Мая Цанева е тук, за да ни разкаже как тя е преживяла практичната ѝ дамска чанта да бъде заменена от нещо, в което можеш да натъпчеш памперси (включително и използвани!), кило свински гърди и три бурканчета с пюре от броколи и тиква. И какво се случва, когато в един хубав ден след три години ти потрябва чанта, с която да ходиш на работа в офис, и изведнъж осъзнаеш, че такава вече НЯМАШ! Четете и се идентифицирайте - ние го направихме на няколко параграфа!
Ще започна с уговорката, че не съм кифла, но вярвам, че животът на всяка жена се събира в една чанта. Като повечето от нас, притежавам 3-4 чанти в основните цветове и размери, но толкова. Аз съм жена на ръба на разума, колкото може да бъде една майка на почти 3 –годишно момче. Едва през последните 6 месеца влязох в руслото на нормалността - почти редовен сън, живот и извън градинката и редовна работа, и о, чудо - оглеждане в гардероба „какво да облека“ извън задължителните дънки, суитчър и спортни обувки.
Откакто преживяхме скарлатината и други градински неприятности и съзнанието ми се успокои, се огледах за промените, настъпили с мен през важните 1000 дни, както педиатрите определят първите години на отглеждането на детето. Това, колкото и комично да звучи, стана, когато потърсих подходяща чанта за първия ден в офиса. И какво да видя?
Два броя чанти за детска количка
Два броя чанти за супер, дупер официални събития – в червено и в черно
Платнени чанти за пазар
Чанта за компютър
Малка спортна чанта, която не побира нищо
2 раници
Къде си, о, моя чанто за работа?... И тогава се сетих, че през последните три години моята чанта е преживяла сериозна (р)еволюция, съответстваща на житейската ми промяна. В началото бе тя беше… чанта за количка. Но тя не беше моя, защото единственото, което я свързваше с мен, беше наличието на лична карта, портфейл и телефон. Останалото ѝ съдържание – памперси, пюрета, беберони и т.н., принадлежеше на Негово величество първородния принц. И така поне година. Примирих се, че вече съм майката на Митко и на никого, освен на мен, не му пука дали имам червило или визитки в чантата. Ако загубя разсъдъка си на детската площадка, ще ме идентифицират като майката на Митко.
Направих плах опит да си върна самоличността с покупката на модерните малки спортни чанти с дълга дръжка, но безуспешно. Няма нищо по-неподходящо от нея, когато детето прохожда например. Вероятността да ударите наследника с чанта по главата е голяма. Освен това как да поберете шише с вода, кърпички, солети, собствените си документи и телефон??
Така се върнах към раницата от ученическите си години – колкото и да тежи, е на гърба. Съчетах я с гуменки – обувки, каквито не бях обувала от гимназията, и то само в часовете по физическо. Огледах се и не се познах – аз обичам рокли, елегантни сандали, мокасини, но… сега съм майка и то, модерна, да видиш ти. За мое щастие, започнах да си възвръщам идентичността на личност, различна от майка – намерих място и за червило и други отличителни за жените и възрастните вещи.
Настъпи лято и количката се оттегли – малко съжалявах, защото тя побираше дете, поне три пазарски торби и играчки на корем. Замених тежката чанта с по-лекия ѝ, но стилен вариант – детска раница, но не каква и да е – а с джедаи и лорд Вейдър на фона на May the Force be with you. Мъжът ми така се зарадва на покупката, че я запълнихме на мига със стандартното съдържание – аптечка, дрехи, шишета и т.н и тя ни последва на море, по градинки, по вили и т.н. Веднъж давах указания на майка ми какво и къде се намира в нея – лекарства, мехлеми и друго стандартно оборудване, а тя ме изгледа странно и каза: „Ние отиваме на разходка. Не на война.“ и се опита да я забрави. Но аз ѝ разказах как в единствения път, когато реших да излезем невъоръжени, внукът ѝ успя да се намокри в една локва и ме попита с укорителен поглед: „Носиш ли ми резервни панталони?“.
Утехата ми е, че не съм единствената тежко натоварена майка - около мен търчат и други родители, въоръжени с една раница/чанта за възрастни, и втора за детето, често в комбинация с няколко торби с играчки и/или храна. Познайте коя от двете чанти тежи повече? Триколката ни редовно се обръща под тежестта на багажа, подготвен за разходка, но със сигурност вътре има принадлежности за състезание за оцеляване.
Лятото мина и малкият тръгна на ясла, а аз – на работа и извън вкъщи. Тогава направих и въпросния опис на наличните чанти. След преглед на наличните опции в известен онлайн магазин втора ръка купих среден размер чанта през рамо, която побира целия ми свят– от солети, през стикита, колички и пакет бонбони до два вида кърпички и лични и служебни документи, телефон, ключове… На дъното ѝ лежи платнена торба за пазар, а вчера носих и луканката от магазина в същата тази дамска чанта...
През седмица-две я прочиствам от билети, касови бележки, играчки от шоколадови яйца..., но това вече е МОЯТА чанта – тежи повече от 21 грама, но ме побира от глава до пети. Двамата с раницата на Дарт Вейдър си подхождат и всички са доволни. May the Force be with you.
