fbpx
И аз съм човек

Защо се предполага, че жените трябва да се раздават, докато умрат

8 декември 2017

Автор на текста, чийто превод публикуваме в Майко Мила!, е Jancee Dunn. Открихме го в сайта LENNY. Jancee Dunn е и автор на книгата How Not to Hate Your Husband After Kids

*************************************

Когато имаш дете, всякакви отколешни твои вярвания, които дори не осъзнаваш, внезапно изплуват на повърхността. Това е особено шокиращо, ако сте се смятали за по-свободен тип човек, защото често те клонят към по-традиционната нагласа: след години на пълна незаинтересованост внезапно религията или по-честото общуване с вашите роднини, или редовните семейни вечери стават все по-важни за вас.

При мен майчинството изкара всякакви подобни прашасали, ретро схващания за половите роли, които ме изкарваха извън нерви – най-ярко проявеното от тях беше това, че мъжете имат нужда от „време за себе си“ много повече от жените.

Всичко започна в седмицата, когато се появи дъщеря ни и когато – при невероятно съвпадение – съпругът ми Том реши да отиде да кара колело в продължение на часове. Всеки уикенд той изчезваше за шестчасова обиколка - новото му хоби, с което се занимаваше, когато не тренираше за маратон.

Когато стана баща, социалният му живот не се промени особено. Обикаляше страната с група колоездачи. Вечер излизаше с приятели по барове и ресторанти, докато аз седях вкъщи. Сутрин отиваше да тича , а аз ставах с бебето.

Преди да станем родители, връзката ни беше относително равнопоставена и без драми. Но след като се появи бебето, започнах непрекъснато да преглъщам някакви ситуации и да негодувам. Дори не можех да погледна постовете му в Инстаграм от обиколките в гватемалската джунгла или италианските Алпи.

Защо изобщо не обелих дума?

Защото наистина вярвах, че за него е жизненоважно да има време за себе си.

Тази широкоразпространена идея захранва цяла една индустрия за създаването на т.нар. Мъжка бърлога (ако напишете Man Cave в сайта Houzz, ще видите примери какво представлява идеята за мъжката бърлога - места, обзаведени и стилизирани за свободното време на мъжете).

Част от това вярване възникваше от начина, по който съм възпитана: майка ми си стоеше вкъщи, докато баща ми работеше като мениджър в „Дж. К. Пени“. През нощта и уикендите баща ми редовно прекарваше време си в работилницата си или в гаража, където носеше транзистора си и хладилна чанта с бира.

Двете ми сестри и аз бяхме научени "да не го притесняваме", защото неговото време беше свещено. Сега той е на 75 години и все още има нужда да бяга от нас: по време на последното ни семейно събиране в къщата на родителите ми в Ню Джърси, отидох в мазето, за да заредя пералнята. Когато включих светлината в мазето, видях баща ми да стои там, на тъмно. Беше някак зловещо.

"Татко, добре ли си?”, попитах.

„Какво? А, да...“, отговори ми той весело. Просто прекарваше няколко минути далече от разглезените си внуци. Всъщност, беше повече от момент. Може да е стоял там повече от час. Може да е загубил представа за времето, не знам.

Междувременно не можех да се сетя някога майка ми дори да е споменавала израза „време за мен“.

През целия си живот съм слушала от стотици други жени как мъжете имат нужда от малко време сами. Чудех се: Защо си казваме такива неща? Има ли някаква еволюционна причина мъжете да имат желание да избягат – например, за да сканират хоризонта за хищници или нещо такова?

Затова направих малко проучване и - изненада, открих, че тази ми хрумка не е вярна. Сред експертите, с които говорих, беше и Джоузеф Хенрих, професор по човешка еовлюционна биология в Харвард.

„Не мога да се сетя за никаква еволюцонна причина, която да обясни това поведение,“ каза той.

На всичкото отгоре открих и още едно остаряло вярване: че жените нямат проблем да нямат време за себе си (въпреки проучването на Pew Research, проведено през 2013 г., което установява, че жените имат пет часа по-малко свободно време на седмица в сравнение с мъжете и ново проучване, поръчано от Националният здравен институт, което показва, че жените са почти два пъти по-стресирани от мъжете).

В първите години на детето винаги гледах да съм около нея. Бавно, но постепенно започнах да се виждам с приятели по-рядко, много рядко спортувах, никога не пътувах през уикенда или дори за една нощ.

Ами ако тя имаше нужда от нещо? Трябваше да съм около нея.

Уморена и ядосана, но около нея. Когато станах раздразнителна, Том забеляза и дори ме окуражаваше да изляза на разходка или да отида сама на кино (някога обичах да правя това). Но в повечето случаи аз отказвах. Защото добрата майка е тази, която се жертва, нали?

Вземах си двуминутни душове като войник („Идвам!“, крещях от банята, ако някой звъннеше или ме повикаше, докато яростно се сапунисвах и плакнех). Ако случайно ми останеше малко свободно време, се чувствах длъжна да го запълня с нещо полезно, например да напазарувам за вечеря или да купя чорапи на детето – нещо, което социолозите наричат „опорочаване на времето“, което засяга основно жените.

Осъзнах, че съм възприела тази идея до крайност, когато забелязах, че ако ям бисквити от кутията, ще избера само счупените и ще запазя целите за съпруга и детето. Което е пълна тъпотия.

Когато наскоро срещнах писателката Кейтлин Морън (автор и журналист в The Times), тя ми каза следното:

„Много дълбоко е вкоренено схващането, че жената никога няма да спре да обича, да се грижи и да отделя вниманието си на другите и че трябва да е спобосна да го прави, докато умре.“

Осъзнах това един съботен следобед, когато дочух дъщеря ми (понеже се намирах на около метър от нея) как казва на Том, че „татковците правят забавните неща, а майките правят досадните неща“.

Защото явно от всичките мои пламенни речи за това как момичетата могат да направят всичко и бъдещето е на жените, това, което тя е видяла и запомнила, е че майка ѝ винаги слага себе си на последно място. И прави скучните неща.

Както Джеймс Балдуин пише: "Децата никога не са били много добри в слушането на по-възрастните, но винаги успяват да ги имитират".

А междувременно моята безмилостна саможертва измиваше връзката ми със съпруга ми. Тъй като моят свят се сви до границите на нашия малък апартамент в Бруклин, разговорите ни се въртяха най-вече около логистиката. Сексуалните ни живот беше пуснат в тоалетната (важно е да се отбележи, че според дългогодишно проучване на Социалния институт към Университета на Мичиган, липсата на време за себе си е по-честата причина за нещастни бракове, отколкото лошия/нередовния сексуален живот).

И понеже рядко оставях Том с дъщеря ни, постоянно му изпращах посланието, че не се доверявам на способностите му – поведение, което се определя като „майка-орлица“, при което майките контролират или ограничават участието на бащата.

Как можеше той да научи нещо, ако непрекъснато сновях около него, докато сменяше памперс и му сочех, когато пропусне да забърше някоя останала частица ако?

Трябваше някакси да разбера, че желанието за лично време за себе си не е потребност и желание на мъжа, а на всеки човек.

Неслучайно проучвания свързват по-високото удовлетворение от живота с по-доброто справяне със стреса. Ключово е да можете де наслаждавате на собствената си компания: да отидете вълнуваща разходка, да направите нещо, в което сте напълно потопени в творчески процес. Но това трябва да е наистина солово изпълнение!

Както ми каза един професор по социология, трябва напълно да се посветите и да излезете от проклетата къща. Не може просто да затворите вратата и да прегледате някой уебсайт, докато някой отвори вратата и ви попита къде е чипсът.

Майка ми обичаше да рисува и да прави скулптури, да ходи на йога и да пише разкази, но всичко това изчезна, когато роди три деца.

Ако ме бяхте питали, когато бях тийнейджър, дали майка ми е имала някакви хобита или страсти, щях да съм доста объркана. Рециклиране, може би? Тя винаги подреждаше нещо. Или разтребването?

Тогава не мислех много за вътрешния свят на майка ми, но на същото семейно събиране, когато намерих татко в мазето, я попитах за онзи период от миналото. Тя призна, че да, било ѝ е малко тежко (с обичайното за майките изражение в стил „не бих променила нищо, защото имам вас, момичета“).

"Непрекъснато си повтарях, че ще започна отново всички тези неща, когато отидете в колеж", каза тя, докато правех чай в кухнята.

С други думи, казах аз, поставила си на заден план всичките си интереси в продължение на две десетилетия.

„Е, ако поставиш нещата така, звучи малко депресиращо, нали?“, отговори тя. Отпихме от чая в мълчание, докато се оглеждахме наоколо в кухнята, където навсякъде бяха изложени нейни рисунки.

Не искам да повтарям този модел в моя собствен живот, така че с постоянни усилия престанах да пренебрегвам собствените си нужди.

Заминавам за уикенда и оставям детето със съпруга ми.

Тя първоначално протестираше, но вече е изработила цял набор от ритуали и двамата си имат някакви си техни шеги и игри, които не биха се случили, ако бях седяла закотвена в хола.

Излизам с приятели за вечеря. Правя неща, които правех по-рано, преди детето (от хубавите неща, свързани с творчество).

Ходя сама на дълги колоездачни обиколки, работя върху собствените си проблеми, размишлявам над себе си и се връщам по-щастлива и спокойна. Научих се да защитавам и да уважавам свободното си време, точно както прави Том. Вземам си дълги душове и заключвам вратата на банята. Ходя на сутрепи кино прожекции през уикенда.

И ям целите бисквити.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross