fbpx
И аз съм човек

Здравейте, аз съм майка и съм пристрастена към болничните!

24 октомври 2017

Диляна Данчева наскоро ни позабавлява с краткия си наръчник “Как да се справим с кофти ситуации и да си останем добри майки”, а днес ни разсмя с изповедта си. Защото Диляна е майка на две малки деца и е пристрастена към болничните. Моля, посрещнете госпожата подобаващо!

***************************

Тъй като форума на „мамка му да е мила“ е като форум на анонимните алкохолици, да се представя накратко:

Здравейте, група, аз майка на две малки деца и съм пристрастена към болничните.

Много обичам да излизам в ненужни болнични. Ето, наскоро малката беше с 39 градуса температура, кашлица, болно гърло и въобще, както му казват лекарите - Остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища или, както пишехме в бележките в училище - ОВГДП.

Значи, понеже съм пристрастена към болничните, вместо като отговорен работник и служител да натъпча сутринта детето с Нурофен, да го пратя на градина и да не вдигам телефона на госпожите до края на работния ден, аз си взех болничен.

Въпреки че, все пак това е само вирусче и така или иначе ще мине за три – четири дни. Не мога да разбера какво се правят тия лелки – да му дадат и те малко сироп, и да го оставят да си спи там, някъде в занималнята. Честно, не мога да разбера какъв би им бил проблемът, така или иначе половината майки го правят?

Вместо това обаче аз избрах болничния.

Всички майки тук знаят колко е яка тръпката да седиш на опашка пред кабинета на джи-пи-ту с още поне десет майки с техните поне десет кихащи и кашлящи деца, и да се си клюкариш лежерно за антибиотици, сиропи и хомеопатия.

Само пред вас ще призная – живея за тези моменти.

Да споделяш познанията си по медицина в такава сплотена група в проветривата чакалня сред мрънкащи и пищящи деца е най-релаксиращото нещо, което мога да си представя.

Следва разходка до аптеката. Ето, някои майки предпочитат моловете и дрешките. Не мога да ги разбера. Аз предпочитам аптеките. Дори мога да се похваля, че у дома, в шкафа, имам колекция от лекарства, достойна за малка селска аптека. Това нурофен, панадол, изопринозин, ериус, вентолин, инфлуцид, тонзилотрен, тантум верде, химия, физика, хомеопатия, абе, само кажете име и може да се хванем на бас, че го имам.

Ако не, до месец ще ми го предпишат. Честно!

После с детето на ръце у дома. От излизането ни за лекаря са минали само някакви си три-четири часа и е, разбира се, време за обяд. Понеже отрочето го боли гърло и като цяло не е в много добро настроение, следва хранене със супа.

Е, вярно, малко трябва да му се моля на всяка хапка и от време на време плюе, а ако му се закачи нещо на гърлото - може и да повърне, но за какво съм майка! То не се става лесно майка, както казва баба Тинка от първия етаж.

После, разбира се, се надлъгваме за сиропа и докато прекрасното ми бебче дреме, изгарящо от треска, аз се отпускам, като набързо забърсвам оплютото и повръщаното, спретвам друга супичка, оправям прането, като на равни интервали следя температурата и сменям кърпичките от челото на детиту.

Естествено, през това време приемам и обаждания по телефона от шефа, къде е папката на клиент Х, какво стана с кореспонденцията до У, пуснала ли съм документацията до Z…

Клиентите, милинките, и те не спират да звънят, защото все пак аз съм отговорен кадър и всички знаят, че винаги съм на линия.

Давам отново сиропче и сокче, мажа гърло със сода, малко мед после, прахосмуча носле, слагам капки и докато детето спи двайсетина минути, отхвърлям малко служебни задачки на компютъра. Все пак не бива да се отпускам.

И така, без да се усетя, денят е минал, вечеряме си като семейство и се смеем щастливо. За времето на вечерята никога не сме едновременно седнали – някои тичат щастливо наоколо, други пълзят по земята и мажат фиде по пода, а третият и четвъртият вдигат, носят, хранят, слагат, бършат и правят други забавни фитнес упражнения.

Неслучайно след раждането съм отслабнала така бързо! И се гордея!

Следва дълга, но за сметка на това безсънна нощ, в която с по-добрите ми две - трети носим на смени на ръце плачещото болниче. Имаме си строга организация - докато единият се занимава с болното, другият успокоява събуденото и засега още здраво.

Около четири сутринта се спречкваме за люлеещия стол и остатъците от вечерята. Аз отстъпвам вечерята, а той на мене – стола.

Тъжното е, че преди да се усетим и вече е съмнало, и тези така уютни мигове са се изпарили. Как само лети времето!

Мъжът ми отива ентусиазирано на работа, а за мен следва нов ден, изпълнен с радост и приключения, един прекрасен ден от моя кратък, но съдържателен болничен.

Съгласна съм, че за това време не е редно да ми върви заплата. Мисля следващия път да подам молба да ми я спрат цялата и да я приравнят на неплатен отпуск.

Дори предлагам със следващите изменения на нормативната база да се спрат - за времето на болничния - отчитането на трудов и осигурителен стаж! Не е честно хем да се забавляваш, хем да отглеждаш мънички, сладички, бъдещи данъкоплатчета, хем да ти плащат.

Не виждам никаква справедливост в това.

Благодаря за вниманието.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross