“Дали аз закъснях, или времето бързаше” е рефрен, който всяка майка може да си припява, докато не ѝ заглъхнат ушите. Но от това нещата няма да се променят кой знае колко.
Майките винаги са последни и това е правило, защото искат да се уверят дали всичко е взето, облечено, изключено, дали кучето, рибките и синигера вкъщи имат храна, дали черджето пред банята е под прав ъгъл и т.н.
Това, разбира се, не важи за всички онези жени, в чийто живот царят предимно желание и организация, и те винаги и навсякъде са първи.
Майката на Емили Солбърг, вдъхновила този текст, не е от тях. Както и самата Емили, оказва се. Както и милиони други жени по света, които може би ще се разпознаят в следващите редове.
Чудех се защо майка ми винаги излиза последна от вкъщи, когато тръгваме всички заедно нанякъде.
За известно време си мислех, че просто ѝ отнема повече време да се приготви. Струваше ми се, че чака до последната минута.
Подозирах, че не иска да излиза без направена коса или перфектно сложено червило, макар да не можеш да си обясня как е възможно една майка да държи на тези неща.
Съвсем наскоро разбрах отговора, едва когато самата аз станах майка.
Докато всички сме я чакали навън – омотани в шалове и якета или с шапки, които е измъкнала от килера, или намазани със слънцезащитен крем, който ни е сложила, докато ни подава джапанки и бански, – и сме въртели очи колко още време ѝ трябва,
мама е пълнела термоси с горещ шоколад,
опаковала е храна за пикник,
проверявала е дали е загасено в банята,
пълнила е купата на кучето с вода,
вземала ни е резервни дрехи за всеки случай,
използвала е едничката свободна минута, за да е сама в банята,
и да, може би си е слагала малко червило.
И когато и да се появи, обличайки якето си, докато заключва вратата, винаги я посрещахме с леко раздразнение и с:
“Хааайде, бе, мамооооо!”
На което, разбира се, тя отговаряше с летящи кинжали от очите.
Много дълго време не го разбирах. Как може да е толкова бавна, при положение че започваше да се приготвя заедно с нас!
И после станах майка.
И накрая ме осени, че майка ми не е била последна, защото е била мързелива или неорганизирана, или бавна, или свръхзагрижена за външния си вид…
Било е защото се грижеше за всички и всичко, преди да се погрижи за себе си.
Това правят майките.
