепкав гняв и ще ви кажа защо.

След като ни напусна, беше ту във, ту извън живота ми, докато не почина преди 10 години от наркотична зависимост. Най-стабилната връзка, която имахме, беше докато той беше в затвора, а аз – в гимназията. Винаги знаех къде мога да го намеря. Имах кола и знаех кога са часовете за свиждане. Беше трезвен и даже се радваше да ме види.

Но не мисля, че напълно осъзнавах какво сме пропуснали, докато сам не станах баща.

В онази вечер той си тръгна не само от майка ми. Той си тръгна от години приказки за лека нощ, семейни кино вечери, родителски срещи, топли прегръдки, скандали за домашни, шеги, коледни сутрини, къмпинги, спортни събития, бащински съвети, разходки до бензиностанцията за лакомства и всичко друго, стоплящо сърцето, фрустриращо и напълно заслужаващо си в това да си баща.

Той пропусна някои от най-топлите, най-прекрасните, най-плодотворните моменти, които направиха последните 12 години от живота ми като баща най-хубавите в целия ми живот. Да присъствам в живота на децата е нещо, което не мога да заменя. Да, разбира се, че има стрес, но отплатата е толкова прекрасна... И сега когато съм в другия край на уравнението, живеейки като родител, съм още по-ядосан на баща ми, че ги отне от мен – а и от себе си, защото това са някои от най-хубавите мигове, които двама души могат да споделят.

Помня как ми казваше: "Някой ден ще разбереш." Казваше го много често. И беше прав. Просто едва сега си давам сметка какво сме изгубили с него. Чувал съм как бащи казват, че повече не могат да си представят живота си без деца. Мога да го потвърдя, след като съм родител вече 12 години. Но това, което мога да добавя, е, че знам как изглежда животът без баща, и че имам достатъчно емпатия към собствените си деца, за да не им причиня нещо такова някой ден.

Разводите се случват, но това да си баща е за цял живот. Когато видях онази бележка, осъзнаването на ситуацията ме удари като гореща вълна гняв. Най-накрая разбрах колко много съм изгубил в онази нощ, когато баща ми си тръгна. И не знам дали изобщо някога съм се чувствал по-свързан с ролята си на баща, отколкото се чувствам в момента. Знам много добре какво съм пропуснал и нямам търпение за топлотата, която ми предстои, заради това, че ще обичам и ще се грижа за децата си така, както се предполага, че трябва да го прави един баща.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross