Изчакахме деликатно и предвидливо светлите рождествени празници да отминат, защото този текст ще забие ножа до кокала у всички коледни ентусиасти. Ще ни покаже, че има известна разлика между ДУМИТЕ, които бръщолевим за коледния дух, обичта, смирението и сплотеното семейство, и ПОВЕДЕНИЕТО ни по Коледа (което няма нищо общо с изказаното). Авторката желае да остане анонимна поради опасност да бъде разпозната и заклеймена от всички роднини и близки, но я си признайте с ръка на сърцето - не сме ли се усещали всички (малко или много) по същия начин поне един път?
В началото на това словоизлияние искам да подчертая, че съм израснала във времето, в което телевизията беше основно възпитателно средство за децата, съответно – изгледала съм всички части на ,,Сам вкъщи“ поне 5678 пъти, включително и тези след втората.
От тези филми у мен (а и не само, смея да твърдя) се е зародила представата, че на Коледа е весело, всички са около елхата, има подаръци, коледни пуловери, светлина, някой преживява катарзис в отношенията със семейството, но накрая всичко завършва благополучно и камерата се отдалечава в кадър, в който всички, събрани около елхата, пеят коледни песни и се обичат силно.
Да, ама не. Обикновено периодът около Коледа започва с напрежение кой кога и дали ще си взима отпуска.
След това – бюджет. Колко пари могат да се отделят, без да се фалира и до февруари да се кара на хляб и маргарин.
Безумното готвене на 1000 неща, от които всеки има киселини поне до март.
Напрежението от това, че трябва да си щастлив в това време на годината, докато на мен ми иде просто да се гръмна.
Коледната вечеря. Неловко напрежение, което започва да се пропуква след известно количество алкохол. Семейното ,,мерене“ на годишни успехи кой какво е постигнал, а за тези, които не сме постигнали кой знае какво освен да ходим на работа, чувството за вина, че видиш ли – поредна година, а ти не си свършил кой знае какво.
Нехаресване на подаръците – има няколко души, на които каквото и да взема, не предизвиква особен ентусиазъм, но ако си без подарък – не става.
По някое време – тъга за починалите роднини, което не повдига по никакъв начин настроението.
Ядене до припадък, по моя теория – само и само да не се говори твърде много. След края на вечерята – саркастични или откровено завиждащи коментари за гореспоменатите успехи на този или онзи роднина. Оставям настрана доколко са понякога преекспонирани, защото сега ти е паднало да впечатлиш родата.
Нито дума за основния повод на Коледа, но по мои наблюдения над половин България е вярваща само по празници, тъй че поводът е на последно място.
Аз съм атеист през цялата година и коледната нощ не ми помага по никакъв начин. Няма песни, има телевизия (някой пее ли песни изобщо?). Има ровене в телефоните и качване на снимки и тъпи статуси от скука и нямане какво друго да се прави.
Обаждания на тоя-оня поради същите причини (отново моя теория). Няма катарзис, а само дълбоко скрито облекчение, че е минало и тази година.
Не разбирам Коледа. Не разбирам огромната доза лицемерие и натиск да се чувстваш по определен начин в определен период от годината. Честно казано, отношенията ми със семейството са много по-хармонични извън тези периоди на годината (тук включвам Великден и всички подобни).
Предполагам, че някъде има всеобщо, искрено и неподправено семейно веселие без напрежение или искрена радост от рождението на Исус. Не ме разбирайте погрешно – обичам семейството си и се прибирам всяка година.
Но за мен тези празници са необходимото зло, през което трябва да се мине, за да сме спокойни и хармонични през останалата част от годината.
