fbpx
В двойката

Законите на Мърфи в родителството

31 октомври 2017

Мария Димчева ни изпрати този текст с желанието да се изправи срещу Мърфи и неговите закони и да му каже - "Господине, извинявайте, но и аз имам какво да дам на този свят!". Та, Мария е майка от има-няма няколко месеца, но вече успешно е обобщила някои от най-важните закони на Мърфи в майчинството. Списъкът, разбира се, е отворен за попълване, така че - не се свенете, давайте смело!

********************************

Скъпи бъдещи и пресни родители, които се чудите какво е да си майка/баща, но най-вече майка. Обръщам се към Вас, като искам първо да си припомните последния път, когато филията ви падна с намазаната страна на пода и вие започнахте да ругаете съдбата си на карък, и да изреждате безчетните закони на Мърфи, с които да си докажете, че те са истина.

Истината, драги, е другаде - не че не сте каръци, но изчакайте да станете родители. Ще разберете, че пред Законите на майчинството тези на Мърфи са една кръгла нула.

Как стигнах до този извод? Ами лесно - той стигна до мен!

И така... нашето най-красиво пътешествие в живота ни като родители започна на 12.06.2017. Роди се нашият прекрасен син. Доведохме го вкъщи. Съпругът ми и майка му бяха почти излизали апартамента с езиците си, а на масата ме очакваше топъл обяд.

Цареше невиждан уют и топлина. Въведохме най-красивото нещо в живота ни в апартамента и го монтирахме прилежно на страхотно функционалната кошарка на колелца, с която мислехме, че ще се спасим от всички предстоящи паранои и тичане от стая в стая.

Не се спасихме.

Съпругът ми си взе бащинство и тримата изкарахме две прекрасни седмици вкъщи. Като изключим одисеята с кърменето, лепнещия от кърма под, болки и други, описани вече от Майко Мила! несгоди от този период, прекарвахме по близо 10 часа в денонощието в сън.

Вярно - прекъсван на всеки няколко, максимум три часа, но това са си десет часа в денонощието!

Причината беше, че бебето спеше. Прихленчваше с все още слабо гласче, получаваше гърда и заспиваше блажено. В това време ние хапвахме също толкова блажено от сготвената от майката на мъжа ми храна и се оттегляхме в спалнята, влачейки с нас кошарката със спящото ангелче, пльосвахме се и спяхме по час-два - кой колкото може. Ако пък случайно бебето не спи, спяхме на смени, за да постигнат заложения за деня таргет от 10 часа.

Промяната настъпи в момента, в който съпругът ми тръгна на работа. Дойдеше ли понеделник, бебето някак разбираше, че мама е сама вкъщи с него и трябва да ѝ покаже с кого се е захванала тя.

Спането на смени свърши, а с него незнайно защо намаляха и часовете сън на бебето.

Случайност? Не мисля!

И така постепенно се задействаха и затвърдиха следните безотказно работещи закони:

1. Когато си сигурна, че най-накрая ще поспиш, то няма да поспиш!

Точно когато сложиш заспалото като пън в ръцете ти човече в креватчето и легнеш спокойно в леглото до него, ще затвориш очи и... пак ще отвориш очи от силен и необясним рев, задаващ се от креватчето с колелца. Следва упражнението, известно като вдигни-гушни-носи-кърми-пак носи-приспи-сложи в креватчето-легни-стани-вдигни... и пак така, до безкрай. Законът работи почти безотказно с изключение на малките случаи - около 2 пъти в седмицата, когато успяваш да придремнеш някакви петнайсет минути в едно от "по-дългите" спанета на бебето.

2. Винаги ще стъпиш на най-скърцащия ламел на паркета!

Всеки път, когато завиеш бебето и се опиташ да се оттеглиш от креватчето - бавно и в бездихание, за да не го събудиш, ще стъпиш точно на онзи най-скърцащ ламел от паркета, след което ще затвориш с притиснати устни вратата и ще чуеш... рев. Другите ти два варианта са да приклекнеш до кревата и в тази поза да чакаш да се наспи или да се научиш да левитираш.

3. Колкото повече се стараеш да не събудиш бебето, толкова повече неща се случват, за да го събудят.

Врата изскърцва, съседите отгоре местят гардероб, минава камионът за боклук и разтърсва целия квартал, или просто искаш и ти да си легнеш, и изпускаш телефон или чаша с вода точно до главата на бебето.

4. Бебето е заспало в шест вечерта и искаш да го събудиш, за да не се е наспало окончателно в три сутринта.

Никакъв шанс! Отваряш прозореца, докато минава камионът за боклук, удряш една ръченица на “онзи ламел” или започваш да местиш собствения си гардероб.

Спи като ангелче.

5. Когато се опиташ да даваш мнения и определения за бебето, то ще те опровергае.

Нищо, че не може да говори. Пък специалистите казват и че не разбирало.
Например - питат те какво е бебето и установявате след ред описания на всекидневието, че Бебето е кротко!

Никога не казвайте на бебето какво е, защото само то си знае какво е и вие не сте никакви да го определяте. Всеки път, когато установим, че все пак нашето бебе май е от кротките, то ни чува, започва да реве и забравя да спре за следващото едно денонощие.

Нашето бебе няма колики? Да, бе, да. Още неизрекли думата “колики” и то започва да реве безспирно за следващите три часа, и да сгъва и изпъва крачета, спазвайки даденото от д-р Спок описание за явлението “колики”.

Започнахме да се щипем по ушите и да се въртим по три пъти на един крак около оста си против уроки, когато се опитвахме да дадем някакво определение на новия човек у дома, защото все пак ни се иска да знаем с какъв човек си имаме работа.

6. Храната е за бедните духом.

Ние караме само на окситоцин. Винаги когато решиш да се нахраниш в седнало положение, бебето ще се разплаче по средата... или още докато сядаш. Наистина, не знам как го прави. Имах даже теория, че е нарочно, за да ме мъчи, но мъжът ми извади куп научни доказателства, че няма как да е това. Както и да е, бях готова да ям филията дори да е падала с намазаната страна на пода, вместо да гладувам.

И така, законите се нижат и умножават с всеки изминал ден, а който и да е Мърфи, може само да потъне вдън земя от смешните си закончета.

Но единственият закон, който ние, родителите, бихме могли да спазваме, за да не полудеем, е да нямаме очаквания. Никакви. Само така се оцелява. Не очаквайте да спите, да ядете и да правите третото нещо тогава, когато ви се правят тези неща, защото просто няма да ви се получи.

Може пък това да е чудесен момент да се научим да живеем “тук и сега”, точно както проповядват философите на Изтока и Запада...

 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross