Вдъхновена от хорър сюжети в материала Да ти напишат ОБИЧАМ ТЕ на огледалото, да получиш паник атака, Ивона Конакчийска ни изпрати цели три ужасяващи истории, обясняващи защо официално е закрила Свети Валентин!
Първият ми куц Свети Валентин със сегашният ми съпруг (тогава само гадже)
Аз, скромна сервитьорка, след две 16 часови смени, имам два почивни дни. На 14-и все още съм недоспала и уморена, но тръгваме към Витоша – бавно и лежерно. Спираме на всеки 30 минути, за да мога да дишам, защото по принцип не млъквам и трудно си поемам дъх между тирадите за нещата от живота. Към обед стигаме Копитото и продължаваме разходката. Някъде между идилията на пеещи птички и първите лилави минзухари, гаджето ми се подхлъзва до една урва, а аз като силна и независима жена се втурвам на помощ и го спасявам.
Докато той ми благодари, на мен ми се завива свят и поемам към същата урва, защото така и така вече 20 минути стоя на ръба ѝ. Добре, че имам бързи рефлекси, иначе можеше сега да не съм жива. Как да е - преживях разходката, даже успях да падна в една рекичка, въпреки че не се бях приближавала дори до нея… Да се прибираш мокър 4 часа в средата на февруари не е забавно, а да ти се обадят да ти кажат, че след 3 часа пак си на работа - още по-малко.
Вторият ми куц Свети Валентин пак със същото гадже
Спя си в леглото. Той отдавна е излязъл за работа. В просъница се протягам и в неговата половина от леглото напипвам нещо метално и ледено. Скачам с люти псувни на уста, изритвам кофата (да, нещото е кофа!), взимам си ножа (който стои до възглавницата ми) и докато се оттеглям от бойното поле (има-няма 1 метър), падам около 3 пъти. Успявам да се кача на бюрото си и гърбът ми да опре до стена, за да съм спокойна, че не могат да ме нападнат и откъм гърба.
Стоя си аз цялата разтреперана и псуваща в ъгъла с нож в ръка, а в другия край на стаята стои разлята кофа пълна с разнообразни цветя и листа. В третия ъгъл на стаята вие мини пинчер (педя и половина големина с глас за четири немски овчарки), свито на кълбо под дъската за гладене.
След 10-минутен ступор, подсушавам леглото от потопа, подреждам цветята във вази, успокоявам кучето и си чета картичката (лист от тетрадка) с мило пожелание, закърпвайки раните от сутрешното бягство.
За мое лично нещастие 10 минути по-късно спрях да виждам с едното око, защото започна да се надува. От прашеца на слънчогледите. Като се погледнах в огледалото, вече беше с 2 размера по-голямо от другото. След 20-минутно миене и промиване и половин шише капки за очи, приличах на извънземно, на чието лице са лепнали около дузина рохкави яйца с течащи белтъци...
След около 5 часа отокът започна да спада, дотогава лежах и кротко плачех, а в стаята се разнасяше упоителния аромат на райска градина…
Третият ми куц Свети Валентин със същото гадже
Будя се с адски болки в едното ухо. Докато се опитвам да отида до банята, за да се измия, се удрям два пъти в касата на вратата и 4 пъти в самата врата. После 5 пъти си забивам ръката в бравата, както и главата в чучура на чешмата - около 7 пъти. Въобще, докато мине един час и тръгна за болницата, вече съм с 300 контузии.
След прегледа и изписаните лекарства, бях толкова зле, че докторът предложи да ме заведе до метрото. Отказах с мотива, че съм силна и независима жена. Така половин час излизах от метрото, още един си купувах лекарствата и още толкова се прибирах (живея на 2 минути от спирката на метрото и аптеката).
Как качих 5 етажа стръмни стълби в това състояние не помня (и май е по-добре). Плаках през останалата част от деня – докато готвех и чистех. На другия ден бях на изследвания, за да разберат дали имам спукано тъпанче…
След тези три затрогващи истории, започнах рязко да празнувам Трифон Зарезан. С това мое гадже сега сме съпрузи и само при споменаването на Свети Валентин, изтръпвам и се крия в гардероба (буквално). Вече 5 години не празнувам този "влюбен" празник. Важното е да сме живи и здрави!
Още:
