fbpx
Животът с деца

"И това ще мине!" - мантра за отглеждане на подрастващи деца

5 март 2018

Добре дошли в света на подрастващото дете между 1 и 3 години, познато в англоезичните филми като тодлър! Наскоро писахме за това чудо и се опитахме да разберем Що е то тодлър и какво се случва в главата му.

Става въпрос за този магически период, в който малката ви радост вече се е превърнала в малък човек и ви представя редица сладко-горчиви предизвикателства, като постоянното тичане наред-назад (сбогом, токчета, здравейте маратонки!) и собствено мнение (ако по професия сте продавач, представете си го като постоянно пазарене).

И да, всички родители искат хлапето да расте и да постига собствени успехи, обаче защо, по дяволите, всичко трябва да е толкова трудно?!

Ако някой не го е разбрал, да имаш подрастващо хлапе не е за слабохарактерни! Когато усетите, че предавате фронта, спомнете си тези златни правила как да се оправим с малкото дете:

Винаги носете храна със себе си. Приберете малката дамска чантичка, няма да ви трябва още известно време. Наистина помага да носите цял арсенал от лакомства, защото са идеални за разсейване, страхотни са за случаите, в които лееееко сте закъснели с обяда (с около 3 часа) и за да му затворите устата, когато започне да сочи непознат човек и да крещи, че прилича на китаец.

Мокри кърпички! С възрастта децата стават все по-лепкави и мърляви, без значение дали наистина са имали достъп до нещо лепкаво и мръсно. Ако забравите мокрите кърпички, само след минути навън ще се окажете под ръка с нещо, което прилича на прибран бездомник, който държи да опипа всичко, в това число и вас, с лепкавите си мръсни ръчички.

Не очаквайте кой знае каква рационална мисъл. Подгответе се психически за мирова скръб и гóрко оплакване на банана, който сте разрязали надве. Възможен е и лек траур, ако сложите за пране любимото му одеало без да го предупредите. Ако очаквате малкото дете да каже: "Да, мамо, разбирам, че няма как да съединиш пак банана, който разряза надве, защото е невъзможно!", значи отсега започваме да се смеем тъжно заедно с вас...

Винаги, все някъде, някой непознат ще ви изгледа лошо. Каквото и да правите, колкото и да се стараете, все някога, в някой магазин, непозната госпожа ще ви изгледа критично, защото няма да сте забелязала как в последната минута на детето му е потекло сопол, или си е облизало ръката, или е изпуснало парче хляб на земята и си го е взело обратно, или пък кипа и кашля без да си сложи ръката пред устата. Винаги, все някъде, някой ще ви изгледа критично - свикнете с това. Идеалните майки на перфектните еднорози дебнат отвсякъде. Вие, от друга страна, отглеждате просто дете.

Организирайте си задачите около графика за спане на детето. Правилно сте забелязали - малкото дете трябва да спи и трябва да го прави всеки ден и по всяко време. Под "спи", нямаме предвид да пада омаломощено от умора и тръшкане в 23 часа, и да спи до обяд на другия ден, след което да прекара деня в истерични писъци и мятане на играчки по стената. За една съседка говорим.

Под "спи" искаме да ви напомним, че нервните връзки на мозъка се изграждат и клетките се регенерират единствено по време на дълбок сън - а на вашето малко дете му трябват минимум 12 часа сън на денонощие. Докато спи следобеден сън, вие си свършете каквото можете - например и вие да поспите! (смеем се сами на абсурдността на това предложение).

Не откачайте заради хранителните му навици. Понякога детето ще поглъща огромни количества кисело мляко и грозде например, или каквото сложите на масата пред него. Друг път ще яде основно въздух (и намерена бисквита под дивана). Не се побърквайте излишно - това е напълно нормално. Те растат и се развиват, въпреки странните си хранителни навици, и съвсем скоро нещата ще се извъртят, а като стане тийнейджър, ще си спомняте с умиление времето, когато не е трябвало да работите на 2 места, за да го изхраните.

Ред, ред, ред. От всичко на света редът е това, което най-много обичат децата. Може да сте мислили, че най-много обичат палачинки или да скачат върху телефона ви, но не е. Децата обичат най-много реда. Те обичат да гледат едно и също шоу непрекъснато, да им четете една и съща книга, преди лягане да им казвате един и същи неща - това е, защото децата обичат предсказуемостта, а предсказуемото и спокойно дете е също така щастливо дете. Създайте всекидневен график и го спазвайте. За да го свикнете, ще ви отнеме най-много седмица, но ако не сте постоянна и всеки ден внасяте промени, няма да отглеждате подрастващо дете, а събудена преждевременно мечка.

В момента, в който детето проходи, се сбогувайте с личното пространство. С умиление ще си спомняте как сте ходила до тоалетната сама. В следващите години винаги ще има чифт очи, вперени във вас, докато сте в банята или в тоалетната. За проходилото дете, което може да стигне до бравата на вратата, затворената врата е приключение, предизвикателство. Ако заключите, мънички пръстчета ще се проврат под вратата като във филм на Стивън Кинг и малки крачета ще побутват отвън, докато тънко детско гласче ще пита: "Мамо, вътре ли си? Мамо, искам да вляза! Мамо? МАМООООООООООООООООО" По-добре отворете, защото децата бързо се отегчават и като не се отвори вратата, отиват в кухнята и започват да отварят чекмеджетата с ножовете.

Най-важното правило за отглеждане на подрастващо дете е да помните, че И ТОВА ЩЕ МИНЕ. Казват, че дните са дълги, а годините - кратки. Така е. Малкото дете е голяма, мила досада - то иска да е независимо, макар че е безпомощно.

Едновременно е ирационално и упорито. Може да си поплаквате от умора сега, докато за 358-ми път се навеждате, за да съберете парчета бисквита от пода, а вашата вечеря изстива за пореден път, но така или иначе от изтощение няма да имате време да ядете, НО НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ - с всеки изминал ден детето ще има нужда от по-малко и по-малко помощ от вас, защото ще става все по-независимо и след известно време ще се изненадате, че можете да водите смислен, разумен разговор с него.

А и помнете - не сте сама, всички ние сме били такива, наоколо всички деца минават през това, и другите майки имат същите болки и - най-вече - И ТОВА ЩЕ МИНЕ.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross