Ралица Николова е на гости на Майко Мила, за да ни сподели някои свои открития по отношение на майките, на които едно дете не им е достатъчно и се сдобиват и с второ. Как се къпе второто бебе, кога му се сменя памперсът, носят ли се играчки на площадката и колко често се бършат ръце с антибактериални кърпички - това са все въпроси, на които Ралица ще ни даде компетентния отговор на човек, който е врял и кипял във въпросната тематика. Четете и си взимайте бележки!
Честно, ама много се дразнех на мъжа ми в първите дни, след като се роди второто ни дете. През час минаваше кахърен покрай мен и бебето и въздишаше: „Много съм притеснен, не го гледаме като първото”.
Ами, нали затова е второ!
За да се научиш, че памперси се сменят не през три часа, а когато на пипане са три пъти по-големи от дупето на бебето. Или по-често, само ако миризмата не ти понася. Че къпането на бебето може да е просто приплакване на мивката, а не СПА процедура, в която да се включи цялото семейство. Че коликите са най-деликатното неразположение, с което малкото съкровище ще ви рисува сенките под очите.
С второто вече прекрасно знаеш, че миенето на зъби, посещението на тоалетна и краткият душ съвсем не са самотно занимание. Това добре го знае вече и половината от 14-етажния ви блок. Затова, когато бебето „рисува” с четката за тоалетна по стената, а голямото крещи от спалнята „акаааааааааам” в 6,30 сутринта, ти просто продължаваш да си миеш зъбите. Все пак това (със зъбите) ти се случва веднъж на няколко дни, ако все още ти се случва.
Докато с първото си била виртуоз на изкусителните, красиво подредени и неповтарящи се изненади за закуска, то с второто все те влече към нещо по-сухичко и с добра консистенция, която лесно се събира от пода, дамаската и монитора на лаптопа.
Също така прекрасно знаеш, че е по-вероятно бебето ти да се задави с вода, отколкото с парче бисквита, нищо че няма нито един зъб. Още по-прекрасно си запомнила, че няма никакъв шанс да убедиш отрочето, че пясъка, кестените, тревата и фасовете са по-малко вкусни от броколи, например.
Абсолютно си се примирила, че водата става за всичко друго, освен за пиене – разливане, поливане, цопане, мазане, близане, плюене…Просто купуваш мушамен гащеризон и гумени ботуши още преди годинката.
С второто вече използваш мокрите кърпи изключително пестеливо. Бършеш основно своите дрехи и в редки случаи ръцете на бебето, ако са лепкави или съвсем черни. През другото време прилагаш поиздухване, поизтръскване, потупване или… нищо. Същото се случва и с бисквитата на земята – просто му я подаваш отново. Докато малкото вече си изравя остатъци от миналия месец изпод дивана.
На площадката майките с второ се познават някак. Не тичат с истеричен молещ глас от пързалката до люлката и от тях не можеш да чуеш „Миличко, това не е наше, не го пипай”. Защото чудесно знаят, че тези думи никога нямат никакъв, ама никакъв ефект. Същите не мъкнат половината покъщнина в багажника на бебешката количка. По същата причина – знаят, че на площадката дори камък и листо са по-интересни от собствените играчки. И че така или иначе ще има разплакани, истерия, някой-друг шамар или ухапване. И всичко ще се приключи с дружно гризане на солети, в по-добрия случай банан, разделен на пет или смукане на сок от обща сламка.
С първото, признавам, винаги съм се учудвала на майки, които позволяват на детето си в магазина да излапа вафла, сладолед или нещо подобно, още преди да е стигнало до касата. И на продавачката се подава изпомачканата празна опаковка, придружена от извинителни изречения и укорителни думи към прегладнелия наследник. Да, ама с второто разбираш, че или му отваряш пакета, или всичко ще бъде изядено заедно с найлона. Независимо дали си до касите, или не. Още повече, че рискуваш, докато убеждаваш ревящото бебе да почака, голямото да ти препълни количката с шоколадови яйца на „Замръзналото кралство” и макарони на звездички, „каквито ядем в градината”.
С второто се „рафинираш” в някои социални умения. Като общуването с умилени бабички, които щипят бузи и повтарят „Слушкаш ли, бабиното?”. Нахилено отговарям „Мама слуша най-много!” и с бърза крачка се отдалечавам. Любимо ми е, разбира се, да черпят мъника с шоколадови бонбони или пък с лукчета. Докато с първото направо се дразнех и казвах нещо от типа „Благодаря, но тя е много малка”. Сега просто подавам „подаръка” на бебето и с охота наблюдавам как то излапва умело опаковката, а вътрешността изплюва с погнуса и дори с лек плач.
Има и други тайни и правила, които след първото дете вече си разгадала или наизустила. Например, че сополите са като хлебарките – непобедими. Че винаги, винаги трябва да проверяваш барабана на пералнята, преди да го заредиш с дрехи. Че матракът и паркетът могат да събудят току-що приспаното бебе по-добре от сирените на пожарна кола. Че съседът кърти плочки от 14 до 16 часа. Задължително. Че „красиво” означава цикламено розово или в по-добрия случай шарено на цветя. Че в джобовете ти винаги има място за още една количка. Или още една шишарка, камъче, кестен или цвете.
