Този текст е плод на огорчението на една майка на дете с увреждане от София. От многогодишните ѝ сблъсъци с Агенцията за социално подпомагане, с нейните служители и, както тя казва - с тяхното некомпетентното и безчовечно отношение. Този текст е провокиран от една случка, но тя илюстрира случващото се с хиляди хора с увреждания и техните близки в тази държава. Всички те биха предпочели да НЕ разчитат на услугите на социалните и да живеят без тях, но животът им, уви, се е стекъл по начин, който ги прави зависими - от агенции, служби и чиновници. От тяхното настроение и отношение. Този текст е за всички тях.
*****************
Обещах пред себе си и пред хора, които се опитват да преборят тая пуста система, че няма да си замълча.
Подадох жалбИ. Една писмена, в Дирекция социално подпомагане- Люлин. И две по имейл до МТСП .
Нестандартни жалби. Аз стандартни не мога да пиша, опитах, не ми се получава. Надявам се, когато имате случки, при които държавни чиновници, които са длъжни да си вършат компетентно работата, не го правят, и вие да не си замълчите.
Защото това касае всички нас - обществото.
Копирам и двете, в нередактиран вид, само личните данни съм изтрила.
И моля ви, зная, че жалби не се пишат с толкова емоции, а само с конкретика. Ама нали всички казвате, че на 40 вече не трябва да ни пука какво е прието и какво - не….
ЖАЛБА
От Валентина Георгиева Христова
.
.
.
Уважаеми чиновници , управляващи и социални работници!
Аз съм майка на почти 18-годишно дете с тежки увреждания и инвалидност 100 процента. Дъщеря ми е с тежка умствена изостаналост и редица диагнози. Всички те са ѝ по рождение.
За тези 18 години се сблъсках с какво ли не. Но най… най-сериозните проблеми в последните 18 години са ми създавани от служителите в АСП. Това са т.нар. социални работници.
Нищо социално няма в една голяма част от тях. Те са хора, седнали зад едни бюра, загубили чисто човешкото в себе си, намусени, огорчени от лошите условия на работа и ниското заплащане. И най-лошото – хора НЕКОМПЕТЕНТНИ!
Описвам конкретния случай.
На 20 юни 2019 година аз отидох в ДСП-Люлин, тъй като постоянният ми адрес е именно там.
Цел на посещението ми беше да придобия документ, който да използвам за издаване на абонаментна карта към БДЖ за намаление при пътуване.
Служителят в ДСП Люлин ми даде бланка за попълване. Категорично каза да я попълня от името на детето. Дъщеря ми в този момент нямаше навършени 18 години.
И аз нееднократно му го казах. Въпреки това той настоя , и то грубо настоя, да я попълня от нейно име и, забележете- да ПОДПИША дъщеря ми с неин подпис, тъй като тя не умее да го прави сама.
Бях изумена, но предвид факта, че нееднократно съм била нагрубявана от служители в съответното ведомство, реших, че все пак чиновникът знае какво иска.
Подадох заявлението, той го прие, подписа го и ми даде входящ номер.
Прие го!!!
На следващия ден получих обаждане от друга служителка от същото ведомство. Държа да отбележа, че обаждащата се служителка се държа изключително любезно.
Обясни ми обаче, че аз ТРЯБВА да отида ОТНОВО при тях, за да подам наново заявление, защото АЗ съм постъпила неправилно, подавайки такова от мое име!
Уважаеми и недотам уважаеми чиновници, избрали за свое призвание да служите в полза на хора в неравностойно положение,
Омръзна ми да бъда парцал във вашите ръце, аз и дъщеря ми!
Омръзна ми да страдам от чутовната ви некомпетентност, безчовечност и чувство за безнаказаност!
Омръзна ми от вашата бюрокрация! О, не ми казвайте, че вие нямате вина за това.
Всички вие, от най-ниското стъпало – обикновен чиновник на гише, та до най-високото - министър , носите цялата вина и отговорност за това, в което се е превърнало ведомството ви - кочина, в която всеки прави каквото си иска на гърба на хората с увреждания.
В целия ми телефонен разговор с чиновничката нито веднъж не чух: „Извинявайте, грешката е наша, много моля при първа възможност да дойдете и да си я оправим!“
Обаче чух: „Ако не дойдете, просто няма да ви издадем нужния документ!“
А дали някой, някъде из тези прогнили и миришещи на влага стаички , претъпкани с документи, измежду които има поне 50 копия от акта за раждане на дъщеря ми, поне още толкова копия от телковите ѝ решения, от личната ѝ карта, от моята лична карта…та дали някъде там някое човешко същество, облечено в защитната броня на чиновник, не помисли за всички трудности и неудобства при едно излишно разкарване на човек с тежко увреждане до службичката ви?
И нямам предвид лично моето дете, не. Имам предвид хора с тежки кризи, които получават на чужди места, деца, изпускащи се в гащите, без извинение, когато ходят на непознати места, хора в инвалидни колички, хора без крайници, хора с тежки психични увреждания, хора с епилептични припадъци в тежка форма. И още, и още…
Да продължа по същество. На 25 юни посетих ДСП Люлин. Попаднах на съвестна служителка, която ме заведе при директора на дирекцията. За моя изненада - изключително разбрана и любезна жена.
Носех собственоръчно написана жалба, в която бях описала случая. Подадох я без проблем. Получих извинение лично от директорката. За което ѝ благодаря!
Но! Това извинение не променя чутовната некомпетентност, царяща масово в структурите ви, на която съм свидетел от толкова години. И безчовечност, и нахалство, и тотална неангажираност от същите тези служители.
За точно 10 минути, засичани по часовник, по настояване на служителите - и вероятно като израз на извинение, ми беше издаден необходимият документ.
А преди това ми беше казано, че законовият срок е 20 дни!!! 20 дни!
Работа, която явно може да бъде свършена за 10-15 минути. От един служител. 20 дни!
Аз никога няма да спра да се опитвам да променя всичко това. За радост, не само аз, има много хора като мен, които държавната машина все още не е смачкала….все още.
Описаната случка може и да се стори маловажна на мнозина от вас, но тя показва реалното състояние на нещата. И то в структура, която трябва да СЛУЖИ на хора в неравностойно положение.
Структура, в която чиновници са ми казвали:
„А вие защо не работите, а чакате на помощи?“,“ Един документ не можете да попълните като човек, беее, толкова ли е сложно?“ и други, далеч по-неприятни. Които смачкват.
Казах и на директорката на ДСП-Люлин, пиша го и на вас:
Уврежданията на дъщеря ми са сериозни и не ми е лесно нито на мен, нито на детето, нито на най-близките ми. Но всъщност това, което усложнява, затруднява и въобще - прави живота ми ужасно труден, са ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, в частност АСП. И хората, работещи в тях.
Силно се надявам случаят да бъде разгледан, да бъдат взети необходимите мерки, за да не се повтаря и, което за мен е в сферата на мечтите, в АСП да работят възпитани, учтиви, компетентни хора в услуга на гражданите!
С ясното съзнание, че жалбата ми не е в стандартния вид, в който би трябвало да бъде, настоявам да получа отговор с предприетите мерки.
С извинение и с уважение към всички онези малко, но съвестни хора, работещи в АСП, които неведнъж са ми помагали! И са го правели внимателно и с желание.
P.S. Надявам се, че жалбата ми ще бъде разгледана и извън частния случай на мен и дъщеря ми. Той трябва да ви е просто насока за всички ужасни проблеми, с които се сблъскваме ние, хората за които вие би трябвало да работите.
Валентина Христова, майка на Бояна Христова
