Човек и добре да живее, най-накрая открива огромното си количество напълно безполезни таланти и започва да се чуди подарък ли са, или са по-скоро наказание. Защото да си особено талантлив и надарен невинаги е най-хубавото нещо. Диана Георгиева знае много добре това и ни споделя за част от своите таланти без възвръщаемост.
Какво по-хубаво от това да си талантлив? Имаш си някакво зрънце нещо си, дето с малко усилия и много постоянство в даден момент ще превърне живота ти в безкраен почивен ден, докато парите сами идват при теб? Имам предвид, то целият свят се върти на таланта - умения наоколо бол, трябва ти само Фейсбук, доза екстровертност и си ти? Ми, не. Аз съм пример за това как можеш да имаш милион и един таланти и те да не ти служат за абсолютно нищо. Какво имам предвид ли?
Талант номер 1:
Мога да слушам два разговора едновременно
Да, звучи малко странно и леко на прага на внимателно отгледана шизофрения, но е факт. Това умение добих, след като преживях лек тригодишен флирт с едно от съвременните телевизионни долнопробия, наречено риалити формати.
Подвизавах се в ролята на “редактор контролна зала", което е хем досадно за обяснение, хем дълго, така че ще ви го спестя. Та, на въпроса - как е възможно да слушаш два разговора едновременно ли? Ами, да речем, седите си на маса (интересен факт в чест на шизофренията - знаете ли, че когато има общ разговор между повече от двама-трима души, на всеки 20 минути настъпва естествено, психологически подковано затишие?).
Та, седите си на маса и по някое време се случва разговорите да се разделят. Избирате си кой да слушате, нали? Е, аз не. Слушам си и двата, но понеже в последно време съм патлогично отегчена, обикновено не се намесвам в нито единия. Столкинг ин риъл тайм, а, кво ще кажете? Нищо? Еми, и аз така.
Талант номер 2:
Мога да пея народни песни
Сега, това не е някакъв странен или нечуван талант, но също като предния и този не ми служи за нищо особено. Ще кажете, чакам да се съберат хората, нетърпелива да се покажа и да извия глас в произволна родопска тегоба, ехтяла нявга из планините, прегръщала с воя на вятъра под мишница жертвоготвни момци и клети моми, погребала юнаци и плакала с полята?
Ми, не, пея си под душа и горе-долу с това се изчерпва приложението на този ми талант. Не го вкарах в джаз, не потърсих колаборация с дръменбейс диджей, не научих много нови песни, просто си седи едно звънливо гласче в мен и толкова.
Талант номер 3:
Мога да гримирам
Да, нищо женско не ми е чуждо, макар че обикновено съм замислена за важни въпроси и всичко де що е битово, приемам като досаден детайл, който мога, правя и поемам на плещите си, но не ми е важно. Но мога да гримирам.
Обикновено си мълча, защото от една подобна демонстрация се оказах на сватба, където булката беше гримирана като новоизлюпил се фен на Мерилин Менсън, ронеше горчиви сълзи и денят й, дето общо взето се води един от най-важните в ЦЯЛОТО Й ЖЕНСКО И ЧОВЕШКО БИТИЕ, вървеше към клет, почернен около миглите провал.
Затова изчистих, измих, започнах отначало и я превърнах в пролетна китка, достойна да бъде възпята в народна песен, която, естествено, няма да изпея аз. Тогава майка й се появи, може ли и аз, може, кумата, може, свекървата, може, че и няколко пъргави гостенки- ми, може, какво да правим.
Списъкът беше дълъг, а моят анцуг и широката ми тениска (понеже ме изкараха от, общо взето, любимото ми място в целия свят - леглото ми) по никакъв начин не се вписваха във феерията от официални пролетни роклета, та вероятно затова и едно вино не ми сипаха, освен, че не ми платиха нищо, но важното е, че имаше цветя и рози, както и булка, дето не реве.
Само някой да ми каже, че не съм алтруист!
Талант номер 4:
Мога да правя сешоари и да се боядисвам сама
Абе, общо взето съм жена на далавера. Сама си се лакирам, сама си правя сешоари, сама се боядисвам. Само да подстригвам не умея, но то не може всичко.
Ще кажете, ама, маци, защо не вземеш да станеш нещо гримьорка, фризьорка, певица? Ми, не, не, а екзистенциалните въпроси и другите п.о.-в.а.ж.н.и. неща кой ще ги поеме, а?!
Та, да - не изкарвам пари и от това, трая си и по този въпрос и общо взето, талант номер 4 се различава от 1, 2 и 3 по това, че е също като тях, но съдържа повече ненужни умения - цяло букетче, не било на нито една сватба. Слава богу.
Талант номер 5:
Умея да избягвам хора
Е, невинаги, нали, понякога някои досадно изскачат отнякъде и ме поставят в неудобна ситуация да гледам настрани и да стискам палци да не ме видят.
Не, че не ги харесвам или съм социопат, но просто невинаги съм в настроение да си говоря с всеки. Значи, има си ред! Ако днес съм с теб, не мога да говоря и с теб, и с теб, и с теб. Не е лично, супер си, просто не е твоят ден в моя свят.
Това е талант, който ползвах често ПК (Преди Ковида), но сега не излизам, което го превръща в достойна точка в този списък. Как се нареждат нещата само, а? ЙЕЙ!
Талант номер 6:
Мога да правя много хубави десерти
Уточнявам - това е от ония “битовите” неща, на които не обръщам внимание, но ако се случи да съм в настроение и да ми се иска да ми мирише на ванилия, канела или да бъркам безкрайно нещо, което после да се превърне в крем, от който мога да изям кило, правя го. И се получава. Не знам защо.
Не съм от хората, които експериментират и им идва отвътре, залагам на фристайл само с подправки, добавки, понякога и със заменки, но иначе съм Хитлер на грамажите и Шелдън + Моника едновременно на реда, по който се слагат нещата. Сега, какво му е ненужното на този талант ли?
Еми, няма да отварям сладкарница - това да имаш собствен бизнес е в графа “досаднибитови”, тип тонеможевсичкидасмебизнесмени и като цяло го правя само за близки, когато ги обичам. Е, ок, може би на тях им е нужно. Изтривам тази точка.
Талант номер 7:
Мога да чета по устни
Да, като по филмите с много яките агенти. Имах позната, която всяка дума можеше автоматично да я каже наобратно. И този талант е достоен за списък. Но моят също не му отстъпва.
Нали се сещате за оная смешка, дето “преди винаги се чудех какво ли си мислят хора, след Фейсбук съжалявам, че попитах.” Та и с това така - мога, ако се фокусирам, да проследя много внимателно как се движат устните и кои букви оформят, без да чувам нито звук, ей така - отдалече. Буквите стават думи, думите - обикновено не особено съществен разговор. Но го мога. Йей.
Талант номер 8:
Мога да предвидя коя песен ще стане хит, много преди да е станала
Сериозно, случвало ми се е много пъти. Чувам някое парче от не знам си коя супер неизвестна банда и знам, че ще се върти по радиото. Просто знам.
Обикновено отнема между половин и година, но важното е, че все някога става. Това можеше да е готино умение в страна, в която например се издирват таланти и има музикална индустрия, разбирайте - някой плащаше за това, но тук продуцираме единствено McDonald’s и хората си стават дебели в душите, ама какво да се прави. И дебелите души души носят.
Талант номер 9:
Искрена съм
Сега, нали, ще кажете, ама как, то какво му е лошото? Ами, всичко. Така и не успях да разбера какво му е хубавото на това да се правиш на нещо, което не си, но очевидно така се успява в живота.
Да си искрен не значи да си невъзпитан или груб, макар че понякога хората така го приемат, 'щото всичко изведнъж стана много лично и аз обвинявам за това Фейсбук, но това си е друга точкае, така че - не ми обръщайте внимание.
Та, в общи линии каквото виждаш, това получаваш, мистериите са в детайлите, ако ти се занимава. Иначе - права линия, звучи почти като смърт, ама си е живот отвсякъде - ето ме за доказателство.
А вие какви таланти имате, дето вие си ги носите в пазвата и те, от своя страна, не ви носят никакви особени дивиденти? Аз имам още няколко, ама за тях - някой друг път.
