Тази година поне две големи събития в науката бяха свързани с женски имена. 59-годишната Дона Стрикланд сподели Нобеловата награда за физика с двама свои колеги (признавайки, че като разбирала за номинацията си, помислила, че е шега). Малко по-рано пък Джослин Бел Бърнел, която скандално се е разминала с Нобеловата награда за основополагащо откритие в астрофизиката през 1974 г., получи друго отличие за пробив във физиката на стойност 3 милиона долара.
Триумфът на двете жени стана повод за равносметката, че през последните 54 години Нобеловата награда за физика е печелена само от мъже и само няколко жени са били удостоени в някоя от другите две научни категории: химия и физиология или медицина. Изобщо, едва три пъти за 117 години жени са печелили Нобеловата награда за физика. Много жени обаче са били на косъм от получаването на наградата.
Да, жените по-принцип винаги са били по-слабо представени в области като наука и технологии. Можете ли да назовете жена учен от миналото? Вероятно единственото име, което ви идва наум, е Мари Кюри. Двукратната носителка на Нобелова награда Кюри и математичката Ада Лъвлейс са две от малкото дами в западната наука, получили трайно всеобщо признание.
Днес броят на жените в науката продължава да е по-нисък от този на мъжете, особено в някои дисциплини. По официални данни, едва 12% от желаещите да учат програмиране в Обединеното кралство през тази година са момичета. Кандидатките за специалност „Физика“ пък са само 22% от общия брой.
Една от причините те да отсъстват от научната сфера е, че трудно се откриват жени учени в официалните архиви, пише thenextweb.com.
Има и други причини за това обаче. И преди, и сега жените не се вписват в популярната представа за учен. Докато идеята за самотен мъж гений е удивително устойчива.
Погледът към миналото може да обясни защо науката все още е пристрастна към мъжете.
За начало, традиционната представа за науката като съвкупност от знания, а не като дейност, пренебрегва приноса на жените като сътруднички и се фокусира върху фактите, породени от големи открития, и мъжете, които са ги изкарали на бял свят.
Карълайн Хършъл, която прави открития в астрономията през XIX век, чезне в сянката на брат си Уилям. Лизе Майтнер, която открива ядреното делене, се разминава с Нобеловата награда през 1944 – печели я младшият ѝ сътрудник Ото Хан. Дори Кюри е атакувана от пресата за присвояване на заслуги за работата на своя съпруг Пиер.
През ХХ век социалното положение на жените означава, че единственият начин да получат достъп до научната сфера е като си сътрудничат с роднини или приятели от мъжки пол. Вратата се отваряла предимно за богатите дами.
Това ги превръща в жертва на традиционното йерархично схващане, че жената е поддръжник и помощник на мъжа.
Статия за Хърта Еъртън (работила в областта на физиката, математиката и електроинженерството) в брой на списание Nature от 1923 г. прекрасно илюстрира този проблем. Приживе, през 1906 г., Еъртън печели медал „Хюз“ на Британското кралско научно дружество за своите авторски изследвания . Екипът на списанието обаче я критикува, че е пренебрегвала съпруга си, и пише, че вместо да се отдава на науката, Еъртън трябвало да „обува домашните чехли на мъжа си“ и „да го храни добре“, за да може той да твори по-добра наука. Тонът на очерка създава условия нейният завет да бъде забравен.
Тази трайна представа за „подходящата“ роля на жената измества вниманието от приноса ѝ към науката и ни кара да пренебрегваме жените, работили като сътрудници в много по-„гостоприемни“ сфери като научно писане, превод и илюстриране.
Освен жените учени, сме забравили и факта, че науката става професия едва в края на XIX век, а по-късно бива „затворена“ в нова институционална среда, зарязвайки жените у дома, където техният труд в сферата остава невидим за историята.
Малцина например помнят пионери като Хендрина Скот, която през 1903 г. е сред първите, използвали тайм-лапс фотография за документиране движението на растенията.
Изключването на жените от професионалните сфери по онова време е една от причините те да стават все по-активни в научни дисциплини, които и до днес силно разчитат на работата на терен, като например астрономията и ботаниката.
Именно тогава науката започва да се разделя на „твърди“ дисциплини (физика), доминирани от мъже, и „меки“ дисциплини като ботаника и биологични науки, които били по-отворени към жените.
Отхвърлени
На представителките на нежния пол обикновено бил отказван прием в елитни научни институции, затова имената им не могат да бъдат открити в архивите. За първи път жени са приети в Британското кралско научно дружество през 1945 г. Френската академия на науките пък прави тази революционна стъпка чак през 1979 г.
Когато Британското кралско географско дружество обсъжда възможността за прием на жени през 1892-83, в раздел „Писма“ на вестник Times избухва лют спор между членовете на Съвета. Дружеството променя политиката си чак през 1913-а.
И все пак жените учени успяват да се „проврат през процепите“. Между 1880 и 1914 г. над 60 дами предават свои научни трудове на издания към Кралското научно дружество. Някои продължават да работят в сферата на науката без заплащане или звание.
Доротея Бейт, палеонтолог, става част от екипа на Природонаучния музей в Лондон през 1898 г., когато е едва на 20, но е официално наета и започва да получава пари за труда си чак през 1948, три години преди смъртта си.
На какво се дължи това повсеместно непостоянно отношение към жените учени?
В края на XIX век науката проповядва съществуването на вродени интелектуални разлики между половете, които правят жените по-малко подходящи за научната сфера (това е една от причините много дружества да не искат да петнят репутацията си, приемайки жени в своите редици). Според Чарлз Дарвин мозъкът е много по-развит при мъжете в резултат от еволюционната конкуренция.
Учени като Каролин Мърчант и Лонда Шийбингер доказват, че модерната наука, която се ражда през XVII век, носи враждебен към женското участие мъжки заряд.
По онова време женствеността започва да се свързва с пасивен обект на научно изследване и в пряко противоречие с активния мъжки изследовател.
До началото на XX век науката и природата редовно били възприемани като женски тела, в чиито тайни мъжете учени прониквали. Това културно разбиране – което няма нищо общо с броя практикуващи представители на двата пола – и до днес е предизвикателство пред жените.
Не бива да надценяваме участието на жените в науката през изминалите векове, но трябва да помним онези от тях, които са дали своя принос, и препятствията, които са преодолели.
Това е само една от стъпките за справяне с нестихващото напрежението между женствеността и науката и увеличаване на участието им във всички научни дисциплини.
Още по темата:
Харвард откри новия Айнщайн – и тя е на 24 г.
Първата жена-директор на ЦЕРН и лидер на екипа, открил Божествената частица
Жена, ядрен физик и носител на награди за млад учен – това е Мария!
