fbpx
И аз съм човек

За някои последици от така нареченото “самотно родителство“

13 февруари 2017

Днес на гости ни е Лили Виденова, която разсъждава върху позитивите и негативите на самотното родителстване. Онова, при което няма кой да ти помогне нито с пари, нито с подадена ръка. С много хумор и стоицизъм, тя разглежда "положението" си, което никак не е леко, но за сметка на това има в себе си много свобода, за която рядко се говори.


На първо време да уточня, че не съм самотна, даже напротив – понякога е толкова шумно около мене, че самотота е вид търсено състояние. Но понеже, ща не ща, отглеждам детето си без всякакво участие на другия родител, как да твърдя обратното, а?

Започвам от семейния ми статус.

Според същия се водя „разведена“. Като етимология думата е много интересна, съдържа представка и корен. Раз...и вед... "Вед" май идва от водя, т.е.водили са ме (на каишка навярно), но вече не ме водят, станало е нещо - раз... прас... и дотам...

Подобен вид статус, особено придружен с едно или две деца (в моя случай - едно), наред с чисто практичните удобства, като например – не се налага да се съобразявам с Него, не се караме, мога да правя каквото пожелая с който пожелая и т.н., води след себе си и някои недотам приятни последици.

Последица №1 – финансово-неприятната

Ако сте се разбрали с бащата на детето да ви плаща издръжка и той го прави безропотно и редовно, браво! Вие сте се сдобили с прекрасен бивш съпруг и баща на вашето дете. Имам приятелка – има си точно двама такива и всеки път като се видим, искрено ѝ се радвам за това.

За съжаление, аз нямах тоя късмет и затова през годините се наложи да изграждам и едновременно с това разрушавам различни прийоми за затягане на финансовата дисциплина.

Разрушаването обикновено настъпваше или в Джъмбо, или със съобщението от детската градина/училището за предстоящи Зелени училища, ски училища, еднодневни и неколкодневни екскурзии, покупка на различни учебни пособия и други неща от първа необходимост.

Тука не говорим за бързото износване на дрехите, обувките и други важни аксесоари. Стягаше ме корема, свят ми се завиваше и затаявах дъх при всяко пристигане на някоя сметка.

По някое време за разкош дойдоха 6-и и 7-и клас, когато освен гореизброените мероприятия, започнаха и курсовете по български и математика, за които също трябваше да се плаща. Щото аз, уви, се оказах от ония майки, дето страдат от болни амбиции и искат детето им да учи в „елитно“ училище.

Някъде около приемните изпити взе, че ми писна от цялата тая работа, теглих една и си казах, че вече не ме интересува нищо. Заявих на сина ми, че не ме интересува къде ще го приемат, в 8-ми клас аз обявявам почивка. (Иначе го приеха детето в „елитно“ училище, то, слава богу, ми е умничко).

Сипах си някакво винце, заминахме за Барселона за около седмица и светът отново ми се видя едно уютно-купонджийско и едновременно с това весело-пияндурско място, точно такова, каквото беше преди родителството ми.

Тая идилия разбира се не трая много дълго, така че и да ме питате и да не ме питате еднозначен отговор за това как се оправям с финансово-неприятната последица нямам.

Но все пак: Благодаря ти, мамо!

Последица № 2 – онова глождещо чувство, нещо като смесица от вина, неудобство и срам, когато близки, познати, разни държавни и най-вече банкови служители ме питат за семейния ми статус

В началото на самотното ми родителство, да си призная, ми беше много трудно и почти винаги се чувствах длъжна да обяснявам надълго и нашироко, без да ме питат, защо се е стигнало дотам и че това, разбира се, е временно положение.

Временно, временно, колко да е временно. В някакъв момент и от това ми писна, настъпих си ината и взех най-спокойно да се вторачвам в лицата на въпросните хора и да им казвам с гордост: „Разведена съм.“  

Без повече обяснения.

След още някое време започнах да им давам различни практични съвети в разните им там бланки наред с квадратчетата: „Семеен/семейна“, „Вдовец/ Вдовица“, „Неомъжена/ Неженен“ да сложат още едно: „Финансово-самотен/ самотна“.

От този период датира една интересна случка с банков служител, който искаше да ме спечели за клиент на тяхната банка, като ми предлагаше различни варианти за кредити и разни други.

Попълва той оная бланка с личните данни и когато стигнахме до изясняване на семейния ми статус, почти умилително ме попита няколко пъти: „Ама нямате ли поне партньор?“, „Ееее, съвсем никакъв ли?“, „Излъжете поне!“ (той човекът всячески се опитваше да ме улесни, за да ми отпусне по-лесно банката кредит, ама аз не схващам и не схващам, че видите ли по-благосклонно се гледало на семейните).

Не, бе, идиот, нямам партньор, как да ти го обясня по-ясно? Кога да го имам тоя партньор по-точно? От девет до шест, когато съм на работа или след това, когато имам разни ангажименти покрай детето и къщата.

И не, наистина нищо ми няма – здрава съм, права съм и изглеждам добре, щото генът ми е такъв: жените от рода ни са все хубави.

Последица №3: Хамлетовския въпрос, станал нещо като слоган на самотното родителство: „Ще се оправя или няма да се оправя сам/а?” или иначе казано – от това какво да сготвя днес до това как да реагирам, когато синът ми се сбие или ме попита какво е това секс

(Не че се е сбивал, той не е такова дете, но като всяко дете му се случваше да попада в спорни ситуации, които са налагали привикването ми в училище за очна ставка...).

До едно време живеех с непоклатимото убеждение, че знам отговорите на всички, абсолютно всички, въпроси и можех да дам компетентни съвети по всякакви проблеми.

Е, да, ама както се казва, Господ имал други планове и самотното ми родителство трансформира тая ми компетентност в едно постоянно съмнение. И това трая има-няма 4-5 години, през които продухах ушите на де-що имаше приятелки, разни приходящи и изходящи гаджета, роднини и колеги.

Голямо благодаря на всички ви! Искрено се извинявам за всичкото неудобство, което ви причинявах с въпроси от сорта: „Е, добре де, а ти какво би направил/а на мое място?“ и когато отговорът не ми харесаше, спорех, че „Еее, ма това си ти, при мене не е така. Аз съм такава и такава.“

И спорът със себе си започваше с пълна сила... Така че още веднъж: Благодаря ви от все сърце!

Последица № 4: Липсата на себе си, докато съм с него

Говоря за онова усещане, когато познаваш издълбоко другия и въобще не те интересува днес дали си си обръснала краката, изскубала веждите и оправила маникюра. И единственото, което може леко да те подразни в тая идилия, е наболата му брада, когато реши да ти я навре във физиономията.

Да ви кажа хич не си падам по първите срещи, някак винаги съм искала тая фаза да минава по-бързо, за да мога необезпокоявано да се разхождам по стар анцуг вкъщи, без той да намира това за не-секси.

Независимо от липсата ми на подготовка за тая последица, подходих много оптимистично по въпроса и си рекох: „Абе, аре, бе, аз да не съм някоя повлекана тука, че да не мога да си хвана свестен мъж. Яяя, да видим сега кон боб яде ли.“

И така въоръжена с оптимизъм и непоклатима вяра, че конят яде боб, само трябва да го помоля, смело се втурнах напред.

Някъде в първите няколко месеца бях на ръба на нервно разстройство и психическо пренапрежение от зор да покажа най-доброто от себе си като се почне от външния вид, премине се през „Аз съм най-готината мацка, най-добрата майка, всичко ми е наред“ и се стигне до всякакви логистични гимнастики за намиране кой да гледа сина ми, докато аз съм на среща.

Благодаря ви, верни мои приятелки, че идвахте да гледате детето! Както може би се досещате, в някакъв момент и на това казах „Майната му“ и си сипах винце.

И пак заминахме за известно време нанякъде – тоя път в Африка, където живее майка ми, щото те там по темата „майната му“ са експерти по рождение, от мен се иска само да седя и да блея.

Другите последици – липсата на редовен секс, обърната надолу с главата къща, вечно бързане – какво да ви кажа... Вече и за тях спря да ми дреме...

Въобще животът се оказа толкова шарено нещо, че към днешна дата му се дивя като малко дете. Пък и синът ми порасна и някак и аз се успокоих, че щом я докарах дотук без помощта на леки наркотици и други успокоителни средства (с изключение на винцето), може и да съм се справила и положението да не е чак толкова зле.

И че освен да го живея тоя живот, както на мен ми харесва, какво друго ми остава.

Благодаря за вниманието и наздраве!

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
Етикети
cross