Тази година всички си дадохме сметка, че истинските супергерои не носят наметала, а медицински униформи. В следващата лична история става дума за благодарност към всекидневното геройство на медиците от Бърза помощ.
Разказва ни я Боян Петков – баща на 2-годишно детенце, който, за съжаление, изпада в ужасяващата ситуация да види как детето му получава фебрилен гърч пред очите му.
Вече сме ви разказвали какво се случва, когато детето получи температурен гърч и какво е добре да направите вие.
Сега споделяме тази история, за да си напомним взаимно, че доброто е навсякъде около нас и трябва да имаме очи да го видим и сърце да благодарим на хората, които са си на местата и си вършат работата.
Ще ми се да напиша едно “Благодаря”, без да се обяснявам, но най-вероятно ще се прескочи и ще изчезне безследно. Винаги съм смятал, че добрият пример е важен и затова реших да добавя още няколко реда за да споделя това което преживях.
Казвам се Боян Петков, имам детенце на 2 години. На 10 декември нашето семейство изпадна в ситуация, която не пожелавам на никой родител.
След 9 месеца без да боледува от нищо, детенцето започна да вдига температура. Нямаше никакви други признаци, тичаше си като малко дяволче и ни късаше нервите, докато си стояхме всички локдаун вкъщи.
Започнахме да следим температурата – пак нищо притеснително – 37,6–38,2. Числа, които за възрастните са съвсем нормални и не будят никакви притеснения.
И тогава внезапно всичко се промени. Детето направи фебрилен гърч на температура 37,6, нослето му се напълни с някакви неща, започна да хърка, да плюе и повръща други гадости, спря да диша и изпадна в безсъзнание, всичко в рамките на 2–3 минути.
Ние, без да знаем какво става, успяхме да действаме доста адекватно. Сложихме го да легне настрани, придържах му отворена устата и действахме така, сякаш помагаме на нечие друго детенце – без стрес и паника, базирайки се на това, което бяхме чували, чели и знаехме.
Съответно, докато аз му оказвах първа помощ, майка му се обади на 112, обяснихме им всичко. Казаха ни, че линейката тръгва и след малко е при нас, нещо, което на мен както ми влезе в главата, така и ми излезе.
Нямах никаква надежда, че може да отреагират бързо. В момента на тях им се разказва играта предвид кошмара, който се случва в болниците.
В такива моменти времето тече изключително бавно. По протокола после видях, че са дошли на 10-ата минута. Честно, според мен бяха дошли буквално на втората.
Просто нямам думи.
ЕВАЛА на тия хора.
Какво се случва, какво правят, не знам.
При мен имаше притеснение, но не и стрес. При тях имаше много стрес, но не и притеснение. Реагираха супер адекватно. Детенцето вече беше стабилно. Обадиха се на Педиатрията и му направиха тест за коронавирус, за да може докато пристигнем, вече да има резултат и да е готово да го приемат.
Карах след линейката и номерът ми беше пред очите: СВ 6227 РХ – това е, което ми остана. Благодарих им няколко пъти, но и в главата на момчето отсреща, както влязло, така и излязло.
При всички случаи не очакваше благодарности. Може би очакваше вместо да помогна на детето си, да съм седял с хронометъра, да му се развикам, че е дошъл на 10-ата, а не на 9-ата минута, да го наплюя, да го набия…
Знаете, ние, българите, сме си така. Когато имаме лично нещастие, все другите са ни виновни, ще има да плюем наред, ще ги разнасяме по телевизиите, скандали, хейт, новини – това ни измива ръцете и ни прави по-добри. Когато обаче ни помогнат в тежка ситуация – нищо, всичко е точно, хе-хе че как, бе, те са ни длъжни.
ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ към тези хора.
Всеки екип на ден помага средно на по 10 човека. Не знам колко екипа има. Тези хора работят за без пари на такъв стрес, че ако не ти е призвание, ако нямаш огромно сърце и желание да помагаш, няма как да издържиш.
Аз ще подходя различно. Както казах, още не беше дошъл при мене стресът, следях внимателно какво се случва. Наблюдавах как тези непознати за мен хора бяха взели присърце моя случай, как в паузите фелдшерът сменяше цигарите, като че дъвчеше бонбонки тик-так.
Тук всеки път си спомням за друга история – от мой приятел, който работеше в магазин за алкохол срещу пожарната на “Раковски”: как в края на работния ден се прибират пожарните коли и момчетата целите в сажди си взимат всеки по 2 кутии цигари, за да изчистят дробовете.
Трябва да ги споменаваме тия хора по-често, това са хората за пример – ДОБРИЯ пример, който трябва да се възпитава в нашите деца. Аз лично съм им изключително благодарен.
И пак да кажа: ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ.
