Наша читателка, която има огромна нужда от съвет, ни писа с молба за съдействие. Тя ще е благодарна да получи някаква насока от хора, които са били в деликатната позиция, в която се намира в момента: на прага на раздялата със съпруг, от когото се чувства зависима – и емоционално, и психически, и битово.
Омъжена съм от повече от 10 години, имам две прекрасни деца и съпруг, който обичах и боготворях. През последната година нещата много се промениха. Станахме направо като съквартиранти. Сексът е от време на време – ако го измоля. Заяжда се за всичко – всяко мое движение му пречи.
От няколко месеца му се налага да е вкъщи, заради което всичко ескалира. Изнервя се все повече, дразни се от всичко и всички. Осъзнавам, че по някакъв начин съм подложена на психически тормоз. В същото време е адски грижовен баща, а по-малкото ми дете има много добра връзка с него. Виждам обаче, че лека-полека започва да се изнервя и на децата.
В това време срещнах човек в интернет, с когото разговорите са просто прекрасни. Чувствам се щастлива с него – макар и виртуално, защото той в момента е в чужбина. Дори мисля, че съм влюбена. Той се интересува от децата ми, прави планове за общо бъдеще… НО!
Ето къде се корени проблемът: имам паническо разстройство, а мъжът ми ме е предупреждавал, че заради него лесно може да ме изкара луда и да ми вземе децата. Втълпил ми е чувството, че без него няма да се справя.
Знам, че когато се събера с човека, с когото искам да бъда, ще имам неговата помощ и подкрепа.
В момента обаче изпитвам панически страх как да кажа на съпруга ми, че искам да се разделим. Не знам как ще реагира, какво ще направи…
Не ми се иска да повдигам въпроса за раздяла до март, когато трябва да си дойде моят човек, но все пак знам, че трябва да го направя.
Моля, ако има жени, които ще прочетат това и са били в моето положение, нека разкажат как са действали. Благодаря на всички.
