В последните години процентът на жените, които раждат секцио, се е качил главоломно. Освен в случаите, в които това е наложително, жените трябва да вземат предвид множество фактори преди да решат как да доведат отрочето си на бял свят. Ето още нещо, което да вземем предвид, когато става въпрос за личен избор как да родим – специфичният чревен микробиом на организма. Оказва се, че с естественото раждане детето получава по-богат набор от микроорганизми, които са от съществено значение за по-нататъшното му развитие. Важно за създаването на подходяща микробиотична среда у новороденото също така е и кърменето, което доставя на детето така необходимите бактерии от микробиома на майките. Днес споделяме с вас статията на Джейн Броуди за Ню ЙоркТаймс, в която хвърля светлина върху полезните за всички нас микроорганизми.
******
Много проучвания показват, че милиардите микроорганизми, които обитават човешкото тяло, влияят върху нашето настоящо и бъдещо здраве и могат да обяснят нарастващата честота на няколко сериозни медицински състояния, от които боледуват и младите, и възрастните.
Изследванията показват, че цезаровите сечения и ограниченото кърмене могат да нарушат популацията от микроорганизми в червата на бебето и да обяснят нарастването на тревожните здравословни проблеми при деца и възрастни, включително астма, алергии, целиакия, диабет тип 1 и затлъстяване. Тези състояния е по-вероятно да се появят, когато червата на бебето са недостатъчно населени с бактерии, стимулиращи здравето.
Все повече изследователи и потребители обръщат повече внимание на причините, заради които тази огромна популация от микроби в тялото ни, наречена микробиом, е засегната, за добро или зло, от начина на раждане и хранене на бебетата.
Тази все още развиваща се информация стига до бъдещите майки и може – и вероятно трябва – да доведе до сериозни промени в акушерството, педиатрията и родителството. Двете най-важни ще са по-малкото планирани секцио и повече майки, които кърмят поне шест месеца, за да повишат броя на видовете и количествата бактерии, които обитават червата на бебето.
Тези организми изпълняват важни функции, които включват усвояване на неизползвани хранителни вещества, производство на витамини, стимулиране на нормалното имунно развитие, противодействие на вредните бактерии и насърчаване на развитието на червата.
Нарушаването на една или повече от тези функции може да доведе до сериозни, понякога и доживотни, здравословни проблеми. Ако например развитието на червата е нарушено или забавено, някои експерти смятат, че неразградените протеини могат да се включат в кръвния поток и да предизвикат алергия или непоносимост към глутен. Увредената имунна система пък може да доведе до автоимунно разстройство, като диабет тип 1, юношески артрит или множествена склероза.
Бебетата са изложени на някои организми и в утробата, но тези, с които се срещат по време на раждането и първите месеци от живота си, оказват най-голямо влияние върху микробиома на червата. Скорошни проучвания показват, че естественото раждане и кърменето могат значително да повлияят видовете и броя на чревните микроорганизми и на риска от развитие на различни здравословни проблеми.
Датско проучване на два милиона деца, родени между 1977 г. и 2012 г., установило, че в сравнение с тези, родени с вагинално раждане, при родените чрез цезарово сечение е значително по-вероятно развитието на астма, системни заболявания на съединителната тъкан, младежки артрити, възпалителни чревни заболявания, имунни недостатъци и левкемия.
Бебетата, родени естествено, придобиват предимно микроорганизмите, които обитават влагалището и червата на майката им. Тези, които се раждат с хирургическа намеса преди естественото разрушаване на мембраните в началото на раждането, получават микроорганизми главно от кожата на майката, персонала и околната среда в залата за новородени.
Когато се извърши непланирано секцио, след разкъсване на мембраните и раждането вече е започнало, бебето придобива по-малко от микроорганизмите на майката, отколкото при естественото раждане, но много повече, отколкото при цезарово сечение.
Установено е, че тези разлики в чревния микробиом продължават при децата най-малко до 7-годишна възраст, според проучване във Финландия, публикувано през 2004 г.
Понастоящем около едно на три бебета в САЩ се ражда с цезарово сечение, в сравнение с около едно на всеки пет през 90-те години. Разбира се, хирургическата намеса може да бъде животоспасяваща, когато например плодът или майката са изложени на риск от сериозно или фатално усложнение.
Но други причини за зачестяването на секцио, включително показанията на монитора на плода, са по-съмнителни. Въпреки че много бебета с гранични показания вероятно няма да имат проблем при естествено раждане, жените и техните лекари обикновено не желаят да поемат риск, когато мониторът предполага, че плодът може да е в беда. Жените, които веднъж са раждали с цезарово сечение, което отслабва стената на матката, има по-голяма вероятност да родят второ или трето по същия начин, вместо да рискуват разкъсване на матката при последващо естествено раждане.
За да противодействат на ефекта от хирургичното раждане върху микробиологията на бебето, все по-голям брой жени, чиито деца се раждат с цезарово сечение, искат медицинския персонал да прехвърли микроорганизмите от влагалището си на бебетата си скоро след раждането. Някои от тях ръководят това сами. Експертната комисия на Американския колеж по акушерство и гинеколоия обаче неотдавна предупреди, че практиката, известна като вагинална посявка, е недоразвита и може да крие опасности.
„Засега вагинална посявка не трябва да се извършва извън контекста на институционално одобрения от борда протокол за изследване, докато не бъдат събрани достатъчно данни по отношение на безопасността и чак тогава процедурата може да се практикува свободно“, заключава комисията. Комитетът посочва потенциален риск от прехвърляне на патогенни организми от жената на новороденото.
Ако се обмисля вагинална посявка, жените трябва да бъдат информирани за рисковете и да преминат тестове за инфекциозни болести и потенциално патогенни бактерии, включително В-стрептококи, херпес симплекс, хламидия и гонорея, заяви комисията.
Д-р Сухитра Хуриган, педиатър гастроентеролог и директор на Inova Translational Medicine Institute във Фолс Чърч, Вирджиния, планира тригодишно проучване на 800 бебета, родени чрез планирано цезарово сечение, половината от които ще получат вагинална посявка, за да помогне да се определи дали техниката е безопасна и полезна.
Д-р Хуриган казва в интервю: „Жените не трябва да правят вагинална посявка, докато проучванията не покажат, че това е безопасно и предлага здравни преимущества на кърмачетата. Притеснява ме, че майките правят това без скрининг и понякога без надзор от лекар, който да каже, че е добре да се прави.“.
Тя добави, че в момента кърменето е най-добрият и най-безопасен начин за излагане на бебета, родени чрез цезарово сечение, на бактерии от микробиома на майките. Майчиното мляко съдържа много от същите полезни бактерии, намиращи се във вагината на жената, и кърмените бебета са по-малко склонни да развият респираторни и стомашно-чревни инфекции и алергии, както и хронични заболявания, като диабет, затлъстяване и възпаление на червата, отколкото тези, хранени с млечна формула.
В проучване, публикувано онлайн през май миналата година в JAMA Pediatrics, изследователи съобщават, че бебетата, които получават всичкото или повечето мляко от гърда, имат микрофлора, много подобна на майчината.
Д-р Грейс М. Алдрованди от Калифорнийския Университет в Лос Анджелис, заедно със съавтори, отбеляза, че „бактериите в кърмата, които първи се посяват в червата и определят по-нататъшния микробиом, оставят отпечатък, който може да се открие дори и в зряла възраст“. Тези организми са свързани с намален риск от развитие на астма, пишат още те.
Въпреки това, кърмачетата в проучването, които не са били предимно кърмени, са придобили изобилие от бактерии, свързани с риска от затлъстяване. Някои изследвания са установили, че „дори малки количества млечна формула“ могат да изместят микрофлората, получена от кърменето.
