fbpx
И аз съм човек

Казвах си: "Какво толкова! Една-две нощи рев и после - шапка на тояга!"

26 май 2016

Конкурсната ни програма по любимата на всички майки тема "Как оцелях без сън?" приключи, но в Майко Мила получихме толкова хубави разкази, че ни се иска да ви споделим още от тях. Ина ни е изпратила чудесно описание на безсънните си нощи, докато бебето ѝ Борис е опищявало квартала часове наред. Сега майка му твърди, че може да заспи непробудно, дори и ако до нея минава товарен влак - и ние ѝ вярваме!

Преди да родя, си мислех, даже бях сигурна, че моето бебе ще бъде добричко, спящо, неизискващо 100% внимание, разбрано... Херувимче! Дори смятах да поработвам по някой час от вкъщи... Майтапчийка! Все бях чувала истории на ужасите от други майки, все ми бяха подмятали култовата реплика: "Ти ще видиш какво те чака, като почнат коликите!" (от последното буквално ми излизаше пара от ушите, умирах от яд, като започнеха да ме плашат, все едно мога да се откажа и да не го раждам!).

Виках си: "Тия пък, какво ме плашат с разни колики-молики, ще ги отупаме набърже, една-две нощи рев и безсъние, после шапка на тояга...".

Бооооожееее, какво доживях!!! В родилното Борис наистина беше много възпитано бебе - хапне, пийне и откърти. Стоически ме изчакваше да се науча да му сменям памперса и да го преобличам - само дето не ми подаваше Судокрема и чорапите. Е, не можа да засуче, затова се наложи да се изцеждам и да давам от шише, но като всяка уважаваща себе си мама, преглътнах тоя горчив хап и така, с помпата, откарахме 5 месеца.

Щом се прибрахме от родилното, обаче, сговорчивото ми бебе изчезна безследно и на негово място се появи нещо страшно! Разбирайте ме така - щом си отвореше очите, отваряше и устата и започваше да пищи! Няма сутрин, няма вечер, на ръце, на крака, в количка, в кош, в кошара - не и не, реве нон стоп! И в моята, и в на мъжа ми родата за пръв път виждаха (и чуваха) такова нещо! Направи и пъпна херния от рев. Иначе пък го защитавах - като ми кажеха, че бил ревлив и вадех тежката артилерия, състояща се от намръщен, презрителен поглед и повдигната лява вежда, както и дежурната реплика: "Ами нали е бебе, ще реве много ясно, вие какво искате, химна ли да ви пее!"

Накрая купихме един шезлонг, да е здрав и читав още дълги години, Господ от ръжда и кръпки да го пази, харесала съм си място в дъното на двора, под ореха, да му правя паметник (на шезлонга). Не че пак не ревеше детето, ама като започнехме да го клатим на шезлонга спираше за малко или заспиваше...

Като заспеше бебето, включвах помпата за кърма, че нали трябва да яде, за да има сили да реве после...

Графикът беше следният: детето е будно (значи реве) - друсам в шезлонга или разнасям на ръце (за да реве по-малко) - храня го (на шезлонга) - заспива (на шезлонга) - започвам да изцеждам кърма (до шезлонга) - детето се събужда... Тук-там успявах да отметна и някое от домашните задължения, за сметка на което изоставах с изцеждането на кърмата и освен от колики (или там от каквото ревеше), дереше гърло и от глад.

Разбира се, решение се намира и на това - с една ръка клатиш шезлонга, с другата държиш помпата и от време на време бършеш по някоя сълза на безсилие и отчаяние... Случвало се е да го приспивам по час-час и половина, под съпровода на кански рев и крясъци. Бях си харесала едно място на вратата на гардероба, точно под декорацията на Том и Джери, където неведнъж ми е идвало да си блъскам главата челно...

На фона на цялата тая картина, сънят беше някакъв мираж. 2 часа непрекъснат сън? Ама, моля ви се, какво беше това?! 3 часа сън?! Утопия! Не стига, че се будеше на всеки 2 часа да яде (ама точно 2 часа!, швейцарец ще разплаче), ами трябваше и да се изцеждам също на 2 часа! Денем и нощем! И то докато го нахраня, приспя и се изцедя, айдееее, то съмнало. Ако не беше съпругът ми, досега да са ме опяли или освидетелствали. С него се редувахме кой да спи/стои с бебето, докато другия затвори очи за половин-един час нощем.

Първите 4-5 месеца ми се сливат като един безкраен миг - нищо не помня от тях, само знам, че много ми се спеше и можех да заспя и права, опряна до стената като пушка, и бях дебела колкото носорог (ама по-охранен такъв). Иначе, преди да родя, с претенции бях като си лягам вечер - да не ми свети лампата, да не ми бръмчи телевизора, мъжа ми да не хърка, звездите да не греят, а щурците - алоооу, айде малко да се съобразяваме, че Ина ще спи, а! Я елате да ме видите сега - и товарен влак да изфучи край мен, само ще се завия в просъница...

След 4-5 месеца коликите минаха, кърмата ми спря и нещата добиха малко по-приемлив вид... Борис все още си живее и спи в шезлонга на спалнята до мен, а съпругът ми отдавна се ориентира да спи в кухнята, че ходи на работа, човекът, и има нужда от сън, а пък не съм забелязала да е безсмъртен или вампир... Почти всяка нощ Борис си прави почивки от съня в продължение на час-два, в които мучи, катери се по мен, пада, става, а аз, полу-будна, само му ръмжа нечленоразделно и гледам да завардя края на спалнята с туловище, че да не се метне през глава. Ама това са бели кахъри на фона на отминалия екшън.

Последно като проверявах, в устата на детето нямаше ни един зъб, но това не им пречи на бъдещите зъби да ни тормозят от време на време инкогнито. Сега разни доброжелатели подмятат, че зъбоникненето било по-зле и от коликите... Само се кръстя мълчаливо, мислено се подсещам къде точно беше онова място на вратата на гардероба и горещо се моля да не се пропия тоя път...

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross