И аз съм човек

Стив Джобс, жестокият и студен баща

29 август 2018

 

"Книгата Small Fry описва Стив Джобс като гадняр. Дъщеря му му прощава. Трябва ли и ние да го сторим?", пита Нели Боулс в този страхотен материал за The New York Times, посветен на Лиса Бренън-Джобс и нейните спомени за известния ѝ баща*.

Когато Стив Джобс казва на дъщеря си, Лиса Бренън-Джобс, че компютърът Apple Lisa не е кръстен на нея, целта му не е да изрече жестока лъжа, настоява тя – искал е да я научи да „не лежи на неговите лаври“.

Когато отказва да инсталира отопление в стаята ѝ, той не е коравосърдечен, казва тя – искал е да изгради у нея „ценностна система“.

Когато умиращият Стив Джобс казва на дъщеря си, че мирише „на тоалетна“, това не е хаплива нападка, заявява тя – той просто бил „прям“ с нея.

Странно нещо е да напишеш опустошителни мемоари с изобличаващи детайли, за които да настояваш, че всъщност изобщо не са изобличаващи. Именно това обаче прави Лиса Бренън-Джобс в своята нова книга Small Fry, която излиза през септември, и в поредица от интервюта през последните няколко седмици.

Apple фанатиците вече са запознати с ранния живот на Лиса - Стив Джобс е на 23 години, когато тя се ражда, но след това оспорва бащинството, въпреки резултатите от ДНК тест, и оказва незначителна финансова или емоционална подкрепа дори когато се превръща в божество на ранната компютърна ера.

Сцена на грубите описания на живота със и без Стив Джобс е Силициевата долина през 80-те

Тогава, когато хора на изкуството и хипита се срещат с технолози; процъфтяват идеи за изграждане на бъдещето. Водопад от трилиони долари тепърва започва да залива пейзажа... Лиса  Бренън-Джобс търси своя път в живота и живее детство на социални помощи заедно с майка си, художничката Крисан Бренън, и юношество, подсигурено от богатството на баща ѝ.

В книгата Small Fry Стив Джобс е описан като жесток към дъщеря си и хората около нея.

Сега, дни преди книгата да се появи на пазара, г-ца Бренън-Джобс се бои, че тя ще бъде приета като изобличаващо излияние, а не като портрет на нейното семейство - каквато е била целта ѝ. Тя се тревожи, че вниманието ще бъде насочено към завета на един известен мъж, а не към историята на една млада жена – че отново ще бъде заличена, този път от собствените си мемоари.

В навечерието на излизането на книгата, Лиса Бренън-Джобс иска читателите ѝ да знаят, че години наред Стив Джобс отказва да приеме дъщеря си, но че тя му е простила. Тя иска сцените, в които двамата карат кънки и се смеят заедно, да бъдат също толкова популярни, колкото онези, в които той ѝ казва, че няма да ѝ завещае нищо.

След като завършва колеж, Лиса напуска САЩ, за да работи в сферата на финансите в Лондон и Италия; по-късно се насочва към дизайна, а след това започва да пише на свободна практика за списания и литературни издания. Вече на 40, тя отдавна избягва публичността.

Никога не е била представяна на обществото и внимателно е страняла от хроникьорите на баща си (с изключение на Аарон Соркин, който я нарича „героинята“ на биографичния си филм за Стив Джобс от 2015 г.). Лиса казва, че е нямала доверие на Уолтър Айзъксън, който пише и официалната биография на баща ѝ през 2011.

„Никога не съм говорила с Уолтър и така и не прочетох книгата, но знам, че бях представена като студена в отношението си към баща си и безразлична, когато той се чувстваше зле“, казва тя. "Това ме съсипа. Срамувах се да бъда лошата в една чудесна история.“

Първото ЧЕТВЪРТО дете

Лиса Бренън-Джобс се ражда на 17 май 1978 г. в комунална ферма в щата Орегон. И двамата ѝ родители, които се запознават като гимназисти в Купертино, Калифорния, са на 23. Стив Джобс пристига дни след раждането на дъщеря си и помага в избора на име, но отказва да приеме, че той е бащата. За да издържа семейството, майката чисти домове и разчита на социални помощи. Едва след като държавата осъжда Джобс, той се съгласява да плаща издръжка.

Десетилетия след делото за издръжка Джобс отново оспорва бащинството. Книгата на Лиса разкрива, че според корпоративната му биография в сайта на Apple той има 3 деца.

Но те, разбира се, са 4.

Small Fry описва как интересът на Джобс към дъщеря му постепенно нараства, той я води на кънки и я посещава в дома ѝ. Докато учи в гимназия, Лиса се премества при него за известно време, когато майка ѝ среща затруднения с парите и с избухливия си нрав, но баща ѝ е студен и има високи изисквания към членовете на семейството си.

Съседите се тревожат за тийнейджърката Лиса и една вечер, докато Джобс отсъства от дома, я приютяват в своя. Против волята на легендарния си съсед, те поемат и разходите за колеж на дъщеря му (по-късно той им връща парите).

Лиса Бренън-Джобс споделя, че не иска да отблъсне близките си, но признава, че мемоарите ѝ може да сторят точно това. Майка ѝ, например, е описана като свободен дух, който развива творческия потенциал на дъщеря си – но може да бъде непостоянна, избухлива и понякога пренебрежителна.

„За мен беше потресаващо да прочета това“, казва г-жа Бренън. „Беше много, много трудно. Но описанието ѝ е точно.“

Пословичната злъч на г-н Джобс е често срещана в Small Fry

Веднъж, по време на вечеря, той се обръща към братовчедката на дъщеря си - Сара, която несъзнателно го е обидила, с въпроса: „Някога замисляла ли си се колко ужасен е гласът ти? Спри да говориш с този ужасен глас. Трябва да се замислиш какво не ти е наред и да опиташ да го поправиш.“

Лиса Бренън-Джобс описва и честите опити на баща си да я обърка или сплаши с пари.

„Понякога решаваше да не плаща за разни неща в последния момент“, пише тя. „Тръгваше си от ресторанти, без да плати сметката“.

Когато майка ѝ намира красива къща и моли г-н Джобс да я купи за нея и дъщеря им, той се съгласява, че къщата е хубава – и я купува за себе си и своята съпруга Лорийн Пауъл Джобс.

Г-жа Бренън казва, че дъщеря ѝ всъщност омаловажава хаоса на детството си и, че не разкрива колко ужасни са били нещата в действителност.

Когато като тийнейджърка тя се премества да живее с баща си, той ѝ забранява да вижда майка си в продължение на 6 месеца в опит да „циментира“ връзката ѝ с новото му семейство.

Същевременно, неговото отношение се променя от пренебрежително към контролиращо. Когато тя започва да участва все по-активно в гимназиалния живот – основава клуб по опера и се кандидатира за президент на класа през първата година на обучението си – той се ядосва.

„Нещата не вървят добре. Проваляш се като член на семейството“, казва г-н Джобс. „Никога те няма. Ако искаш да си част от това семейство, трябва да вложиш време.“

Какво мислят роднините

В свое изявление Лорийн Пауъл Джобс (съпругата на Стив), децата и сестрата на Джобс - Мона Симпсън, обаче казват точно обратното:

“Портретът на Стив няма общо със съпруга и бащата, когото познавахме. Стив обичаше Лиса и имаше угризения, че не е бащата, който трябваше да бъде в първите години от нейното детство. Той изпитваше огромно облекчение, когато тя беше у дома с всички ни в последните дни от живота му, и ние сме ѝ благодарни за годините, които прекарахме заедно като семейство.“

Лорийн Пауъл Джобс е най-отявленият защитник на личността и завета на Стив Джобс и има първостепенна роля в Small Fry, както и "знаменита реплика". Когато тя, съпругът ѝ Стив и Лиса отиват на терапевт, тийнейджърката плаче, казва, че се чувства самотна и че иска родителите ѝ да ѝ пожелават „лека нощ“.

Г-жа Джобс отвръща на терапевта „Ние просто сме студени“.

Парите покваряват

В крайна сметка Стив Джобс завещава на дъщеря си милиони – колкото и на останалите си деца – и тя няма участие в разпределянето на финансите му. Ако управляваше милиардите му, казва самата тя, би ги дарила на фондацията на Бил и Мелинда Гейтс – любопитен ход предвид епичното съперничество с най-големия враг на Apple.

Лиса казва, че е написала Small Fry отчасти за да разбере защо Джобс ѝ е отказвал финансова подкрепа дори когато богатството му е растяло и го е харчил по-свободно за децата, които е имал от Лорийн Пауъл Джобс.

Сега тя смята, че целта му е била да я научи, че парите покваряват. "Това изглеждаше правилно и някак красиво и мъдро за човек като него“, казва тя. И все пак остава въпросът „защо той ми налагаше толкова строго тази ценностна система“.

„Човек може да има ценности и пак да бъде неспособен да ги следва напълно. А и можете да си представите какво е да си толкова богат и известен и колко прекрасно е, ако успееш да се придържаш поне към част от ценностната си система. Той не го правеше както трябва. Не я прилагаше равномерно. Но се чувствам благодарна за това.“

Small Fry съдържа и моменти на радост, които улавят спонтанността и несравнимия ум на Стив Джобс. И прошка

Лиса Бренън-Джобс има съпруг, Бил – дългогодишен служител на Microsoft, който стартира софтуерна компания. Той има две дъщери – на 10 и 12 години, – а двамата с Бренън-Джобс имат 4-месечен син. „Виждам какъв е мъжът ми към дъщерите си – отзивчив, ведър, чувствителен. Какъвто и баща ми искаше да бъде“, каза Лиса. „Баща ми щеше да бъде страшно щастлив, ако беше такъв и се обграждаше с такива мъже, но не можеше.“

Когато Лиса отива на училищна екскурзия в Япония, Стив Джобс пристига изненадващо и я освобождава от програмата за ден. Двамата седят, говорят за Бог и как той вижда съзнанието. „Боях се от него, но едновременно с това усещах разтърсваща, електрическа обич“, пише тя. И признава, че всъщност е била ужасена да пише „мемоари за знаменитост“.

На 1 август Vanity Fair публикува откъс от Small Fry, озаглавен „Имам една тайна. Баща ми е Стив Джобс.“.

Лиса споделя пред NYTimes, че заглавието изобщо не ѝ харесва, но в социалните мрежи читателите вече се наслаждават на сочни подробности от нейния разказ – особено на коментара за тоалетната.

„Той ми каза истината“, споделя г-жица Бренън-Джобс, добавяйки, че розовата вода, с която се е напръскала, е била изветряла. „Нямах представа. Понякога е хубаво някой да ти каже на какво миришеш.“

Това е поредното неудобно подсещане, че макар и Small Fry да е историята на Лиса Бренън-Джобс, митът за баща ѝ е толкова всеобхватен, че тя не може да контролира как обществото приема думите ѝ... 

Стив Джобс най-накрая се извинява на дъщеря си

Лиса пише, че Стив Джобс се разкайва за малкото време, което е прекарвал с нея, че изчезва, когато тя пораства, забравя рождените ѝ дни и не връща съобщенията и обажданията ѝ. В отговор тя му казва, че знае колко зает е бил. Джобс пък обяснява, че отношението му е резултат от обида, която тя му е нанесла...

„Не беше защото бях зает, а защото бях бесен, че не ме покани на уикенда в Харвард“, казва той в книгата, визирайки събитие по случай успешния ѝ прием в университета...

Освен това той плаче и неколкократно ѝ казва „Длъжник съм ти“.

Една вечер към края на живота си – и на книгата – г-н Джобс гледа „Закон и ред“ в леглото.

„Ще пишеш ли за мен?“, пита я той.

Тя дава отрицателен отговор.

„Добре“, казва той и отново се обръща към телевизора.

*Текстът е публикуван със съкращения

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross