fbpx
И аз съм човек

И аз съм мързелива майка

30 август 2017

Станислава Гатева нарича себе си "мързелива майка" - когато разбрала, че другите майки стоят вечер с децата си и решават задачи за басейни и лица на триъгълници, направо ѝ станало лошо. Ама как ще правя това в следващите 5 години?, запитала се тя и решила, че ще остави детето самичко да се оправя, напук на всички предупреждения от възмутените близки и далечни хора. И, разбира се, детето се оправило чудесно, не без помощта и на една чудесна онлайн платформа, за която ще прочетет в текста. А относно "мързела" на Станислава - ние напълно я разбираме. То живот ли е да ходиш по цял ден на работа и като се прибереш - да търсиш валентността на хлора??

******************************

Наскоро четох текст на Анна Бикова: “Аз съм мързелива майка”. Много ми допадна, особено след като моята собствена майка има подобно мнение за мен и нарича децата ми „сървайвъри“.

За мен е много важно като родител да отгледам самостоятелни хора, които да могат да се оправят в живота и без мен. Дори на сина ми - след като един ден сподели, че иска завинаги да живее с мен и татко му - му казах, че ще го изритаме от дома, след като завърши образованието си. Стига да не реши да прави няколко висши, разбира се. Тогава изритването ще е по-рано. Да не говорим, че вероятно като порасне още малко, ще иска сам да отлети от гнездото, но това е друга тема.

Отглеждането на самостоятелни деца за мен започва още от бебешката им възраст. Освен стандартните неща, като да се грижат за себе си, „обучението“ им по английски език започна още преди навършването на годинка. Песни, стихчета, филмчета, игри на телефона: всичко на английски език.

„Те, децата ти, ще се объркат, още не знаят български, пък ти.... И какво разбират, като им пуснеш филма на английски език?“

А аз невъзмутимо отговарях: „Има ли значение на какъв език не знаят?“

Всичко това е и много удобно - хем аз крада време за себе си, хем децата се забавляват, хем учат.

(Само за спокойствието на интернет обществеността да уточня – децата ми имат ограничено време пред телевизора и другите устройства.)

Най-големият ми кошмар беше времето преди първи клас. Аз, като мързелива, но все пак отговорна майка, започнах да се информирам какво предстои.

И, о, ужас!

Отвсякъде чувам как след прибиране от работа майките започват да учат и пишат домашни заедно с отрочетата си. Грубо започнах да смятам: ако се прибирам най-рано в 18.30 ч., значи тогава тепърва трябва да започваме да решаваме задачи или да правим (ъъъъ) диктовка.

Аз съм смачкана по това време, какво остава за детето, което е станало в 7 часа сутринта и е прекарало 10 часа в училище. Представих си и как вместо да си починем и поговорим, започвам да го увещавам колко важно е точно в този момент да учи таблицата за умножение или да смята колко голяма тръба ни трябва, за да напълним басейн с определен размер.

И още по-големият ужас: това ще е тенденцията следващите 5-6-7 години до времето за частни учители и кандидатстването след 7 клас... Господи, та аз вече съм била ученичка! Завърших училище вече-не-помня-кога.

Колко закани отнесох от близки, роднини и познати:

„Но как няма да се занимаваш с детето? Ти ще видиш! Като закъса, какво ще го правиш?“

Какво ще го правя ли? Ми, то да си се оправя, то е ученикът, а не аз. Негова отговорност е да учи, не моя. Мога да му помагам, ако се наложи, но вместо него да уча – НЕ.

Това е времето, в което бях заклеймена и като лоша майка.

Синът ми току-що завърши трети клас и мога с гордост да кажа, че се справя отлично. Не ми се е налагало да пишем домашни заедно, да го карам да учи и т.н.

Любимото ми е в неделя към 10 вечерта да ми каже, че е забравил да си напише домашното. Ще ходи без домашно или на следващият ден ще стане по-рано, ако все пак иска да отиде на училище с домашно. Те, оценките, са си за него. И ако учи, то си е за него. Училището е неговата работа, както ние, възрастните, ходим на работа... Връзва се на тази логика, поне засега.

Миналата година направих голямо откритие. По стечение на обстоятелствата и започването ми на нова работа се запознах с Кан Академията. Това е платформа с безплатни видео уроци и упражнения. Нямате представа каква вътрешна радост изпитах в този момент! Бога ми, някой го е измислил за мързеливи родители като мен! Ура, частните уроци също трябва да отпаднат!

Та, решавам да запозная моя синковец с платформата. Естествено, първата му реакция беше като на съвсем нормално 9-годишно дете: отказа. Мързелът ми, обаче, не прощава. Седнах с него пред компютъра и му предложих заедно да гледаме някое клипче, по негов избор.

А клипчетата са супер интересни и можеш да научиш много неща. Изгледахме един видео урок за раждането на звездите, изгледахме и едно клипче за рисуване с Java Script. И му хареса.

Започна да прави собствени проекти по програмиране в платформата: първо рисува кръг с код, после снежен човек, после снежният човек маха с ръка...

Постепенно включихме и математиката. Гледа клипчетата, после решава задачи. Ако се затрудни, платформата му помага. Пък аз мога да видя, когато пожелая, къде му е било трудно и колко време е бил там. Вече година и нещо по-късно, синът ми прекарва около два-три часа седмично в Кан Академията. Е, имаме и уговорката, че за да може да играе онлайн игри или да прави (почти) каквото иска в нета, трябва да е участвал в полезна дейност по негов избор. Той си избира Кан Академията. Печели точки и баджове, докато се упражнява, и може да види сам, че вече е усвоил математиката за 4 клас на 59%.

Лятната ваканция е в разгара си. Аз и татко му продължаваме да работим и да се чудим как да го наглеждаме. Пет дни в седмицата по минимум 9 часа синът ни трябва да се занимава сам - не е малко време. Сметката с лагери и други подобни не ни се получава съвсем. Тази година обаче “цялата сметка” можем да намалим с 2-3 часа седмично, които той прекарва с Кан Академията. Хем учи, хем сме спокойни, поне за това време. “Откупили” сме си и известно време с книги на английски език, които той харесва и сам поиска да чете.

В крайна сметка аз съм до сина ми, за да му помогна как да учи, пък самото учене си е негова работа. Защото аз съм МЪРЗЕЛИВА майка, която иска да си гледа кефа, вместо да решава задачи за дебит на тръби след работа.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross