Според ново проучване децата, които играят активно с бащите си, от много ранна възраст могат по-лесно да контролират поведението и емоциите си, пише The Guardian. Това има благоприятно влияние, когато порастват и тръгват на училище.
Изследването, проведено от Факултета по образование на университета в Кембридж и фондация LEGO, се фокусира върху деца от 0 до 3 г. и начина, по който играят с тях майките и бащите им, изследвайки как това засяга детското развитие.
Макар игрите на двамата родители да си приличат, се оказва, че бащите инициират повече гъделичкане, гонене, носене на конче, което според учените помага на децата да контролират чувствата си.
Данните, на които се основава изследването, са събрани от 78 други проучвания, провеждани между 1977 г. и 2017 г. в САЩ и в Европа, и сочат абсолютно твърда връзка между играта баща-дете и детската способност по-късно да властва над емоциите си.
Изследователите установили, че в голяма част от случаите повечето бащи играят с децата си всеки ден, но дори и с най-мъничките деца игрите им са по-физически, а с по-големите вече са и доста по-"момчешки".
Децата, прекарали достатъчно време в игра с бащите си, в по-малка степен са проявявали състояние като хиперактивност, емоционални или поведенчески затруднения. Освен това успешно контролират агресията си и много по-рядко се нахвърлят върху други деца по време на училищни спречквания.
Пол Рамчандани, професор в Кембридж и един от авторите на изследването, казва: "Физическата игра създава весели, вълнуващи ситуации, в които децата трябва да упражняват самоконтрол. Може да ти се наложи да контролираш силата си, да се научиш кога нещата са отишли прекалено далеч или може баща ти, без да иска да те настъпи по пръста и това да те ядоса. Това е защитена среда, в която децата може да практикуват своя отговор на подобни ситуации. Ако реагират грешно, може и да им се скарат, но не е краят на света и следващия път вече ще знаят, че трябва да се държат различно."
Не трябва да се смята, че децата, които живеят само с майките си, търпят вреда в това отношение, защото всяка игра в ранните години е от особена важност за когнитивното и социо-емоционалното развитие на децата, казват учените.
"Едно от нещата, които потвърждава и изтъква изследването ни, е, че децата трябва да имат достъп до всякакви игри, и майките също могат да осигурят по-физически занимания", казва Рамчандани.
