fbpx
И аз съм човек

Запознай се с вашите (когато пострадаш от домашно насилие)

12 март 2019

В края на февруари Прокуратурата съобщи за поредния случай на домашно насилие с фатален край. Във Варна мъж пребива съпругата си и след това звъни на майка си, за да му помогне да изнесат багажа му. Майка и син напускат жилището, без да се интересуват от състоянието на пребитата жена.

Не влизаме в ролята на съдници, а излизаме от конкретния случай, за да попитаме каква може да е полезната роля не само на родителите на насилника, а и на тези на жертвата, когато е ясно, че децата им живеят в среда на насилие. И защо не можеш да бъдеш безусловно приета от родителите си, когато решиш да прекратиш разрушителната си връзка.

Отговаря психотерапевтът Диана Карабинова, която вече ви представихме в материала За домашното насилие преди и след "медения месец".

Диана Карабинова е семеен психотерапевт. В момента работи в Института за партньорска и семейна терапия (Institut für Paar und Familientherapie) към Виенските социални грижи. Специализирала е в работата с бежанци и интервенции при кризи, както и при работа с двойки при проява на насилие.

-- Г-жо Карабинова, имате ли наблюдения какво е поведението на родителите – и на жертвата, и на насилника – в случаите на домашен тормоз (физически и психически)? Какви са най-често срещаните типове поведение?

В повечето случаи, особено на физическо насилие от страна на мъжа към жената, родителите на партньорите се държат настрани, поради чувство за срам и безсилие.

Обикновено майките, които също са преживели домашно насилие, си мислят "ето, и моята дъщеря преживява същото" и преживяват отново насилието, безсилни да направят нещо.

Бащите или се срамуват, или такъв вид поведение за тях е приемлив, влиза в рамките на “мъжът трябва да може да тропне на масата и да му се чува думата”.

Обикновено жените, които живеят във връзка с насилие, много трудно се решават да говорят и да споделят - с тайната надежда, че могат със собствени сили да се справят със ситуацията. Те упорито вярват, че ще излязат от кръговрата на насилието, че ще успеят с безусловната си любов да променят партньора си.

Ако жертвата започва да приема насилието, тоест партньорът разбира, че няма санкции за неговите прояви на насилие, тогава шансовете за прекъсване на веригата са много малки, докато не се случи нещо наистина екстремно – жената отива след побой в болницата, наистина е уплашена за живота си и за децата си. Тогава тя бяга при родителите си, например, но може да се случи те да кажат "Отивай си при съпруга си!" А може и да живеят в друг град и тя тотално да трябва да промени живота си. Или и двамата живеят в чужбина и са притиснати финансово. Тогава ѝ остава като решение само домът за майки и деца жертви на домашно насилие.

-- Как конкретно може да се работи с родителите на насилника, а не само с него, когато говорим за превенция и възможно ли е изобщо да се работи с тях?

Може да се работи, ако има яснота и прозрачност за случилото се. В рамките на системната фамилна терапия една сесия с цялото семейство (с родителите и на двамата партньори) е възможна само ако има желание от всички страни. Самият факт, че родителите на двойката са наясно със случилото се и заявяват ясна позиция, е една много важна стъпка. Моите наблюдения са, че това е почти невъзможно да се случи.

Често родителите на двойката казват “Това си е тяхна лична работа, те да се оправят” или дори мълчаливо да приемат ситуацията, като поощряват с бездействието си насилието.

-- Защо родители, които са много добре образовани и са с добри финансови възможности, също не могат да предприемат никакви мерки, когато е ясно и видимо, че дъщеря им живее в непрекъснат психически или физически тормоз?

Тук много голяма роля отново играе чувството за срам, за провал. Ако признаят насилието открито и заемат позиция, родителите признават, че дъщеря им се е провалила в брака си, в избора си на партньор. Амбициозните и образовани родители са особено чувствителни в такава ситуация, защото те виждат “провала” на дъщеря си като свой собствен.

Същевременно, според изследвания на германски и американски учени, деца, които са станали свидетели на домашно насилие са изложени на висок риск да станат жертви на насилие като възрастни. Вероятно в много от случаите жените в семейства с насилие познават ситуацията от собственото си рождено семейство. В такъв случай те вземат често подобно решение като майка си – ако тя е останала в тази връзка, те също биха били склонни да останат. Остават в същата схема, солидаризират се с майка си. И това е примерът, който дават на собствените си деца.

-- Какво е най-полезно да направят родителите, когато разберат, че детето им живее с домашен насилник?

Най-важно е да заемат ясна позиция, че не приемат и толерират такова отношение към детето си. Да покажат, че подкрепят детето си изцяло в това да намери решение за прекратяването на такъв вид връзка, дори ако трябва да се раздели с партньора си.

Да приемат дъщеря си безусловно. Особено ако има във връзката на дъщеря им деца, които системно стават свидетели на насилието, е много важно те веднага да бъдат извадени от тази среда.

Ако имат добри отношения със зет си, да го посъветват да потърси помощ. Мъжете, които проявяват насилие, обикновено се чувстват притиснати и стресирани и в други области на живота си, много често те дори няма с кого да споделят притесненията и проблемите си. От мъжете се очаква да бъдат успешни, да се справят, да бъдат глава на семейство. Разбира се, не всички мъже, които живеят в трудна ситуация, проявяват насилие.

-- Говорейки за цялото семейство, как специалистите трябва да подхождат към децата на жертвата и насилника? Какво е важно да се направи за тях в терапевтично отношение?

Децата в семейства с насилие са особено чувствителни и много бързо могат да изпаднат в конфликт. По-малките деца могат да изпитват чувство за вина, страх и несигурност. За тях и двамата родители са важни и когато мама плаче или е тъжна, а тати е гневен и крещи или я притиска до стената и заплашва, детето е под огромен стрес.

Последствията се проявяват често в училище, или детето започва да се напикава, или да променя социалното си поведение спрямо връстниците.

При младежите често се случва те да губят уважение към родителите си.

Или да искат да ги спасяват и да поемат роли на възрастни.

Една моя клиентка ми разказа как нейният 10-годишен син не могъл да понесе системното унижение и скандали и физическото насилие спрямо майка си. Една вечер при поредната случка той се заключил в стаята си и позвънил на полицията да дойдат и да спасят майка му. В действителност това наистина се е случило, защото след идването на полицията и поставянето на ограничителна забрана на бащата майка му придобила смелост за раздяла, развежда се и по този начин изважда децата от тази динамика.

В терапевтично отношение, ако детето продължава да живее в ситуацията на напрежение в семейството, терапевтът може да предостави на детето сигурно пространство, в което то да споделя. Да говорят за това как то може да се съхрани в ситуацията.

-- Как и кога трябва да говорим с децата си за домашното насилие и как конкретно да изградим у тях нулева толерантност към прояви на насилие вкъщи?

С децата може да се говори винаги и по всякакъв повод какво означава насилие и че никакви негови прояви не са приемливи, още по-малко вкъщи. Започва се от това какво означава преминаване на граници, принуда, насилие. Непрекъснато се появяват възможности да се говори за това, децата и родителите гледат заедно телевизия, стават свидетели на различни случки заедно.

Много е важно родителите да бъдат последователни: ако те говорят, колко е важно децата да показват нетолерантност към всякакъв вид насилие навън, а вкъщи това се случва пред очите им и те са стават свидетели на побой или обиди и тормоз над майка им и тя не предприема нищо това да престане, тогава децата се объркват.

Ако единият родител е жертва на насилие, той или тя ясно трябва да предаде на децата, че това, което се случва, не е ОК - дори ако не може веднага да се раздели с проявяващия насилие.

-- Имате ли в практика си успешно решен случай с домашно насилие? Можете ли да ни разкажете, през какви етапи минахте, за да се справите с него?

За мен успешен случай е, когато жената намери решение за себе си и за децата как да излезе от спиралата на насилието и поеме по нов път. Или партньорите наистина са убедени да намерят решение да останат заедно, мъжът започва да ходи на терапия, за да намери начин да се справи с агресивните си състояния.

Една двойка с четири малки деца, с която започнах да работя след една брутална проява на насилие, се опита да продължи заедно
след тази първа проява на насилие. След бурна сцена на ревност, мъжът беше нападнал жена си с ютията и ѝ беше причинил изгаряния по цялото тяло...

Но след първата терапевтична сесия заедно, той отново беше направил опит да ѝ посегне и беше разбил телефона ѝ в земята. Тя поиска ограничителна заповед с помощта на социалните грижи и отдела за зашита на децата. В момента живеят разделени, тя е поставила ясното условие той да започне терапия и да работи по проблема си. Също така е наясно, че не иска да остане с него на всяка цена; в момента ситуцията е отворена и краят не е ясен.

В такива случаи, когато насилието не е системно и жената ясно е дала знак, че не е готова да го приема, двойката има доста голям шанс да намери изход заедно от ситуацията.

Когато насилието обаче стане част от динамиката на връзката, често единственият изход е жената да се раздели с партньора си.

Често мои клиентки казват:

Търпя, защото се страхувам да остана сама/Готова съм да търпя обиди и емоционален тормоз, само да не го прави пред детето/ Или да го прави пред детето, но поне да го гледа, за да мога да ходя на работа/ Не мога да си позволя развод и раздяла по финансови причини/ Той много ме обича и аз много го обичам.

Много жени са склонни на компромиси с насилието, но в дългосрочен план връзката няма бъдеще. Когато жените са наясно, че точно техният пример е най-важен за детето, те се окуражават – въпреки огромните трудности – да се разделят и да прекъснат тази разрушителна връзка.

Истината е, че малко мъже – поради чувство на срам и безпомощност – са готови да приемат помощ от вън, често те дори не са наясно, че имат проблем, смятат, че жената ги предизвиква и т.н.

Много ми се иска да вярвам, че обществото ни също допринася и ще допринася все повече за това да се променя представата за мъженственост. И тази мъжественост да не приема агресивно и разрушително поведение спрямо по-слабите в семейството за даденост, а напротив, ясно да го отрича и да се разграничава от него.

По темата:

„Заслужила си го е…“

Насилието - причината да съм самотна майка

„В оковите на травмата“ или защо жертвите на домашно насилие не си тръгват

Не стойте „заради децата“ – махнете се заради тях

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross