fbpx
Образование

Държавата, в която децата със специални нужди са личности

26 март 2018

Днес отново ни гостува Дарина Рангелова, която се подвизава далеч на север, в Онтарио, и не спира да споделя с нас различните аспекти на живота там, което адски ни радва. Причината да напише днешния си разказ е недопустимата случка отпреди няколко седмици, когато майка на дете със специални образователни потребности е била помолена то да не участва в тържеството в градината по повод Международния ден на жената. Споделихме разказа ѝ с вас в текста Няма дете, няма проблем. Дарина решава да пише на учителката на сина си, за да попита какво правят те там, в Канада, когато някое дете има нужда от специално внимание и занимание, както и при проблеми с поведението, каквито е имало и нейното дете. Ами, във всеки случай не ги набутват в ъгъла – а просто дават шанс всекиму. Сигурни сме, че има и много други държави по света, където децата със специални нужди са третирани като личности - чакаме да доживеем това да се случи и тук.

***

Получих въпроси какво се прави тук с децата с проблемно поведение. Тъй като не съм съвсем наясно, писах имейл на учителката на Тони със запитване относно обучението на деца със специални образователни потребности или просто с проблеми в поведението.

Децата бяха във ваканция, така че не очаквах отговор преди първия учебен ден, още повече, че имейлът е служебен. След два дни получих отговор с извинение, че чак сега го вижда, защото е била на посещение на възрастния си баща. Пишеше, че не може да отговори на въпросите ми и ще ги препрати на учителката, която е в този ресор. И в неделя получих имейл с отговорите.

Честно, доста се впечатлих от това, че... че просто отговориха на въпросите ми през почивните си дни.

И така, ето какво ми е написала учителката:

Обикновено всеки случай първо се разглежда индивидуално, няма общ протокол, стремим се всяка програма да задоволява индивидуалните нужди.

Въпрос 1: Какво се случва, ако ученик не желае да учи и не постига минималните образователни стандарти?

Отговор: На първо място ние вярваме, че децата желаят да учат, когато материалът и програмата са базирани на техните индивидуални нужди. Понякога отнема време и се налагат многократни обследвания от различни специалисти, докато стане ясно какви са индивидуалните нужди на детето.

Въпрос 2: Има ли „специални“ класове или индивидуални асистенти?

Отговор: Има специални занятия, насочени към индивидуалните нужди, като поведение, социални или емоционални нужди, проблеми с ученето и т. н. Всеки борд е различен в начина, по който предлага подобна подкрепа. Нашият борд ще предостави асистент, ако детето има нужда от помощ, също ако има проблем със самодисциплината и може да нарани себе си или другите.

Въпрос 3: Какво се случва, ако ученик е агресивен и родителите не съдействат? Какви санкции се прилагат?

Отговор: Отново всичко е индивидуално. Ако е достатъчно тежко провинение, може да се отстрани от училище за един, два или няколко дни. Може дори да се изключи от училище.

Въпрос 4: Има ли санкция „преместване“ в друго училище?

Отговор: Не можем да преместим ученик без съгласието на родителите.

(Това не е точно така, но аз съм задала въпроса по този начин, тъй че отговорът е коректен. По-надолу ще поясня.)

Въпрос 5: Кое мислите, че е важно за децата със специални образователни потребности и как се интегрират те?

Отговор: Зависи от нуждите на учениците. Има напълно интегрирани, полу-интегрирани и частично интегрирани. Нашата мисия е да им помогнем да бъдат независими, колкото се може повече.“

Разбира се, не всичко ми се изясни и потърсих програмите на сайта на Министерството на образованието. Тук поне всичко лесно може да се намери. Както стана ясно и от имейла, за децата със специални образователни потребности се изготвят индивидуални програми и се интегрират в различна степен, в зависимост от възможностите им.

По-интересното за мен бе какво се прави и как се санкционират децата с чисто поведенчески проблеми. Прилага се прогресивна дисциплина.

Знаете, че Тони имаше проблеми с поведението. В началото, още като не знаеше английски език, положението беше тежко. Всъщност нищо кой знае какво не е правил по българските „стандарти“. Гъделичкаше децата доста грубо, буташе ги, веднъж хвърлил нечия шапка в локва. За тези неща непрекъснато ми се обаждаха, тъй като те нямаше как да се разберат.

След като забраних на Тони да докосва децата, той започна да плюе. Тук вече ни извикаха на среща, като искаха и двамата с баща му да отидем. Присъстваха учителката, психологът и директорът. Казаха, че това не може да продължава така, има оплакали се родители, и следваща санкция ще е отстраняване от училище за по ден – два. Предвид ситуацията, че Тони беше в стрес от преместването и невъзможността да говори на английски, ни влязоха в положението и проявиха търпение.

Предложиха разни стратегии, например да му дават някакви карти, като награда за добро поведение. След като проговори езика, нещата доста се подобриха. Но недостатъчно.

В първи клас посещаваше занятия за овладяване на емоциите и позитивно поведение. Тогава се ядосах, че не са ме питали, а направо получих писмо. В крайна сметка осъзнах, че това е само в негов интерес, защото той наистина не умее да изразява емоциите си.

Тази година не посещава такива занятия, въпреки, че ми се щеше, но учителката преценява. Засега няма оплаквания. Имаше само едно – замерил с обувка едно дете и то се стресирало. Много ми стана смешно, защото ако беше в което и да е българско училище, едва ли щяха да ме уведомят за такава незначителна случка.

Какво се случва обаче, ако няма подобрение и детето тормози другите?

Отстраняване – за леки провинения до 5 дни, за по-тежки - до 20 дни. Това си е наказание и за родител. Все пак, ако детето е под 12 г. трябва да го гледа някой. Ако ученикът е отстранен за повече от 5 дни, се прави индивидуална програма, академична, за да не изостава с материала, и такава за коригиране на поведението, според случая. Отстраняването за самите деца е срамно.

Тони не е стигал до отстраняване. Но той някак сам взе решение да не е насилник. Повлиян от средата, предполагам. Помня първата година, веднъж, като го взимах и чаках до шкафчетата, едно момиченце от класа му дойде и ми каза, че Тони се държи неприемливо. Въобще не можах да реагирам, толкова неудобно се почувствах. Едно дете на 5 г. ме засрами.

За побой, притежание на оръжие и други, ученикът може да бъде изключен. Първо се отстранява, защото директорът няма право да реши сам. Директорът предлага на борда (училищата се управляват от борд), свиква се среща, на която се разглеждат всички гледни точки. Родителите и ученикът също присъстват и могат да се защитят. Бордът решава дали да бъде изключен, и ако да – дали само от това училище или от всички, управлявани от борда. Както отстраняването, така и изключването може да се обжалва.

Ако е изключен само от конкретното училище, просто го записват в друго. Това реално е „преместване“ в друго училище. Ако обаче е изключен от всички, бордът трябва да предостави академична програма и задължително програма за работа относно поведението, пак според случая. Има и разни срещи с родителите. Ако ученикът изкара успешно програмата, може да се върне в училище. Това е обаче, ако ученикът е съгласен и съдейства. Ако не – си остава изключен и отпада от образователната система.

Не знам какъв процент отпадат от училище, но има възможност, ако след няколко години се осъзнаят, да си завършат средното образование. Към борда има центрове за алтернативно обучение за хора над 18 г., отпаднали от училище и решили все пак да го завършат. Аз ходих на един курс там - струва $25 на година и можеш да учиш каквото си искаш, а за тези, които искат диплома за средно образование, си има и задължителни предмети - както си е в едно истинско училище за средно образование.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross