fbpx
И аз съм човек

Иванка Курвоазие от котлона в кухнята до миш-маша в душата ѝ

8 март 2019

На този 8 март, ние, в Майко Мила!, много искахме да ви поздравим с примера на някоя истински впечатляваща жена. Някой женски образ, който ще ви остави без ума и дума, ще ви накара да четете това, което казва, и да си казвате - абе, тая жена реална ли е?!? Та тя е толкова НЕОБИКНОВЕНА! Затова, след дълго мислене, решихме да заложим на най-истинската, най-пълнокръвната, най-емоционалната, мъдра и преживяла не едно и две любовни, професионални и общочовешки разочарования сред нас, жените - голямата и единствена Иванка Курвоазие.

Една великолепна персона, която заслужава да стане минимум Жена на хилядолетието, заедно с буса си, гърдите си и всички рози, уискита и цигари на света. Но докато го превъртим това хилядолетие, ви предлагаме да прочетете какво има да ви каже ТЯ, с типичния си, автентичен и напълно прекрасен правопис и стил на изразяване. Честит 8 март, скъпи жени, и приятно изкарване с Иванка Курвоазие!

-- Здравейте. Представете се за нашата аудитория - къде сте родена и какво образование имате? Коя е Иванка?

Бих се предопредилила като провинциална черодейка. Имам приятелки в сливенския затвор. Имам фалшива диплома за готвачка. Рейки сертификат. Незавършен фризьорски курс. От няколко години мечтая да изкарам курс за футболна съдийка, но не ми остава време. Кой знае, може би най накрая тази година ще успея.
А коя е Иванка ли?
Иванка е българка. Българска жена, наша съвременничка. Жена в която можеш да се блъснеш на улицата. Да ти удари шамар по погрешка. Българска поетеса, моделиерка и виртуален естествоизпитател.

-- Вие сте идол на много жени и блян за много мъже. Какво е да си толкова желана жена? В какво се крие тайната ви?

Мисля, макар че минавам за голяма красавица, всъщност красотата не е от реално значение за това да бъдеш секс символ. По скоро става въпрос за нещо отвътре, хората, които се чувстват свързани с телата си имат една животинска привлекателност. Това се вижда ясно при спортистите, при танцьорите, да речеме, при счетоводителите, при програмистите. Свързано е с това да усещаш енергията си и да умееш да я управляваш. Имала съм доста мъже и жени в живота си. Обичам съблазняването. Обичам да съблазнявам и да бъда съблазнявана. Това е много приятна игра. Нещо дори съвсем отделно от секса. Нещо което има общо с търговията или може би основите на търговията са скрити някъде в дълбините на тая игра. Да умееш да правиш крачки напред и назад в правилния момент. Да притискаш и да се отдръпваш.

-- Дневна или нощна птица сте всъщност?

Деноноштна.

-- Как поддържате това съвършено тяло?

Тая година наистина ше тръгна на фитнес.

-- А откъде това аристократично име? Какво се крие зад него?

Това е артистичен псевдоним, който избрах преди години, като дойдох в София. Мисля че досега не съм казвала откъде точно идва, защото го намирах за прекалено съкровено или банално. Работех в едно заведение на централна гара. Имах там един колега, турчин. Ерол. Малко като полуумен, леко плешив отгоре, но с опашка. За сметка на това - доста похотлив и почти без никакви изисквания към собствената си хигиена. Точно колкото се потеше, точно толкова ме харесваше. Много. Помощник готвач беше. Един път си спомням, аз се въртя в кухнята с една тенджера, той ме гледа с едни дяволити очи и ми вика: Ела да се измиеш на мойта мивка. Викам: Ерол, много ти е гореща водата. А то верно беше счупено кранчето ли там, какво беше, но студена вода нямаше на тая мивка. Той се смее, гледа ме в очите и ми вика: Кюрвоазие. Курвоазие. Изговаряше го трудно и с удоволствие, като нещо съвсем неприлично. Това беше първия път, когато го чух да го казва. Не наричаше така само мен. Понякога си го повтаряше на глас докато работеше и се смееше. После замина за Франция тоя човек. В някакъв смисъл той е мой кръстник. Никога повече не го видях.

Основната причина поради която се спрях върху този артистичен псевдоним, не е дори контрастът между "Иванка" и "Курвоазие", който вече сам по себе си задава параметрите на определени очаквания, а най вече приятния послевкус, който самата дума оставя в устата. Курвоазие. Курвоазия. Усетихте ли го?

-- Изглеждате силна и независима жена, но подозираме, че под тази великолепна и мощна гръд тупти нежно сърце. Така ли е или всичко е маска и фарс?

Всичко е афиф при мене. В голяма степен съм истиричка. Какво значи да си силен? Да не те боли? Да не те е страх? Мисля че всичко опира до това, човек да може да стане всеки път. Да можеш да се изправиш от пепелта на мечтите и надеждите си, да се изтупаш и да продължаваш да поставяш крак пред крак, защото в живота на всички хора има болка и страх и тъга и съмнения. Но достатъчно е само да продължаваме да поставяме крак пред крак. И понякога това е много трудно и изглежда невъзможно.

-- Имали сте много мъже, доста от тях - известни. Кои останаха в сърцето ви най-дълго?

Муравей Радев обичаще да се шегува по мой адрес, че вместо сърце, милостивия бог ме е дарил с касов апарат.

Можиби в този смисъл, несменяем на малката дървена сцена на сърцето ми, в летен зной и зимен мраз, години наред остава Джорж Сороз.

-- А кой е любимият ви автор, изпълнител и актьор?

Напоследък се прехласвам по новите консерватори. Харесвам много Стораро баща и син. Но можи би любимия ми актьор все пак е Николай Бареков.

-- Домакиня ли сте или предпочитате бохемския начин на живот пред чистите плочки?

Опитвам се да достигна до една златна среда. Много години в личния си живот съм била мърлява, и имам предвид от котлона в кухнята до мишмаша в душата ми, вървяла съм в един хаос, абе какво да ви кажа всякак може, няма рецепта за успех, но в комуната, знаете че имах алкохолен проблем, осем месеца бях в комуна, много ни повтаряха, че е нужно, за да си подредиш душата, да си оправиш първо леглото и гардероба и на мене това ми се струваха страшни глупости, но между тия неща има връзка, в началото това е съвсем инструментално, външно, щото ти си там в една стая с пет жени да речеме и твоето лично пространство е един креват и един гардероб, обаче когато започнеш да внасяш ред в личното си пространство и да го поддържаш можеш да го направиш това и с душата си и с живота си в някаква степен, да се научиш систематично да оказваш съпротива на ентропията, тва е като да имаш градина, ако я оставиш, много бързо ше поникнат плевели, просто естествената посока на движение е към хаоса и има нещо красиво и поетично в това да полагаш системно едни усилия в една предварително обречена на провал борба, защото тия усилия ти дават едно усещане за това кой си ти.

Но това може изобщо да не е вярно за другите хора, просто по отношение на реда аз съм имала големи дифицити много години и после съм работила върху тях и това ми дава някакво усещане за стабилност, което вероятно е илюзорно, защото в същото време докато не съм се справяла с това в личния си живот съм се занимавала с професионално почистване. Разбирати ли ма на каде бия?

-- Всички знаем, че непрекъснато кръстосвате с белия бус на надеждата из републиканската пътна мрежа. Имате ли категория за него или карате нелегално?

Управлявам моторното превозно средство на надеждата по божие дръзновение и в хармония с висшите космически закони.

-- Подкрепя ли ви любовникът ви или може и още?

Какво да ви кажа... за да реши един мъж да застане до мене и да си каже: е тва е жена ми!, значи че малко или много не е съвсем наред с главата и освен със собствените си демони е готов да се среща и с моите. Абе, много съм благодарна за това какъв човек имам до себе си, а аз съм такава, че имам нужда от много любов. И мъжа до мене, ме понася и ме подкрепя, и ме обича, и вярва в мене, дори когато аз не вярвам в себе си.

-- Окуражете с няколко думи жените на вашата възраст, че животът ги очаква и има още плодове по дърветата за обиране?

Разбира се, колкото повече години се полива и се пръска и се обезпаразитява една джанка или една слива, толкова повече години, съответно може и да се брули и дори ашладисва. Ако позволите, така, да ви отговоря и аз с една метафора от сферата на селското стопанство и земеделието.

-- Какво бихте казали на момичетата и жените, които биха искали да поемат по вашия път?

Много е хубав въпроса. Момичетата и жените, които биха искали да тръгнат, не, ами да поемат по моя път? Хм. Как да ви отговоря. Кой е пътя на Иванка Курвоазие? Може би тва е пътя на сърцето ли какво?, вие какво точно имахти предвид?, но знам ли може би аз самата още не съм посмяла да тръгна по пътя на Курвоазиян?

-- Какво ще пожелаете на жените за 8 март?

Радост. Сила. Светлина. Пожелавам им никога да не се предават. И когато е най тъмно и страшно да намерят в себе си онова, което ни позволява да продължиме.

Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross