Имаме една приятелка, която всяка нощ спи с най-хубавото си бельо, винаги след вана с ароматни соли, и винаги с лек грим, защото не се знае кога ще друсне земетресение или газовият котлон на съседката ще гръмне, и тя ще иска да изглежда добре, когато я спасяват.
Разбира се, и на нас би ни се искало, но просто нямаме сили след всичките деца, домакинска работа, другата работа, мъжът ни, котките ни, драмата в централните новини и бръсненето на краката – всичко това се случва във времеви порядък от само няколко часа, но пък всеки ден, и е просто изтощително.
Разчитаме, че когато пожарникарите дойдат, ще им дожалее, като ни видят, и въпреки всичко ще ни спасят.
Сутрините не са кой знае колко по-различни от вечерите, само че са на двойно по-висока скорост, защото винаги някой бърза да не закъснее. Най-често - самите ние.
Особено между 15 септември и края на юни месец, когато към утринната рутина добавяме и пътешествие до ясла, детска градина или училище - който каквото е уцелил от лотарията на общината.
И така, сутрините обикновено започват с адски хаос от следните изречения: „Къдесамиключовете!?“, „Телефонаминямабатерия!“, „Обуйсиобувките!“ и „Незнамкаквощевечерямеоще!!!!“, а ето и най-често срещаните мисли и тревоги на майките рано сутрин в периода от септември до юли.
УЖАСНО МИ СЕ СПИ!
"Не мога да отлепя! Не трябваше да си лягам толкова късно! Трябваше да си легна в 9, за да се наспя най-накрая в тоя живот и днес да съм във форма!
Ох, само още 5 минути да поспя... Нищо няма да стане от 5 минути повече сън..."
(„Само още 5 минути“ обикновено е последната реплика, казана преди да се събудим закъснели с 3 часа!)
КАКВО ДА ОБЛЕКА?
Отговорът на този въпроси зависи от това от колко часа сте на работа и дали ще карате децата на училище:
„По анцунг дали може да отида? Нали съм в колата, няма да слизам. Ох, ами ако се наложи да сляза от колата? Или ако няма къде да паркирам и трябва да сляза, за да преведа детето през улицата? Ами ако някой се удари в мен с колата и се наложи да сляза?“
ТРЯБВА ДА ПРАВЯ ЗАКУСКА! КАКВА ДОСАДА!
„Кому е нужно да се яде толкова рано? Детето може самичко да си вземе кроасан... ама май не може всеки ден кроасан за закуска, може ли?? А 6 поредни дни може ли?...
Какво да направя днес за закуска? Майката на Венета правела сутрин тост с пълнозърнест хляб, рохки яйца, пресни зеленчукови мъфини и фреш от цитрусови плодове. АЗ ЗАЩО НЕ СЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК?!?!? Майката на Венета от коя планета е изобщо? Тази жена спи ли, яде ли, вечер какво прави?!?!?“
ТРЯБВА ДА ПРАВЯ СЛЕДОБЕДНА ЗАКУСКА!!! ОХ, ДВОЙНА ДОСАДА!
„Пак забравих! Довечера обещавам да приготвя следобедна закуска за училище от вечерта! Сега какво да сложа? Боже, горкото дете, сигурно го съжаляват с намазаната филия с масло и шарена сол! Ще сложа и един банан, да не изглежда съвсем ей така, нали...
Искам да му напиша бележка колко страхотно дете е и да я сложа под сандвича за изненада, но последния път той я изяде, помислил я за коричка кашкавал...“
ЗАЩО СЕ ТУТКА ТОЛКОВА!
„На баща си се е метнал, аз не съм такава! Значи, ако трябва да вземе шоколада от хладилника, Юсейн Болт ще изглежда спрял до него, но когато трябва да се облече и измие, се тътрузи като охлюв!
Какво е правил досега цели 15 минути, защо е още по пижама?? Обличай се веднага, за Бога! Ох, Боже мой, къде пък загуби втория чорап сега? Нали ги извади едновременно от гардероба, нали това е чифт чорапи, как се губи втори чорап, като другия е под него?!?!?!?!“
КЪДЕ Е.... (ключове, телефон, чанта, бутилка вода, бадж, шапка, ръкавици и т.н.)
„ВСЯКА. Божа. Сутрин. Нали ей сега го гледах, къде изчезна?! Къде го сложих за последно? Защо това се случва всеки път, когато нямам дори минута за губене?“
СТОП МАШИНИ! КАКЪВ ДЕН Е ДНЕС?
„Днес ли детето имаше тренировка? Кога беше футболът? Днес ли бяхме планирали да вечеряме навън?
За кой ден искаха в училище червена вълна и памук, върбова клонка и твърдо сварени яйца?
Чакай, как така ще искат яйца, тия луди ли са?!?!?! Господи! А гражданската ми отговорност днес ли изтичаше или през октомври?“
