Ани губи своето бебе, след като мъжът ѝ я заключва бременна и само по хавлия на балкона през зимата, за часове. Това е финалът на поредния им скандал. Преди това е имало много други – крясъци, шамари… Едва след като помята, Ани събира сили да напусне мъжа си. Повече никога няма да допусне мъж до себе си.
Еми е майка на две деца и заради тях търпи. Не работи повече от десет години, няма свои пари. Няма къде да отидат. Едва събира сили да сподели с майка си. Но майка ѝ казва, че „всяка жена трябва да си знае мъжа и дома“ и не я приема. „Всички се карат“, нормално е. Пък и той я обича, разбира се. Ако я удря, то е защото си го е заслужила – може да се старае повече. А и в малък град къде да се скрие. Трябва да замине надалеч. С децата. Без багаж, за да не бъде разкрита. Някой ден, може би…
Лили и съпругът ѝ са юристи. Познават се от университета, а сега работят в големи кантори. Уважавани са и затова никой не бива да научава. Никой от приятели им не подозира какво се случва зад стените на дома им. Дъщеря им е мълчалив наблюдател. Това e голямата им страшна тайна. Един ден никой няма да повярва на Лили, че е „паднала по стълбите“.
Познавате ли жени като тях?
Това са част от историите за домашно насилие, с които Фондация BCause отправя призив за солидарност към жертвите му в седмицата, в която празнуваме Международния ден на жената.
28 жени са убити през 2018 г. от своите бивши или настоящи съпрузи или партньори или от свой близък. 3 деца са убити от своите бащи (това е статистика по информация от медиите).
Всяка 4-та жена е била жертва на домашно насилие – психическо или физическо. Това е статистика на международните организации.
Българската държава няма официална статистика за насилието над жени у нас.
Докато настояваме отговорните институции да събират адекватна информация, да оказват подкрепа на жертвите и да ограничат проявите на домашно насилие, редица неправителствени организации осигуряват на пострадалите жени психологическата помощ, юридическата защита, подслонът, храната, обучението за започване на работа.
Всичко това струва пари. За да се освободят не само от средата на насилие, но и от чувството за вина и самоубийствените мисли и за да станат отново пълноценни майки, колеги и приятелки, жертвите на домашно насилие и организациите, които ги подкрепят, имат нужда от реална помощ.
Знаете ли, че една жена, пострадала от домашно насилие, за да стигне до социалната услуга в областния център, понякога трябва да пропътува над 100 км, да смени няколко автобуса и да плати над 20 лева за път. За повечето от пострадалите това е невъзможно. За да не останат тези жени в ситуацията на насилие, без никакъв шанс да получат подкрепа, Асоциация НАЯ, например, създава мобилна услуга в по-малките градове и в селата, където жертвите се консултират на място.
Кризисните центрове обаче трудно покриват заплатите на специалистите и режийните нужди на защитените домове. „От държавното финансиране (където го имат) не могат да се отделят никакви пари за текущите нужди на жените и децата – дрехи, постелки, перилни и почистващи препарати, санитарни и хигиенни материали. Това са изключително оборотни неща, които трябва да се зареждат ежемесечно и трудно се осигуряват пари за тях дори от частни и бизнес дарители”, казват от Асоциация НАЯ, Търговище.
За да излязат от средата на насилие и да продължат живота си извън нея, на жертвите им е необходимо окуражаване и вяра в самите тях и в техните възможности, както и реална помощ.
Фондът в подкрепа на жени жертви на домашно насилие,
създаден от фондация BCause, е насочен именно към организациите, които предоставят подкрепа (юридически, прихологически и социални консултации) и поддържат кризисни центрове за настаняване.
Там жените и техните деца получават сигурност и защита, емоционално възстановяване и социална рехабилитация. За да ги подкрепим, в дните около международния ден на жените (и не само) всички можем да дарим сума на фонда. Защото 8 март е най-вече ден за женска солидарност.
По темата:
