Всеки ден от милиарди телевизори, компютри, радиоприемници и всякакви други устройства кънтят гласовете на щабове, политически лидери, държавни глави.
Речта на кралица Елизабет II към британците обаче, отекна по-особен начин с човешкото си послание, искрената си благодарност и топлите думи, които развълнуваха страшно много хора по света, без значение дали са поданици на кралицата, или не. Може би просто имаме нужда да ни се говори точно така в кризисни ситуации.
Публикуваме превод на речта на Елизабет II без съкращения и без претенции за художествената му стойност.
Обръщам се към вас в този момент, изпълнен с все повече предизвикателства. Момент на голяма разрив в живота в нашата страна. Разрив, който донесе скръб на едни, финансови трудности на много други и огромни промени във всекидневието на всички ни.
Искам да благодаря на всеки един човек от системата на здравеопазването ни, намиращ се на първа линия, както и на всички онези хора с изключително важна роля в обществото, които жертвоготовно продължават да изпълняват всекидневните си задължения извън домовете си в грижа за всички нас. Убедена съм, че нацията ни ще ме подкрепи, когато казвам, че сме благодарни за всичко, което правите, и че всеки час от вашата изключително трудна работа ни приближава към едни по-нормални времена.
Искам да благодаря и на онези от вас, които си остават вкъщи, и така помагат да предпазим уязвимите и да спестим на много семейства болката, която други вече изпитаха, изгубвайки любимите си хора.
Заедно ще спрем тази болест и искам да ви уверя, че, ако останем обединени и непоколебими, ще преодолеем всичко.
Надявам се, че в идните години всеки един от нас ще се гордее с начина, по който е отговорил на това предизвикателство.
А тези, които ще дойдат след нас, ще си кажат, че британците от това поколение се били изключително силни. Че качества като самодисциплина, тих кураж в добро разположение на духа и съпричастност все още характеризират тази страна.
Гордостта ни кои сме не е част от миналото ни, тя определя настоящето и бъдещето ни.
Моментите, в които Обединеното кралство се сплотява, за да аплодира здравните работници и всички, които се грижат за нас, ще бъдат запомнени като израз на националния ни дух, а емблема на това ще са дъгите, които рисуват децата.
Из цялата британска общност по света виждаме истории, топлещи сърцето, за хора, които се обединяват, за да помогнат на другите, без значение дали с доставка на храна и лекарства, с наминаване да видят как са съседите им, или с промяна на бизнеса си, за да подпомогнат възстановяването.
И макар самоизолацията да е трудна на моменти, много хора от всяка една религия или без такава, откриват, че тя ни предоставя възможност да забавим темпото, да натиснем пауза и да помислим - в молитва или в медитация.
Това ми напомня за първата ми реч през 1940 г., когато ми помагаше сестра ми. Тогава като деца говорихме оттук, от Уиндзор, на децата, евакуирани от домовете им или пратени далеч за тяхна безопасност.
Днес отново мнозина изпитват болезненото чувство на раздялата с най-обичаните си хора. Но и днес, както и тогава, знаем дълбоко в себе си, че това е правилното нещо.
И макар да сме се изправяли пред предизвикателства и преди, това е различно. Този път се обединяваме с всички народи по целия свят в общо усилие, използвайки напредъка на науката и вроденото си състрадание, за да се излекуваме.
Ще успеем. И този успех ще принадлежи на всеки един от нас.
Трябва да сме спокойни, че въпреки трудните моменти, които предстоят, ще завърнат и по-добрите дни: отново ще бъдем с приятелите си; отново ще бъдем със семействата си; отново ще бъдем заедно.
А засега изпращам благодарностите си и най-добрите си пожелания до всеки един от вас.
