За следродилните състояния сме си говорили много пъти. Вижте Следродилното изтощение може да трае 10 години!, Депресията не пита кога ни е удобно да дойде и Скъпи, депресирах се!, както и най-пресния материал по темата Психиатрично отделение само за майки за две жени, попаднали в капана на посланията за саможертвата на майката. Днес по темата публикуваме съвсем краткия текст на Анлийз Лоутън от ScaryMommy със съвсем кратко и ясно послание.
След като родих своите момчета, бяхме на много прегледи.
Прегледи за теглото им.
Прегледи на слуха им.
Прегледи за признаци на жълтеница.
Имахме редовни консултации с педиатър.
Благосъстоянието им беше важно за всички.
Бих казала, че що се отнася до грижата за децата в нашата здравна система (в САЩ - б.ред.), всички са добре подготвени.
После се появих и аз.
Майка за първи път, без никаква представа какво ми се случва.
Закръглена, кървяща и зашита.
Изпратена вкъщи с някакви обезболяващи и разхлабителни...
Хвърлена в майчинството с очакването, че инстинктите ми ще се задвижат.
Че кърменето ще се случи от само себе си.
Че ще знам как да се справям с коликите и с късните нощни хранения.
Че съпругът ми ще усети как се спускам надолу по спиралата на депресията.
Че ще знам как да живея в новото си и много чуждо тяло.
Че този корем няма да ме кара да се чувствам зле.
И че няма да мисля, че заслужавам по-малко, отколкото децата ми заслужават.
До осмата седмица след раждането никой не провери шевовете ми от секциото, физическото ми състояние или дали имам наличие на здрав разум.
Нашият свят забравя за майките.
Ставаме фонов шум.
И така ние научаваме ролята си. Последното си място в семейството.
Хора, не можем да поставяме майките на последно място.
Нашите бебета се нуждаят от нас.
Да бъдем здрави.
Да си знаем цената.
Да се знае, че майчинството, макар и естествено, понякога може да бъде усетено като най-малко естествената роля в нашия живот.
И това заслужава внимание:
че майките заслужават внимание.
Нуждаем се светът да ни забележи, както забелязва миниатюрните пръстчета на новородените.
Трябва да бъдем видими.
Трябва да бъдем чути.
Нуждаем се от някой, който не само да ни попита дали сме добре, но и да проверява това отново и отново, за да сме сигурни.
Ние не сме само матка.
Ние сме майки.
И се нуждаем от някой, който да гарантира, че сме добре.
По темата:
