Годината отива към приключване, а ние пък започваме да ви представяме победителите в конкурса ни за Равносметка на 2019. В следващите дни ще прочетете текстовете на трите победителки, както и още няколко материала, които заслужават внимание. Парада на равносметките откриваме с текста на Надежда МакКюн и с нейните бременни приключения.
Преди две лета срещнах канадски викинг с рижа коса и огромен торс. Направих му мусака, той изостави годеницата си и така се сроди с балканско семейство. Годихме се, нема как, трябваше виза, и не след дълго заченахме дете на любовта. Зимата прекарахме в естествения му хабитат – канадска степ, където аз лежах премаляла и всичко миришеше лошо. То не че имаше нещо кой знае какво, но миришеше. Добре, че си бях взела чубрица и розова вода. И млечен бацил, ама не се хвана. То какво ли се хваща на -20°...
Първи триместър: Помня, че карах ски на тези -20°, падах по стълби; повърнах веднъж, но пък в присъствието на музикална звезда; научих се да плета, ходих два пъти в Бърза помощ и плачех, когато виждах нещо малко и сладко. Като камъче например.
Втори триместър: Помня, че спря да ми се гади и започна да ми се пие. Пих. И на джакузи ходих, и на изпит по пиано. Бях единствената женена и бременна в курса и май започнаха да си мислят, че вярвам в Господ или нещо такова. Нищо подобно, вярвам в мусаката.
Трети триместър: Продължих да пия всеки ден. Ходих на планина и на море. Междувременно запалиха колата на майка ми, та затова пътувахме на стоп. Аз, викингът и коремът. Надра ме котка по лицето, та айде пак в Бърза помощ. Носих лепенка и бях корава. Ставах все по-голям кит. Влязох и излязох от деветия месец, но нищо не се случваше.
Дойде есен. Качвах килограми, стълби и Витоша. Влязох в болница за пренасяне, дадоха ми розова нощница и ми замерваха температурата всяка сутрин в пет. ПЕТ!!!!! Отказвах всички процедури, намразиха ме и ми излезе името "тая, дето не ще да ражда". Ревях и друсах телеса на надуваема топка от Декатлон. Слушах как всички бебета реват в пет сутринта, докато си мерех шибаната температура. КОЙ МЕ БИ ПО ГЛАВАТА ДА РАЖДАМ, БЕ!!!
Помня, че вече нямаше накъде, трябваше това бебе да се ражда, нямаше да ме чакат повече. Аз им казах, че ще стане на моята и че ги мразя. Никой не се впечатли. Само милото дете се смили над изстрадалата си майка и три седмици след термин взе, че се роди.
Победих системата, свалих правителството, УРА!
Помня, че на втората вечер за пръв път написах в Гугъл "какво да правя с новородено", а на 40-я ден спах 4 часа. Някъде през ноември ходих на бар с мъжа ми. Пихме скъпа бира и се прибрахме в девет и половина като отговорни родители.
Другите две победителки от конкурса ни са Анна Шиндарова и Александра Михайлова, чиито текстове може да прочетете тук и тук.
