fbpx
Животът с деца

За семейството, международното положение и други животни

26 март 2020

Прекрасната Маша Павлова, майка на три деца, е сред любимите ни автори със страхотни текстове като "Одрал ти е кожата!", "Три за щастие", "Ще мрънкам колкото си искам". Днес ѝ пишем още едно на сметката с великото ѝ наблюдение, че семейството и международното положение са си едно към едно. Кое не е така?


Знаете ли какво е общото между семейството и международната обстановка? – Всичко! Осъзнах го една сутрин, в която със събуждането си дадох сметка, че живея в своеобразен макет, политически симулатор.

Веднага ще обясня. Всичко започва с министерската делегация, която се прокрадва сутрин рано в спалнята с искания за сътрудничество в справянето с кризисната ситуация „Гладни сме“, за която причина е „Няма закуска.“

Аз, в ролята си на механизъм за подпомагане, точно този ден съм с изхарчени ресурси, затова се обръщам към Международната банка за сътрудничество, която спи до мен, с думите: „Хайде ти да станеш!“.

Банките, всички знаем, по принцип не са най-сговорчивите институции, но понякога дори и те склоняват. Така се случи и тази сутрин и кризата бе своевременно овладяна.

Вярвате или не, в семейството действат същите закони, които действат и на международната политическа сцена. Първо, силният има повече глас и обикновено надделява. Допускаме, че аз съм Австралия, а някое от децата – Нова Зеландия. Ако кажа, например „Хайде сега, сортирай си чорапите и ги прибери в чекмеджето, ако обичаш, на мама кивито!“, маорите, колкото и да протестират, гласът на аборигените се чува по-надалеч, все пак, и в крайна сметка ги поставя под своя зависимост. Или пък, ако да речем, Си Дзинпин казва „Измий си зъбите!“, а Тръмп отговаря с „Няма!“, рано или късно, по един или друг начин, чрез дипломация или насила, измити зъби ще има.

Като споменах дипломация, следва да спомена, че средното ни дете винаги играе ролята на упълномощен представител на Организацията на обединените детски стаи и бива използвано например в ситуации от рода „Мамо, може ли да отворим шкафа с бонбони?“ или „Искаме да гледаме още детско.“ Който си го може – може си го.

Друг закон, напълно валиден и в семейството, е „Съединението прави силата“. И ако няколко малки икономики се обединят и извикат хорово „Искаме на разходка!“, те могат да надделеят над силните на деня, които просто да свият рамене, да развеят платна и да насочат корабите си в посока парка.

Сега, допускаме, че няма кризи, всички държави си функционират, всяка си има своите собствени вътрешни проблеми за разрешаване, но на дипломатическата сцена не се случва нищо интересно.

Световната банка е изпънала крака на канапето и изчислява годишния ръст, първата икономическа сила поддържа нивото на стабилност между мръсни и чисти дрехи и тенджери, а малките държави са седнали да работят по инфраструктурите си чрез блокчета лего.

И точно тогава ще се появи някаква Микронезия, например, която е нарисувала зайчета на обратната страна на годишния отчет на Световната банка, след което го е скрила, за да не разберат Великите сили за малкото ѝ прегрешение. Но, както знаете, истината винаги излиза наяве и когато Световната банка се ядоса, от това страдат всички икономики.

Първо, естествено, се организира среща на върха, на която се установява, че въпросният доклад липсва. Тече дискусия известно време, която прераства в дебат, но в крайна сметка страните постигат консенсус и виновникът следва да бъде открит и наказан.

Интерпол и Комисията за защита на личните данни пускат едни директиви с конкретни стъпки към засегнатите страни, като естествено им се казва, че ако документът не бъде открит, субсидиите им ще бъдат спрени, а играчките – конфискувани и освен това никакво детско за седмица. Стагнация на макс!

Естествено, Микронезия мълчи като риба, надявайки се, че нещата ще се разминат от само себе си и прецаква страните от региона, но не щеш ли, докато водещата световна икономика прокарва мерки за справяне с екологичната катастрофа в къщата, злочестият доклад изплува сред острова от боклуци в холовия океан.

Следващите политически срещи не могат да бъдат описани с думи, едно е сигурно – те не се провеждат на високото дипломатическо ниво, на което е свикнало да функционира средното дете.

Каквото и да се случва, важното е да има кръгли маси. Колкото и конфликти да има между държавите членки на един семеен съюз, неравенствата и неправдите бързо биват загърбени, щом първата икономическа сила сложи един ориз по кантонски на масата и дойдат мариачите.

Има ли международни преговори и изслушвания, има и стабилност и разбирателство. Все пак, сита икономика на гладна може и да не вярва, но някак трябва да се съществуват съвместно, нали?

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross