Всеки има по един такъв приятел – човек, който знае как да те разсмее, дори когато умираш отвътре. А ако нямате, е време незабавно да се сдобиете с такъв, както съветва и Мери Лемб.
Крия се в колата по време на обедната почивка. Стаята за почивка на служителите е пълна и въобще не съм в настроение да гледам с колегите си картинки на кучета или да си говорим какво ще обядваме. Притеснена съм за едно от децата, защото след пет години в началното училище без никакви кой знае какви инциденти, само за последните две седмици съм била в кабинета на директора два пъти.
И написах на една приятелка: "Имам чувството, че го провалям. Къде бъркам?"
Отговор: "Спри. Обичам те, обади ми се след работа".
Обещах ѝ, че ще звънна. И нямаше как - тръгнаха ми сълзите. Плача на работа. Поне съм в колата. Телефонът ми звънва пак, отново е тя.
"Освен това днес при мен дойде мъж с оплакване от ужасно подут скротум и пенис, който се извивал на една страна... А аз все пак съм кардиолог."
И ето. Вече се смея. Ама се скъсвам от смях, нищо че бузите ми още парят от сълзи. Тази приятелка винаги успява да ме спаси. Има огромна вероятност в кардиологията изобщо да няма такъв човек, но ако има, надявам се да ми прости, че споделям. Но не искам да кажа това.
Мисълта ми е, че приятелката ми знае точно какво да каже, за да ме превърне от ревяща купчина самосъжаление в хилещ се човек само за минута.
Точно този тип приятели те държат над водата, припомняйки ти, че животът има и смешна страна, дори когато нещата изглеждат трудни. Тази приятелка може да смачка момента, в който си най-уплашен - най-тъжен, притеснен и съкрушен, и да го превърна като по чудо в момент, в който се смееш, без да очакваш. Тази приятелка ти напомня, че – да, това, че детето ти е лепнало бележка в училище, на която пише "Харесвам ги тлъсти и сочни", е тотално неуместно, и да, определено трябва да се поговори с него за това, обаче... това все пак е Sir Mix-a-Lot. Трябва ли да се казва нещо повече?
Тя е тази, на която се обаждам от болницата, когато 3-годишният ми син ми реши да глътне пирон. Свалил е някаква картина от стената в стаята си и някак си е успял да напъха пирона в устата си. Все още е доста мистериозно как е успял и защо изобщо е решил да го прави, но когато се появи на стълбите във въпросната вечер, докато аз седях на компютъра, изобщо не му повярвах. Не му вярвах, докато не видях рентгеновата снимка със собствените си очи.
След като отидохме по спешност в детската болница и прекарахме 24 часа под наблюдение, лекарите ни обясниха, че трябва да изчакаме да го изкара или да го доведем незабавно, ако има треска или повръщане, което би означавало, че червата му са перфорирани.
Та тогава казах на приятелката ми: "Много, много ме е страх".
"Всичко ще е наред", увери ме тя, "просто ще имаш много ако по ръцете си..."
"Ако...?"
"О, да, много, буквално. По ръцете ти, навсякъде, но всичко ще е наред."
И аз се разсмях, защото тя знае, че този тип "тоалетен" хумор винаги ми разсмива. Вдишах, издишах и избрах да ѝ повярвам. И тя беше права. Седмица по-късно след като бях обследвала огромно количество детски изпражения, изревах, че не мога повече и мъжът ми пое нещата. "Съкровището" излезе на следващия ден, още при първия му опит. (Все още смятам, че не е честно да обявява победата за своя.)
Това е приятелката, която никога няма да те осъди за който и да е от "провалите" ти. Всъщност искаш да ѝ ги споделяш, защото знаеш, че ще ти помогне да намериш смешната страна на всичко. Може да ѝ изпратиш снимка на много шикозната вечеря, която си успяла да направиш на въглен. Първоначално никак не си доволна от ситуацията. Може и да нямаш текстилни салфетки, но ако имаше, това щеше да е вечерята за тях - толкова специална трябваше да е. И в крайна сметка - пълен провал. Пращаш ѝ снимката.
И тя отговаря: "OMG".
И ето - вече се смееш. Децата питат какво ти става, но ти не можеш да обясниш. Просто има някой, който схваща трагикомедията в цялата ситуация. И изведнъж зърнена закуска за вечеря изобщо не изглежда като края на света.
А понякога този човек, може да е някоя майка във Фейсбук, която почти не познаваш, но успява да ти помогне да видиш нещата от смешната страна. Но ако си истинска късметлийка, имаш такава приятелка в живота си. Тя те обича и подкрепя до края на света и също така може да направи така, че да изкараш кафе през носа си на публично място от смях, дори в момент, когато си си мислела, че никога повече в тоя живот няма да се усмихнеш. (И да, точно толкова драматична персона съм.)
Тя е приятелката, която ти напомня, че макар животът да е доста тегав, също така е ужасно смешен понякога, и винаги е там, за да се увери, че няма да го забравиш.
