fbpx
И аз съм човек

Защо не шофирам

4 септември 2018

"На пътя най-опасни са шофьорите с много опит и новаците", твърди Мая Цанева, която днес ни споделя всички причини, поради които кара само водно колело...

Вече 20 години моето семейство очаква да взема книжка. Аз все още не карам - не защото са ме късали на изпитите, а защото шофирането е едно от малкото неща, които ме притесняват почти колкото ходенето на зъболекар, което обаче е неизбежно. Карането на кола – не.

Сетих се за това поради две причини. Първата е новият виц в нашето семейство. Преди няколко седмици със сина ми се качихме на водно колело в едно езеро. Съпругът ми остана да снима. След първоначалния смут при овладяването на клатушкащото се превозно средство, в компанията на дете, което се върти на всички посоки, потеглихме. Блъсках се 2-3 пъти, смутих разходката на едни патици, паркирах с няколко, е, повече, маневри, но всички бяхме доволни.

Щом слязохме от колелото, мъжът ми каза: „Ей, майка ти ще трябва да кара водно колело поне две години, преди да вземе книжка!“ Голям смях…

Следващите дни двамата ми мъже се забавляваха често на мой гръб, докато не ги заплаших, че ще им спра сладоледа и бирата.

И така, стигаме до причина номер две, поради когато ви пиша това.  От войната на пътищата разбрах едно: на пътя най-опасни са шофьорите с много опит и новаците. Едните се смятат за всемогъщи господари, а другите или мислят, че при катастрофа могат да презаредят живота си като на телефон, или вероятно са като мен – крайно неуверено и уплашени от джунглата, в която се движат. Но всички са опасни.

И така, защо не шофирам:

  • Не искам да генерализирам, но повечето шофьори са невротици или хора със сериозни проблеми с нервите. Познавам може би един или двама шофьори, които карат, без вените на челото им да пулсират, пулсът им да се покачва опасно и да не се чувстват като участници в махленска свада. През последните години работя повече, но и ценя повече спокойствието си. Защо да влизам в общата лудница? Получавам достатъчно приливи на адреналин, благодаря.

  • Отново с уточнението, че не винаги е така, но обикновено шофирането е над закона. 10 км над ограничението…Едно паркомясто на тротоара пред вкъщи… Един формален технически преглед… Един незакопчан предпазен колан…Явно изкушението да шофираш над закона е голямо, а още по-голямо е толерирането на неспазването на правилата, защото всички така правят. Ако другите не спазват законите по пътя, кой ще пази неопитните или беззащитните? От общата безотговорност губят именно тези, които искат просто да карат. Или да пресичат. Според и под закрилата на закона.

  • Едно от нещата, за които най-яростно се карам на сина ми, е когато пресича без да се огледа. Не познавам родител, който да не го е страх. И смятам, че дори и пешеходците трябва да взимат книжка и да си плащат глобите. Но въпреки това, по-безопасно е да разчитам на собствените си два крака, които управлявам без да натискам метална спирачка в половинтонна машина със собствен мозък и спирачен път. Хората са опасни и с кола, и с колело, и с маратонки, когато се движат на ръба на физичните и националните закони. А когато много опасни хора ходят и шофират, улиците са смъртоносни.

  • Защо да шофирам, щом има кой да ме вози? Имаме семейна кола. Има и таксита, метро, автобуси, самолети…Винаги съм смятала за по-приятно и аристократично да ме возят. Защо да съм шофьорът на звездата, като може да съм звездата? Шегувам се, разбира се, не съм звезда, но комфортът на седалката отдясно, поглед зареян в дърветата, с крака, танцуващи в такт, на таблото, е лукс, който шофьорът не може да си позволи. Също така съм по-еко, нали?

  • Аз съм късогледа. И съм малко като героинята от онзи виц за паркирането и 20-те см. Не се съмнявам, че ще науча отговорите за теста с листовките, нито, че ще се справя и с изпита на пътя. Ще науча и закона. Готова съм да понеса всички псувни, когато шофирам бавно и не изпреварвам бавареца в лявата лента. Но когато се наложи. Дотогава ще правя приятна компания на шофьора до мен, ще ходя пеша, ще пътувам с градски и извън градски транспорт. И пак ще стигна, накъдето съм се запътила. След това и аз ще вляза в мелето. Имате 2 години, нали помните?

Доскоро на водното колело!

Още от Мая Цанева:

Говоря за неделя сутринта*

Как синът ни да си хване гадже принцеса (в 4 стъпки)

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross