Преди броени дни се случи нещо, което истински ни зарадва като българи. Наша актриса беше номинирана за първи път за наградата Златен глобус. Мария Бакалова е сред номинираните за ролята си във филма "Борат 2" – продукция на световноизвестния актьор и комик Саша Барон Коен.
Това би трябвало да е повод за радост и гордост особено за учителите на Мария Бакалова, които са поставили начало на кариерата ѝ. Или както каза Олга Николова: „Учителят би трябвало да изхожда от безкрайна надежда и вяра в човешкото, в достойното, в хубавото, иначе си е сбъркал професията и вреди както на учениците си, така и на обществото“.
Уви, това не се случва с всички. Последните дни един от учителите на Бакалова по актьорско майсторство – режисьорът Иван Добчев (професор в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и създател и ръководител на Театрална работилница "Сфумато"), я обижда неколкократно по един абсолютно неприемлив начин, като загатва, че актрисата се е домогнала до мястото, където се намира, не благодарение на работата си, а на нисък морал и занижени общи стандарти.
В едно интервю той споделя, че няма да се учуди, ако Мария спечели и Оскар, защото: „Нивото е много ниско. Естрадно, почти чалгаджийско. Средняшки неща се приемат като събития. Няма го сериозния театър, няма я и публиката за сериозен театър. Същото и с киното“.
Що се отнася до личните качества на актрисата, на въпроса "Вие я подготвяхте за високия театър, изненадахте ли се като я видяхте в "Борат 2?" той отговаря, че било очаквано от това момиче, защото то така подхождало към тялото си, еротично.
"– Ако имаше по-сериозен опит и отиваше там, вероятно нямаше да я предпочетат. Предпочели са я защото е напориста и спонтанна. Но не е неопитна, напротив, в тези неща много бързо се трупа опит.
– С кои неща?
– Ами, как да се слагаш - на мъже или на публика."
Разбира се, ние винаги ще стоим зад правото на всеки да има мнение, но когато това мнение е лична нападка и касае общото говорене за жените, мислим, че имаме право на коментар насред неловкото мълчание, което витае във въздуха около тези нелепи „изцепки“.
Изказването на господин Добчев е просташко, ad hominem и напълно ирелевантно за ситуацията. От него прозира бедност и завист, а и безсилие. Когато един мъж не може да каже нищо друго за една жена, казва или че е мръсница, или че е толкова грозна и стара, че не става за мръсница.
Нападките срещу личността на един професионалист са най-слабият, най-долнопробният и незначителен начин, по който можем да коментираме неговото професионално представяне. Коментарите за морала и личния му живот – недопустими.
Но дори да се абстрахираме от личността на актрисата, не можем да не се запитаме какво послание отправя Добчев към младите хора, които са били и ще бъдат негови ученици. Към младите жени, които се осмеляват да повярват, че да си хубава, темпераментна и целеустремена не е лошо нещо. Изобщо, защо и как ставаш учител, ако презираш собствените си ученици, обяснявайки че те са те провалили.
Мария Бакалова е далеч, разбира се. Вероятно отдавна е оставила назад както професора с безумните му изказвания, така и предразсъдъците, с които тепърва като общество трябва да се борим. Предразсъдъци, които родиха коментарите на Асен Блатечки за задните части и носа на Лейди Гага в година, в която тя получи Оскар, Златен глобус и Грами – нещо, което друг артист никога не е постигал.
Коментирането на жените като предмети, животни или безморални същества може би е приемливо в общество на заседнали край масите мъже, които вечно хленчат, че няма пари за култура (в интервютата си Добчев споделя колко е зле финансовото положение на театъра). Може би е и приемливо да обясняваме как нивото в Лондон, Париж и въобще по света е ниско, за да оправдаем собственото си поражение на този фронт. И може би е успокояваща мисълта, че някой е продал тялото си, за да стигне там, където ти самият не си успял да стигнеш.
В нормалните общества обаче, този начин на говорене е немислим. И не защото някой ще го забрани, а защото… никой не вярва, че наистина така се получават нещата. За всяка роля в Холивуд чакат стотици, хиляди млади, красиви актьори и актриси – подготвени, талантливи, работили стотици часове. Всяка продукция трябва да изкара парите, които са вложени в нея, и на този пазар няма място за „пробутване“ на кадри.
Господин Добчев явно е останал във времето, когато актрисите се „спускаха“, защото държавата плащаше и нямаше никакво значение кой колко е талантлив и колко струва. Във времето, в което беше съвсем в реда на нещата да „откровеничиш“ за морала на хората в тяхно отсъствие сякаш си бебе и можеш да повръщаш, където ти скимне. Да проектираш публично огорчението от собствения си живот, унижавайки една жена.
За радост времената се променят и все повече хора – мъже и жени – успяват да постигнат това, за което са мечтали, благодарение на собствените си качества, много работа, специфична индивидуалност и най-вече възможността да работят другаде, където никой няма да ги обижда публично.
А на младите жени, които тепърва ще се развиват като професионалисти от различни сфери, искаме да кажем:
Не вярвайте на професор Добчев. Нивото по света не е естрадно и чалгаджийско. Светът е фантастично място с безкрайно много възможности. Но каквото и да искате да правите, ще се наложи много да работите, за да се гордеете с постиженията си. И това е страхотна новина.
