Здрава Каменова не просто е любимата ни актриса, която ни е разсмивала до сълзи, ами няколко пъти ни е идвало да нахълтаме на сцената, да я разтърсим и да ѝ извикаме ЧОВЕЧЕ, ТОВА СМЕ НИЕ, ДЕТО ГО ИГРАЕШ – И ГО ПРАВИШ ВЕЛИКОЛЕПНО!
Направо е престъпление, че чак сега ни гостува в рубриката Жените могат всичко, защото Здрава е много неща едновременно: невероятна актриса, режисьор, автор на текстове за фантастични пиеси и на две детски книги, майка на две деца.
Всички, които са я гледали на сцената или познават текстовете ѝ, могат да потвърдят с две ръце причините за възхищението ни, а тези, които не са, имат много да наваксват. Специално за тях най-отдолу напомняме къде и в какво блести талантът на Здрава до края на този месец. Преди това, ето какво ни разказа тя за новите си проекти, за женските роли и майчинството, за лукса да си независим артист и защо, за да си добър автор, трябва да си преди всичко добър човек.
Има „Икар“ (2004) за ролята си в „Карлсон и дребосъчето“ и за драматургия (2012) за пиесата „Праехидно“ в съавторство с Гергана Димитрова. Двете са номинирани за „Аскеер“ (2017) за пиесата „Добре дошли в България“.
Ззанимавала се е и с озвучаване на филми и сериали и е първата актриса, озвучила Барт Симпсън в дублажа на „Семейство Симпсън“.
– Разбрахме, че снощи сте играли Дом за овце и сънища, което ние не сме гледали. Издай нещо?
Благодаря, че ме питате, защото много искам да споделя за това представление. Както с моята любима режисьорка и съавторка Гергана Димитрова нямаме кой знае колко предложения от местната сцена, така дойде тази супер възможност да участваме в проект на берлински театър, който включва и авторски двойки от Гърция и Турция. Проектът е посветен на Балканската и Междусъюзническата войни и последвалите бежански вълни. За да създам текста, изчетох какво ли не за този толкова мрачен и тегав период, че направо ми се сви душата и си викам „това нещо как ще го понесе публиката…“, защото хората искат да гледат нещо забавно, да си починат. И ги разбирам. Но се оказа, че спектакълът им носи светлина, че си тръгват щастливи, давайки си сметка, че живеят в по-добър свят живеят днес.
– Не може да не си включила някаква абсурдна история?
Включих, разбира се – за кравата Пенка, дето избяга от България в Сърбия и се оказа, че щом е излязла от ЕС, трябва да бъде убита. Една от ролите ми е на журналистка, разказваща историята, около която, ако помните, се вдигна такъв шум, че даже Пол Макартни се беше изказал в защита на кравата. Реших да включа всичко това като контрапункт на тежкото положение на българските бежанци от онова време.
Късметът на кукувицата, Апетит, Гимнастика за бременни, Дом за овце и сънища, които освен по нейни текстове, са и с нейно участие, са просто задължителни за гледане смели, независими, съвременни авторски пиеси.
Получи се страшно интересен текст, вече играхме пиесата пред немска публика, която, напук на стереотипа колко е студена, беше много развълнувана. Бяхме и в Цюрих, предстои Люксембург, а пък покрай този проект дойде и покана да участваме във феминистки театрален фестивал в Бремен.
– Като каза феминистки, разкажи ни какъв беше катализаторът да започнеш да пишеш за съвременни и адекватни женски теми и разчупи тотално женските роли в театъра?
Ще започна с това, че когато завърших актьорско майсторство за куклен театър, много бързо ми стана скучно да играя пред 5-годишни деца, защото някакви други неща исках да говоря, дето тия деца няма как да ги поемат. Например, играя „Спящата красавица“ в Театър 199, обаче така съм го обърнала, че всички кукли са часовници, аз съм времето и т.н. И започнаха да излизат едни гневни баби: „как може, то няма нищо общо с приказката…“
Обичам кукления театър, но бързо усетих, че ми е тясно и трябва да търся други формати. Помня как един много ме бяха ядосали някакви неща и седнах да пиша една сцена за хора, които се бият без причина, за други, които не се познават, но се обиждат – и се получи пиесата „Искам да вярвам, че всичко свършва хубаво“, която се играе и до днес, но с други заглавия.
После осъзнах, че хем жените в театъра са много и са по-талантливи и работливи, хем седят на резервната скамейка. Защото няма кой знае колко роли за тях. Ами, то в класическите текстове няма една бременна жена! Или пък работеща жена, несмогваща жена – няма.
Така се роди Гимнастика за бременни, в която пресъздадох всички лудости, които те обземат в ония 9 месеца, а и имах преки наблюдения върху собствената си бременност. С тази пиеса завършиха няколко класа в НАТФИЗ, „Любен Грос“ и НБУ. Защото момичетата стоят и чакат роли.
Станах нещо като „автор за онеправданите“ или по-точно за тези, на които тим е тъпо да стоят на щат по театрите и са достатъчно смели да поемат риска да правят истински независим театър. Благодарение на такива актьори и актриси, текстовете ми станаха популярни и, ето, Яна Огнянова пълни залата с Жената е странно животно вече четвърти сезон.
– Лесно ли се случва женското приятелство в театъра?
При мен е различно. Първо, аз много обичам да пиша в съавторство и възприемам и актьорите като съавтори – сядайки да пиша текст за нечий монолог, започвам да ровя в душата му, искам да я опозная и да извадя най-хубавото от нея. И така всеки проект се превръща в интимно преживяване, което се крепи на доверие и благодарност.
По този повод се сещам за актрисата Наталия Цекова, която първа много смело заяви, че е от ромски произход. С нея прекарах един от най-хубавите си творчески периоди, тъй като тя ме запозна със семейството си и традициите му, влязох директно в бита и емоциите им и така се получи пиесата Цигански колела, която и досега обикаля света.
Пиша и за мъже обаче: текстът за моноспектакъла Помощ, имам две деца е любимият ми проект с бившия ми мъж Кирил Бояджиев. Започнах да го пиша, след като го гледах как бърше сопола на едното дете, докато люлее с крак кошчето на другото, казвайки ми да се „махам“, т.е. да ходя някъде да си почина.
Здрава Каменова е автор и на две детски книги Боб. Малката метална кутийка с голяма мечта и Чорапът, който промени света
– Няма как да не те питаме как ти се отрази творчеството?
Като си видях и двата теста за бременност, ревах. Мислех, че не искам. И даже вкъщи имаше организация креватчето да стои в другата стая и аз само да оставям детето на бабата да го гледа и да почвам да пиша текстове и да играя. В мига, в който се роди синът ми обаче, не можех да го пусна. Така беше и с дъщеря ми.
Такава майка се оказах, такова прещракване беше, че всички, които ме познаваха, бяха изумени. Много съм привързана и досега към тях, любимо ми е да си говорим, да слушам какво им е интересно и да дивеем заедно. Всичко това обаче съчетавам с един друг мой доста строг образ, защото смятам, че за децата е много важно да виждат, че освен добра, майка им много държи на правилата.
– Късметът на кукувицата освен, че е чудна пиеса, те върна и на сцената – трудно ли беше?
11 години не бях играла заради децата и писането на текстове, бях забравила, че имам мечти и че май бяха доста добра актриса.
Страхувах се, но осъзнах, че ако сега не го направя, по-нататък още повече ще ме е страх. Написахме текста за пиесата с Мариана Събева, но още на първите репетиции бях сигурна, че ще помоля някоя актриса да ме замести…
В един момент обаче режисьорът Милко Йовчев започна да се смее на всяка моя глупост и да вика „това остава в пиесата!“. Казвам му „ама това е абсурдно“, а той: „е, точно затова“. Така се усетих в свои води, а пък Яна Огнянова много помогна да направим нещо по-сложно като драматургия и се получи жестоко. Харесва ми да задълбаваме в сериозни теми и да им намираме най-комичния и абсурден израз – публиката обожава това. Разбира се, говоря не за низка комедия, а за способността да изразиш с фина ирония най-тъжното.
– Какво се иска, за да си добър в писането и в актьорското майсторство?
Мисля, че за да си добър автор, трябва да си добър човек. Да са ти интересни хората, но и да ги обичаш тия хора и в лошото, и в доброто. Не мога да си представя друга потребност да пишеш, освен да ровичкаш за някакви светли кътчета в душите на хората и тая светлина да я разпространяваш – иначе няма смисъл.
Актьорството пък е една суетна игра, която много ме зарежда. След хубаво представление, имам чувството, че съм била едновременно на фитнес, спа и психолог. Това пък да си независим артист и да не гледаш на спектаклите си като на единствен източник на доходи, ти осигурява лукса да запазиш романтичното си отношение към тази работа, да си супер искрен с публиката и смел в това, което правиш.
– Как се справяш с родителство и творчество едновременно?
Не се оплаквам, защото съм случила на семейство. Бившият ми съпруг е много отговорен, майка ми също ми помага. За мъжа до мен сега нямам думи – вчера е сготвил вечеря, прочел е приказки на децата и след това дойде да ме вземе от представлението.
– За друго, освен за семейство и работа, остава ли ти време? За някакви пороци, например?
Единственият ми порок е, че обичам да ям. И това с диетите не го разбирам, съжалявам. Знам, че е вредно да се яде сладко, но го правя с най-голямо удоволствие. Иначе не пуша и никога не съм се напивала – вероятно ще ми се наложи само ако трябва да играя пияна жена. Искам да намеря обаче време за едно нещо – уроци по хип-хоп за големи.
– Страхотно, брой ни и нас. Разкажи за финал за някой гаф на сцената?
Гафове винаги има, но любим ми е един по време на куклено представление в Япония, което играя на японски, защото тамошната публика, като чуе английски, и спира да слуша. И играя аз, хората издават едни възторжени звуци и аз така се вдъхновявам, че куклата, дето трябваше да я метна леко зад сцената при един преход, така я засилвам, че тя отпрашва към едно тъмно мазе.
За секунда всякакви варианти обмислям – да спра пиесата и да кажа, че има “technical problem”, но, както казах на японците не им се слуша английски, или пък да продължа да играя без кукла, ама тя пък беше момченце. Сещам се обаче, че мъжът ми отговаря за осветлението и решавам да се спася с „песен“, почвайки да вия
„Киреее, остави ми светлоооо, че ми падна главата отзаааад, моооля тее“.
Той взе, че ме разбра, остави светнато – и си намерих главата.
Какво предстои:
5 февруари, Studio 5 // Жената е странно животно – моноспектакъл на Яна Огнянова по текст и режисура на Здрава Каменова
6 февруари, Камерна сцена „Славянска беседа“, билети на касата на театър „Сълза и смях“ / Късметът на кукувицата със Здрава Каменова и Яна Огнянова по текстове на Здрава Каменова и Мариана Събева
12 февруари, театър „Сълза и смях“ / Апетит с Богдана Трифонова и Здрава Каменовапо текстове на Здрава Каменова и Мариана Събева
26 февруари, Нов Театър – НДК / Дом за овце и сънища – режисура Гергана Димитрова, автор и изпълнител Здрава Каменова
Може би ще харесате
Още от Жените могат всичко
Тя е на 105 и продължава да снима
Това е Цунеко Сасамото. Съвсем скоро навърши 105 години и все още не се е отказала да държи фотоапарата, твърдят …
Фелия, която разказва със снимки
Фелия Барух е фотографка, която можеше да е и архитект, можеше да е и каквато си пожелае, защото е от …
Магдалина, която е на 13 и пише книги
Когато майката на Магдалина ни изпрати корицата на първата част от научно-фантистичната трилогия на дъщеря си, веднага си казахме, че, …
