Ако детето ви ходи на детска градина или училище, най-вероятно прекарва от няколко часа дневно - до над 40 часа седмично, с друг човек - възпитател, учител, педагог. За сметка на това вие, като родител, прекарвате едва няколко минути с този човек - сутрин, когато водите детето, и вечер, когато го взимате. Защо се получава така, че някой, който прекарва толкова много време с детето ви, всъщност общува с вас толкова малко?
Обикновено това е защото към 6 вечерта всички (и ние, и тя, или той) са изтощени и бързаме да се приберем у дома, да се отпуснем на дивана, да си починем от деня, да отметнем домашните задачки и да обърнем внимание на всеки член на семейството.
Ако имаше времето и възможността (и смелостта), учителят, възпитателят или педагогът, който прекарва целия ден с детето ви, сигурно щеше да ви каже някои от тези неща:
Питайте как е минал денят на детето ви.
Нека това не звучи саркастично. Някои родители си взимат децата и ги преобличат, стиснали мобилния си телефон между рамото и бузата, без дори да погледнат учителя. Други дори не запомнят имената на хората, на които са поверили детето си. Откритият диалог как се справя детето поведенчески и емоционално е изключително важен, за да сте сигурни, че знаете за зараждащ се проблем и как в детската градина или училището се опитват да решат този проблем.
Детето ви винаги ще ви обича повече, отколкото обича нас.
Да, децата все ни прегръщат и повтарят как не искат да си тръгват от градината или училището, и че искат да ни дойдат на гости, но това, което родителите не чуват, е какво казва детето, когато родителят го няма. Неслучайно ви молим да не звъните на звънеца на групата, защото всички деца се втурват към вратата с радостна надежда, че са дошли за тях.
"Кога ще дойде мама?", "Татко обича жълто.", "Мама има големи крака", "Гледаме филмчета заедно с мама и тати" са неща, които чуваме от вашите деца всеки ден. Нормално е да се тревожите, че прекарвате много време далеч от детето, но, ако не сте забелязали, децата са упорити и инатливи същества. Каквото и да направим, нищо не би убедило детето, че мама или тати не са най-страхотните хора на света за тях.
Убягват ни някои неща
Децата са груби понякога. Дори когато не бутат, не удрят и не драскат, и не се хапят взаимно, децата падат и се блъскат в неща, спъват се на равна повърхност, защото са толкова координирани, колкото абитуриенти в деня след бала. Когато един педагог отговаря за 10 деца, понякога е невъзможно да забележи точно къде и кога в 8-часовия ден вашето дете е получило някоя драскотина или му се е обелил носът.
Просто физически не е възможно един човек да следи всяка секунда група деца - вие като родител също го знаете. Няма как през целия ден да не отместите поглед от детето, а какво остава за група деца! Възпитателите правят всичко по силите си, за да опазят децата, но освен ако детето не се разплаче или не сподели, че нещо го боли, или не покаже видимо, че изпитва дискомфорт и болка, невинаги може да се забележи, че нещо се е случило.
Трябва да работим заедно
В повечето детски градини и предучилищни групи се следват еднакви, одобрени от държавата, системи за възпитание и образование, които насърчават доброто поведение. На много места се използва форма на точкова система (звездички, червени точки или друга визуална стимулация), чрез която се показва колко добро е било детето през деня и това е възможност да си избере някаква награда.
Повечето родители не следват тази или подобна методология у дома. Те дават лакомства и награди на децата си, без значение как се държи детето или му казват, че ще получи играчката, лакомството или нещот, което иска, "когато се прибере у дома".
Това обаче понякога може да е в противоречие на поведението му в детската градина или предучилищната група и в разрез с решението на възпитателя за деня. Ако педагогът е сметнал, че този ден детето не се е държало добре, но после у дома родителят го "награди" с исканото лакомство или играчка, детето с течение на времето се научава, че правилата в училище и учителското мнение не важат вкъщи.
Всяко дете има "лоши дни", но това не значи, че "детето е лошо".
Иска ни се да подчертаем това с червено. Всеки родител трябва да запомни и осъзнае, че поведението и действието са различни от характера на детето. Много често някои деца биват наказвани заради лошо поведение, което изглежда като да сме "вдигнали ръце" от тях, да ни е "писнало" от тях.
Истината е, че в детската градина и училището педагозите не са се отказали от тези деца. Когато малки деца проявяват агресия към други деца, основната причина е, че не са били научени на по-добър начин да се справят с проблемите си. Част от работата на педагозите е да научат децата как да се държат в социална среда и затова те са подготвени да очакват трусове, краткотрайни провали и предизвикателства в процеса на научаване.
Детето ви е страхотно.
Всяко дете е страхотно, по свой уникален и лудешки начин. Децата са супер забавни. Те внасят съдържание в любимите ни истории и са повод да разказваме на приятелите си. Те са причината педагозите, учителите, възпитателите да стават сутрин и да идват на работа. Те сменят памперса на десетки деца, мият десетки гърнета, бършат повръщаното на десетки деца и въпреки това успяват да намерят повод да се засмеят поне няколко пъти на ден - именно защото детето ви е страхотно. Гордейте се с него.
Хората, които гледат, учат и възпитават детето ви, са там, за да облекчат вашия живот - и това е истината. Те разбират, че вие ходите на работа, че имате откачен и натоварен график, налага се да тичате напред-назад и понякога просто имате нужда някой да ви отмени, докато поседите в тишина и тъмнина.
Но ако отделите само няколко минути - когато оставяте или взимате детето, за да поговорите с педагозите, може да промени всичко и вместо да ви заслепят детски поведенчески проблеми, с които не знаете как да се справите, да предотвратите зараждащ се проблем, преди да е станал наистина проблем (а дори няма да отваряме дума за пренебрегнатите в детството проблеми, които се завръщат с пълна сила през пубертета).
