Грета Тунберг, за добро или лошо, накара целия свят да говори за нея. В своя коментар за The Irish Times Дженифър О’Конъл се опитва да си обясни защо момичето е толкова дразнещо за някои хора и какво може би стои зад част от реакциите срещу нея.
Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Как е възможно едно 16-годишно момиче с плитки, което се е посветило на (не бихме го нарекли) злокобния, авторитарен сюжет за спасяване на света от гибел, да предизвика такъв невъобразим гняв?
Миналата седмица тя пусна туит, че е пристигнала в Ню Йорк след двуседмично презокеанско пътешествие: “Най-накрая съм тук. Благодаря на всички, които дойдоха да ме видят в Плимут, и на всички, които ме посрещнаха в Ню Йорк! Сега ще си почина няколко дни и в петък ще участвам в протеста пред ООН”, написа тя, малко преди с готовност да даде пресконференция на английски. Да, вторият ѝ език.
Думите ѝ незабавно бяха посрещнати с артилерийски огън от язвителни забележки за привидна добродетелност и от хапливи коментари за тричленния екипаж, който трябва да лети, за да прибере яхтата.
Струва ни се, че няма нужда да го обсъждаме, но изглежда някои хора все още не са схванали, затова ще разясним малко: пътуването на Тунберг беше акт на протест, а не свещена заповед или инструкция към всички останали. Като всички други протестни актове и този е измислен така, че да има символно и провокативно значение. За тези, които не схванаха идеята – а те сериозно не я схванаха – тя сподели нечий друг туит като “приятелско напомняне”, че: “Няма нужда да изкараш две седмици на лодка, за да вземеш спешни мерки срещу климатичните промени. Достатъчно е да правиш всичко, което можеш, с когото можеш, за да промениш каквото можеш.”
Една от причините, заради които тя предизвиква такъв гняв, е очеизвадна. Климатичните промени са ужасяващи. Амазонската джунгла гори. Саваната също. Части от Арктика и те. Нивото на Световния океан се покачва. Има много повече опустошителни бури, горски пожари, засушавания и наводнения. Отрицанието е далеч по-лесно от сблъсъка с ужасяващата истина.
В допълнение го има и това, че не обичаме да ни карат да се чувстваме зле заради личните си житейски избори. Такава е човешката природа. Затова се подиграваме на веганите. Затова гледаме с подозрение тези, които не пият по партита. И ако нещо може да те накара да се чувстваш зле заради житейските си избори – докато се прибираш вкъщи след третата ти за сезона миниекскурзия в Европа с нискотарифна авиокомпания – то това определено ще е слабичко момиченце, подложило се на двуседмично размятане насам-натам из Атлантика с кофа “Само по голяма нужда, моля” като белег за върховен лукс, само и само за да каже нещо за климатичните промени.
Дори за човек, който прекарва много време в Туитър, част от критиките, отправени към Тунберг, са изненадващи. Това е едновременно най-жестокият и най-нелепият тормоз на детската площадка. Консервативният австралиец Андрю Болт, който отрича климатичните промени, я нарече “дълбоко объркана” и “странно влиятелна” (използването на “странно”, предполагаме, не е случайно). Бившият спонсор на британската Партия на независимостта (UKIP) Аарън Банкс написа в Туитър: “Странни инциденти с яхти се случват през август...” (“странно” – като по-горе). Брендън О’Нийл от списание Spiked я нарече “милениалски особняк*” (и този път подборът на думи не е случаен) в материала си, който по неприятен начин описва “монотонния ѝ глас” и “вида на апокалиптична заплаха в очите ѝ”.
Но кой е истинският ненормалник – активистът, чиято решителност без чужда помощ започна мощно глобално движение за промяна, или мъжът на средна възраст, който се подиграва на дете с Аспергер, скрит зад екрана на компютъра си?
И това, разбира се, е истинската причина, поради която Грета Тунберг е толкова дразнеща. И не могат да го признаят дори пред себе си, затова я осмиват. Истината е, че ги е страх от нея. Клетниците са ужасени от нея като човек и от това, което олицетворява – младост, решителност, промяна.
Тя е част от поколение, което не може да бъде сплашено. Няма как да я подчинят група тролове. И това, което виждаме в очите ѝ, не е точно ужаса ѝ пред апокалиптичната заплаха. Този поглед всъщност казва "Ти нямаш значение."
Присмиват ѝ се с детински обиди, защото само с това разполагат. Нямат идеи. Не могат да уязвят позицията ѝ, защото тя има науката (и Дейвид Атънбъроу) на своя страна. Не могат да спечелят дебата с убедителната сила на собствените си аргументи, защото ги пробутват с преуморен цинизъм, а не с младежка страст. Могат да я заливат с подигравателни туитове и горещи блогпостове, но няма да получат реакция, защото, честно казано, тя има по-големи тревоги на главата си.
И това не означава, че трябва да приемаме всичко, което Тунберг казва, безропотно. Тя е идеалист, толкова е млада, че все още вижда света в черно и бяло. Но имаме нужда от гласове като нейния. Трябва да чуем какво има да ни каже, без да спираме да обръщаме внимание и на по-въздържаните гласове, които не са съгласни с нея.
Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Заради това, което олицетворява. В ера, в която демокрацията е заплашена, тя намеква за спешната нужда от нов вид власт, събирателство между младостта, хорския протест и неопровержимата наука. А за най-шумните ѝ хулители тя олицетворява и още нещо: гледката на собственото им неизбежно падение, устремило се към тях.
*в оригиналния текст думите са freakish, freaking и weirdo, бел. ред.
