„Момчетата не плачат“ е един от най-лесните начини само с една реплика да възпитате у бъдещия мъж куп отрицателни и грешни възгледи за хората и отношенията между тях.
Живеем в 21 век, в ера на равенство на половете, заобиколени от образовани хора и възможности за продължаващо цял живот образование, има свобода на словото и на изразяване на всякакви емоции и чувства.
Тогава защо все още има момчета, които искрено вярват, че само момичетата плачат и е срамно един мъж да плаче?
Не е възможно да вярвате в частичното равенство между половете - просто няма такъв филм. Не може да си изберете в какво да са равни мъжете и жените според удобствата и предпочитанията ви.
Ако не искате равно заплащане за един и същи труд, тогава разбирате защо жената изобщо няма място на пазара на труда.
Ако смятате, че е задача на майката да научи сина си как да се държи, в какво да вярва и какъв човек да се стреми да бъде, значи приемате, че ролята на мъжа е да е работен добитък, който изкарва пари и се ползва за разплод, но не участва във възпитанието на поколението, докато тя чисти, готви, пере и гледа децата, защото така трябва.
Звучи крайно, нали?
Така е, защото няма как да учите едно момче, че изразяването на чувства или това да си грижовен, мил и да споделяш, е присъщо само на момичетата, които са по-слаби, лабилни и не могат сами да се справят с живота заради емоционалността си.
Ако правиш това, не можеш и да очакваш някой ден той да се отнася с уважение към жените и да не чака да му сервират вечерята.
Уважителното отношение към жената е много повече от това да не си готованец – това означава да приемаш жената до себе си като равен индивид и нейното мнение, чувства, бъдеще, притеснения, болки и възгледи да са еднакво важни, колкото твоите.
Обаче откъде да започнете? Не може на 3-годишно момче да му четете лекции за равенството на половете, нали?
До голяма степен възрастните хора са такива, каквито са се оформили като деца чрез най-детското – играта. Децата се учат за света чрез игра! Тогава има ли играчки за момчета, които да ги насърчават да изразяват чувствата си?
Не, няма такива. Играчките, които подтикват детето да се грижи за нещо, да го милва, гушка, да му говори нежно, да го обича, са момичешките кукли.
Липсата на играчка, която да насърчава едно момче да изразява чувствата си, ги учи, че този тип игра или този вид играчки не са за тях. Те са за момичетата.
Куклите учат момичетата да бъдат любезни, грижовни, възпитателни, емоционални и да подхождат творчески към прическата, облеклото и т.н. Всичко това, някакси, е обратното на схващането за мъжественост, която играчките за момчета вдъхват.
Моят сега 9-годишен син никога не е бил ограничаван да играе с камиончета или с кукли. Ето какво научих от неговите игри и собствения му избор да играе с каквото той иска.
„Дума дупка прави“. Ако имате деца, вече сте разбрали, че до определена възраст те са буквалисти и приемат за чиста монета и еднозначно всяка дума. Много е възможно вие да сте с прогресивно мислене и да искате да възпитате децата си в ценности и уважение, но заобикалящата среда да работи срещу вас.
Може това да са по-възрастни роднини, съседи без усет за лично пространство, възпитатели в яслата и т.н. Може бабата на момчето ви да е боядисала стената в синьо и да е закачила пушки, пистолети и танкове от пода до тавана.
Аз разбрах, че като промениш езика, променяш смисъла. Тогава „кукла“ вече не е просто петбуквена дума, която е достатъчна, за да подминете този щанд в магазина. Ако наречете куклата „приятел“, тогава говорите на универсалния детски език. Всички деца си имат приятелчета и момчето ви си има „другарче“, а не „кукла“.
„Винаги пръв и най-добър“ е посланието, с което се възпитава масово българското момче. От съвсем ранна възраст по всякакъв начин им се втълпява, че за да бъдат „истински мъже“, те трябва да са конкуренти, силни, самодостатъчни, безкомпромисни, категорични, да мачкат, да се борят на всяка цена и да разчитат само на себе си.
Момичетата, обаче, са учени на друго. Учим ги да са мили, отстъпчиви, нежни, да разчитат на приятелките си, защото са раними и някой трябва да ги защитава и спасява. И двете посоки са крайности. Погрешно е да учим момчетата, че да си уязвим е слабост – напротив, да показваш, че си уязвим, а понякога - и да си човек, те научава на емоционална устойчивост и сила на характера. Ключът към щастието, успеха и успешното професионално развитие лежи в способността да изграждаме пълноценни и стабилни взаимоотношения.
Момчетата не са бесни хулигани с денонощно желание за разруха. Още от ранна детска възраст все ми повтаряха, че „момчетата са диви“, „необуздани“, „с възрастта стават агресивни“, „нормално е да се бият“ и така нататък, все едно от раждането подготвят майката на момче да изтърпи някакво военно положение на диктатура вкъщи, където от онзи бесен, разюздан хипопотам сина ѝ трябва да бъдат опазени всички беззащитни същества и предмети, защото той ще ги съсипе, счупи, надраска, хвърли, сдъвче или разглоби.
Това не е вярно. Всяко дете има нужда от ласка и милувка, то търси човешката близост и самото то предлага своята. По-големият ми син израсна заобиколен от котки, а сега няма по-грижовен и внимателен брат (на малкия ми син, който сега е на 1 година).
Ако имате момче, сигурно сте забелязали как внимателно и с колко обич се слага любимата играчка на възглавницата вечер, как се гушка новото любимо камионче или как падналата в пясъка зомби фигурка се почиства и изтупва. Това е грижа.
Момчетата могат да са много грижовни, внимателни и отговорни, не по-малко от едно момиче. Да е добър с животните, да се грижи за семейството си, да помага винаги, когато и с каквото може, да завие заспалата си майка и да каже мила дума на брат си – защо това да го прави по-малко мъж?
Равенството на половете не значи равенство на жените. Децата преповтарят много неща, които виждат у най-близките си, защото възприемат възгледите, ценностите и дори езика на семейството си като най-нормалното нещо на света.
Все по-често виждам примери, в които мъжът е считан за някакво битово същество, което подлежи на „тренировка“, „научаване“ и „свикване“. Идеята, че се отнасяме към възрастни мъже като към кученце, което иначе е добричко, но няма още правилни навици и ние трябва да го научим, е изначално сбъркана и води до жестоки вреди - не само за мъжете, но и за жените, които се борят да бъдат третирани равнопоставено.
Без да съм мъж ми се струва, че е ужасно обидно човек на същите години като мен, който няма пенис, а матка, да смята, че е необходимо да ме дресира и да ме учи, като че ли аз нямам собствен мозък и преценка.
Това отношение наистина е обидно за интелекта на човека, който в повечето случаи е избран от вас да продължи гените ви. Между жените и мъжете има само две разлики – мъжете не могат да раждат и да кърмят, всичко друго е въпрос на възпитание и образование.
Синът ви няма „пиле“, а пенис и нищо няма „да му стане“, ако му разрешите да си играе с кукла и не му казвате, че „само момичетата плачат“.
Освен ако не вярвате, че трябва "пилето" или "шушата" да ръководят живота на сина или дъщеря ви.
И за завършек - както пее Мадона, „момичетата могат да носят дънки и да си подстригват косата късо, да носят ризи и ботуши, защото е ОК да си момче, а когато едно момче изглежда като момиче, е унизително, така ли? Да си момиче е срамно, така ли?“
