Здравейте, уважаеми хора, които най-накрая почти сте се добрали до годишния си отпуск и се чудите накъде да поемете с децата, така че да удовлетворите желанията на цялата фамилия за хубава лятна почивка. Нашият съвместен проект с Volkswagen майкиVWколата е тук, за да ви облекчи и отмени в тази понякога твърде досадна задача. Днес ще ви отведем малко извън пределите на страната, за да ви предложим един алтернативен вариант за семейно пътешествие, в което хем да има плаж и вода, хем да има забележителности и, разбира се – чудесни кулинарни изживявания, в които коремите се пръскат от ядене и всички пръхтят от задоволство.
И така, пригответе личните карти, паспортите на децата и декларациите за извеждането на същите тия деца, ако случайно сте разведен родител, и потегляйте с нас към красивия Охрид! Освен стара българска столица, престолен град на Българската патриаршия, просветно средище и туристическа перла, това е и град-музей под егидата на Юнеско.
Тръгнахме към този чудесен крайезерен град не само защото там има какво да се види, запомни и изяде, а и защото искахме да сме горе-долу единствените български представители на честванията по случай 1000 години Охридска архиепископия, а това не е за изпускане.
Освен това, съвсем неслучайно, в ролята на ваша пътеводителка по прашните пътища към Македония днес ще е Красимира – казвам неслучайно, защото аз, приятели, от една страна съм потомка на стария македонски род Карадимчеви, в който има какви ли не светли личности – от войводи и духовници, през първия кмет на града след Балканската война – Димитър Карадимчев, та до композитора Борис Карадимчев. От друга страна, въпреки цялата тази славна рода, аз никога не бях ходила в Македония, камо ли в Охрид, и когато в МайкоМила! се зароди идеята за това пътешествие, аз скокнах в колата повече от чевръсто.
Та, ето ни нас – Красимира, Елисавета и нейното семейство (този път само в компанията на най-малкото дете), отпрашваме към съседна Македония в един горещ съботен ден, натоварени на Volkswagen Passat – достатъчно голям, за да ни побере всичките и да ни е удобно по пътя, който... няма да ви лъжем, отнема едно известно време. От София до Охрид са си около 420 километра и имайте предвид, че едва ли ще успеете да ги вземете за под 6 часа. В този смисъл, осигурете на децата достатъчно забавления, книжки, храна и всякакви други неща, които биха улеснили пътуването дотам.
Тук е мястото още веднъж да напомня деликатно – не тръгвайте, без да погледнете за стотен път в чантата дали сте взели паспортите на децата! Или, ако сте спътник в колата с деца, попитайте родителите на същите дали са взели документите им. И в никакъв случай не постъпвайте като вашата разказвачка, на която още в София ѝ хрумна да попита Елисавета и мъжа ѝ - „А вие взехте ли паспорта на детето, Елисавета?“, и след това бързо прогони това намерение като твърде досадно и тъпо. „Естествено, че са го взели“, казах си - „та кой не взима паспортите на децата си, когато минават граница?“.
Както вероятно вече сами се сещате, оказа се, че имаме едно дете в колата, чийто паспорт бе останал в някакво чекмедже в София и този факт бе установен около час преди границата. Това наложи оставането на нас двете, плюс детето, в един крайпътен хан, предлагащ най-ужасните кюфтета на света, направени Бог знае от каква материя (или антиматерия), и препускането на мъжа на Елисавета до чекмеджето в София и обратно. Това малко ни забави, но, ето, вие поне ще можете да се поучите от нашите грешки.
И така, все още сме твърдо решени да идем в Охрид, където ще видим:
- Базиликата Св.София и честванията на 1000-годишнината на Охридската архиепископия
- Манастира Св. Наум
- Манастирския комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“ и църквата „Света Богородица Перивлепта“, където е погребан Климент Охридски
- Самуиловата крепост
- Музей на водата в Залива на костите (мястото бе кръстено от нас Македонските Малдиви)
- Охридското езеро (за което сме пели песни цял живот)
- Бигорски манастир
Какво е задължително да знаете за Македония, за да няма разочаровани след това?
С Македония НЯМАМЕ роуминг от този, на който сте свикнали с Гърция и други европейски страни, който ви позволява да си чуруликате на воля и да си пращате безкрайни гигабайти снимки за никакви пари. Цените за минута разговор със съседката са умопомрачителни, а тези на 1 МВ данни дори няма да ги споменаваме, тъй като се доближават до цената на какаото от Борнео на международните стокови борси. Най-простото решение е директно да си изключите интернета, още преди да минете границата, и да ви е мирна главата, че няма да продавате златните пендари на баба ви, за да си платите сметката следващия месец. Също така, още от България заредете картите в Google Maps с всички възможни маршрути и точки, които искате да посетите, така че да можете да си ги ползвате офлайн, демек - без интернет.
Та, ето ни нас, окомплектовани, с прилежащите ни паспорти и багажи, минаваме границата с Македония, където какво се случва, приятели? НИКОЙ дори не поглежда детето в колата и дори ако превозвахме още един куп деца под седалката или контрабандни бъбреци в багажника, щяхме да си ги прекараме ей така, необезпокоявани. Това, разбира се, не бива да ви окуражава да пренасяте незаконни стоки или пък хора през границата, но ние сме длъжни да го отбележим.
Оттам до Охрид ни отне още около 3 часа път и накрая, когато акостирахме в града, няма да лъжем, че изпитахме огромна радост. Изчакахме любезната ни хазяйка на апартамента, резервиран от Airbnb, да пристигне и да ни отключи. Той бе стратегически разположен в центъра на града, съвсем близо до езерото, и ви препоръчваме и вие да си резервирате такъв – цената му е съвсем поносима – около 30 лв на човек на вечер, а сайтовете за настанявания изобилстват от предложения. Все пак, отделете си малко време да проучите и разгледате добре снимките на жилището, което сте харесали, за да няма недоволни след това. Нашето беше съвсем прилично и новичко, и може би дори бяхме едни от първите му клиенти.
Хвърлихме багажите и с бодра стъпка се отправихме на вечерна разходка из Охрид, първи поглед на архиепископията и, разбира се – намиране на свястно място за вечеря, защото след бутафорните кюфтета душите ни плачеха за истинско месо, салати и вино.
Охрид – особено привечер и в хубаво време, представлява чудесна, романтична гледка. Първата гледка, разбира се, е самото езеро и огромното македонско знаме, издигнато до него – практически няма как да го пропуснете, а по знамето можете да се ориентирате къде е центърът на града. Оттам нагоре започва старият град – впускайки се в уличките, къщите и заведенията около езерото ще усетите същото чувство, което имате, когато се разхождате из някое крайморско градче. Колкото по-нагоре из улиците на стария град се изкачвате, толкова по-красиви гледки ще се ширват пред вас – в краката ви ще е езерото с лодките, къщите, заведенията, а в далечината ще е планината Галичица, която разделя Охридското от Преспанското езеро.
Катерейки се нагоре над крайезерната улица, ще имате възможност да видите и да се вмъкнете на няколко интересни места, на първото от които се натъкнахме почти веднага, след като обезпечихме вечерята си след няколко часа с резервация в едно от най-популярните заведения – ресторант „Долга“.
Спокойни, че стомасите ще бъдат гарантирано напълнени, поехме по калдъръма нагоре и още след първия завой попаднахме на национална работилница за ръчно изработване на хартия „Св. Наум Охридски“, където млада охридчанка охотно ни разказа – и показа - как ръчно се прави хартия само от вода и дърво! Не пропускайте да я посетите, за да видите с очите си вълнуващия процес на създаването на един лист хартия, както и стотици видове красиви графики, отпечатани с един от първите екземпляри на Гутенберговата машина. И не забравяйте да си купите за спомен някоя от тях, или пък красив тефтер с хартия, изработена на място там.
Продължавайки нагоре, минахме покрай най-красивата възрожденска сграда в Охрид – огромната Робева къща, която понастоящем е етнографски музей (и уви, беше затворена). Къщата е построена на три етажа, като на първия са изложени ценни епиграфски паметници от Охрид и страната, между които два торса на богинята Изида. На втория и третия етаж са поместени археологически обекти от античността и средновековието. В източната част на къщата са изложени семейни експонати на Робеви - те са стар български род на търговци, които търгували главно с Виена и Лайпциг. Били високо интелигентни, владеели няколко езика - гръцки, френски, немски, италиански. Поддържали връзка с много български възрожденци и революционери, а Константин Робев е водел кореспонденция с Левски. Участвали са в борбата за българска църковна независимост.
След нея стигнахме до къщата-музей на Христо Узунов - български революционер, охридски войвода, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и мой далечен родственик. За съжаление, не можахме да влезем, тъй като бе събота и бе затворена, но ако вие сте там в делничен ден, отделете ѝ някакво време.
Пътят ни продължи по вити улички в посока средновековната базилика „Света София“, където знаехме, че текат подготвителни дейности за честванията. Стигнахме до нея и, разбира се, се възползвахме от факта, че все още нямаше навалица от хора за празника, за да се вмъкнем в църквата, където служителите вече украсяваха с флагове и подготвяха нещата за церемонията на следващия ден, да разгледаме фантастичните вековни стенописи и да се настроим за изживяването, което ни предстоеше.
Самата църква е изградена по заръка на княз Борис-Михаил Покръстител през 9-ти век. В края на 10-ти век е основно обновена за коронацията на цар Самуил, след което служи за патриаршеска катедрала. В нея има запазени чудесни стенописи още от 9-ти век.
След кратката ни и предварителна визита в църквата отново опънахме крачка в посока към една друга църква – Св. Йоан Богослов Канео от 13-ти век, намираща се малко след последните къщи, над брега на езерото и разкриваща може би най-великолепната гледка към него. Тук е мястото да поясним защо в миналото са наричали Охрид „Българския Ерусалим“ – заради факта, че в даден момент в града е имало точно 365 църкви, или по една за всеки ден от годината. Не знам дали това е доказано от археолозите, но със сигурност църквите са били много, а особеният дух на религиозност и духовност се усеща и днес.
Ако идвате с малки деца тук, имайте едно наум, че около църквата е сравнително опасно, високо е, има стълби към брега и е добре да ги държите под око. Ние се вредихме твърде късно и не можахме да видим църквата отвътре, но затова пък имахме друго, по-авантюристично изживяване – среща с лодкаря Любчо, който бързо успя да ни убеди да сме последните му клиенти за деня и без да се усетим, 5 минути по-късно се бяхме натоварили на стара и малко допотопно изглеждаща лодка, с която потеглихме от водите край църквата към началната ни точка – центъра на Охрид.
Силно ви съветваме да предприемете и вие подобно пътешествие – не е скъпо, но пък е извънредно романтично, а ако попаднете на нашия лодкар с вид на леко застаряващ донжуан, в бонус ще получите наготово и доста факти и истории за Охридското езеро, а вие ще си изберете на кои от тях да вярвате.
Ето, ние само ще изброим някои от тях – според Любчо, то е петото най-старо езеро на планетата, след Титикака и още няколко (слава богу, ние не сме им съвременици, та няма как да го отречем или потвърдим), освен това е толкова извънредно чисто и бистро, че видимостта е чудесна и на голяма дълбочина до 20м (това, поне по скромния ми взор във водите, е факт), а водата става за пиене дори и ей така, ако се пресегнеш през лодката (вие все пак не го правете – не за друго, но може да паднете).
То е едно от най-дълбоките в Европа (на места до -287м!), а в него има повече от 200 застрашени вида от световна значимост, заради което е обявено е за част от световното природно наследство от ЮНЕСКО.
По време на обиколката видяхме и местата, откъдето лятото хората скачат отвисоко в прохладните води на езерото, както и едно скришно местенце в скалите, където имаше нещо като миниатюрен параклис, издълбан в камъните. Гледката на езерото на фона на залязващото слънце, с планините наоколо, светлините на града и музиката от заведенията наистина прави тази разходка извънредно романтична и приятна, затова – не я пропускайте за нищо на света! Само дръжте здраво децата, да не решат да проверяват лично дълбочината на езерото! Снимките, разбира се, са задължителни, защото се получават чудесно.
Акостирахме в началото на Стария град, разделихме се сърдечно с Любчо и, леко освирепели от глад, забързахме крачка към заведението, което бяхме резервирали. Ресторант Долга, няма да ви лъжем, е издържан в стила на популярните през 90-те години в България народни кръчми, а по снимките на различни популярни посетители, окачени по стените му, отсъдихме, че то е именно такова и за Македония. Сред фотосите над нашата маса открихме и такава, на която присъстваше Иван Костов, който очевидно някога преди години беше ял на същото място, където сега нагъвахме ние пъстърви, салати и бяло вино.
Това, за което трябва да се подготвите, докато сте в Охрид, е фактът, че ще имате чувството, че сте се върнали с около 15 години назад във времето. Е, не навсякъде, разбира се, но по централните улици на града, както и в някои от заведенията, усещането е точно такова. Въпреки това, имайте предвид, че това не е гаранция за ниски цени – напротив, в това заведение, в което се пуши, има оркестър, сервитьори като от Балкантурист и храната съответства на същата епоха, платихме една от най-високите сметки за храна по време на престоя си. Изкушавам се да кажа, че Костов е виновен, но няма да го направя. Истинската причина са космическите цени на местните специалитети – охридска пастръмка, белвица, ягула (вид змиорка), крабове и други подобни речни деликатеси.
Затова пък имахме удоволствието да се видим с наши познати – българка, омъжена за македонец, завършил в България, да изпием няколко бутилки вино с тях, да си побъбрим за двете страни и накрая да се отнесем в апартамента приятно опиянени. По път видяхме и двойка великолепни лебеди на брега на езерото, излезли на нощна разходка, надявайки се, очевидно, на някакво спокойствие без шумотевицата на туристите и лодките. Понеже и ние имахме горе-долу такива нужди, а именно – да положим тела в леглата, уважихме очакванията им и просто им се полюбувахме от разстояние, без да цъкаме и врещим по тях, както вероятно бихме направили в други часове от денонощието.
На следващия ден станахме и след няколко кафета и банани за подкрепление, поехме по пътя към първата ни спирка за деня – манастирският комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“, ситуиран в архитектурен резерват „Плаошник“ южно от крепостта.
Изграден по инициатива на Св. Климент с подкрепата на цар Борис І, той е разрушаван и въздиган многократно. В църквата към него „Св. Климент Стари“ се намира гробът на светеца, а там можете да видите и страхотни и запазени стенописи, датиращи от началото на 13 век. Наоколо са намерени много археологически находки, като останките на базилика с кръстилница с красиви мозаечни подове. В момента на хълма се изгражда голям университетски център, за да се продължи традицията от времето на Климентовата просветна школа, което е похвално!
Ето и един прелюбопитен факт, свързан със златния кръст на старинната църква "Свети Климент". През октомври 1944 г. германските войски подготвят изтеглянето си от града, но за да обезпечат безпрепятственото си преминаване през Македония, са пленили група български войници и офицери, които да вземат със себе си. Местните успяват да реализират план за освобождаването на пленниците и евакуацията им, но немците са бесни. Поставят ултиматум – или да се предадат войниците, или ще разрушат целия град. Българите в Охрид са изправени пред дилемата - да видят опожарено родното си място или да предадат спасените от плен войници. Успяват да се договорят за компромисен вариант - да откупят запазването на града, като за всеки от войниците платят по 2 кг. злато! Целият град се втурва да събира и предава личните си златни накити, а накрая, когато събраното не достига, старият поп предава и златния кръст на църквата, с което войниците и града са спасени!
Оттам продължихме към Самуиловата крепост - една от основните забележителности на града. До нея може да се иде с кола, която се паркира току пред външните стени на крепостта, а оттам тръгвате пеша, като внимавате децата да не търчат безконтролно по уличката нагоре, тъй като коли минават и оттам. По пътя ще минете покрай красиви къщи, пред някои от които бабите продават всякакви дреболии и най-вече традиционната за града перла. Бижутата с перли са буквално на всяка крачка из Охрид, което логично поражда въпроса дали това езеро въобще може да предложи такова изобилие от естествени перли, за да запълни витрините, рафтовете и масите на десетки магазини и дюкянчета, или за това са се погрижили трудолюбивите китайци...
Ще минете и покрай Античения римски театър, който е доста добре запазен и реновиран. Навремето е събирал до 4000 души, които са наблюдавали различни спектакли и гладиаторски борби, на фона на прекрасната панорама към езерото. Театърът се ползва и днес за различни представления и концерти, така че ако имате късмет, можете да наблюдавате някой от тях и да се почувствате като древните римски граждани.
С нормален ход до крепостта се стига за около десетина минути, а на входа ще трябва да платите, за да се изкачите по стръмните стъпала и да видите с очите си страхотните – и страховити – гледки от над 10-метра височина. Цените не са нещо особено, но има разлики в тези за македонци и за чужденци.
Ако имате фобия от високо, подгответе се да ви хване шубето още на качване – стълбите са каменни, тесни и бая стръмни. Не се подлъгвайте да ходите там по токчета или джапанки, с които можете да се подхлъзнете, и задължително дръжте децата за ръка. На мен, понеже съм страшна параноичка на тема височини, половината време от обиколката ми мина в зловещи видения на детища, които се катерят по стените, вследствие на което треперех като лист и се бях впила в камъните като пиявица.
Отвъд психическите ми разстройства обаче трябва да призная, че изживяването си струва – отделете си време и нерви да се изкачите и до най-високите точки от крепостта и, ако сте се озовали там сами, като мен, опитайте с треперещи ръце да си направите едно селфи от върха, на фона на лазурните води на езерото. Признавам, че после се свлякох в низините с адско удоволствие и за пореден път си казах, че не съм родена за подобни екстремни изживявания, пък камо ли да си плащам за тях!
По пътя надолу влязохме и в двора на малката стара черква "Св. Богородица Перивлепта" („Всевиждаща“), която е била катедрален храм на Охридската архиепископия и където са били съхранявани мощите на Св. Климент Охридски. Стенописите в нея са изключителни - експресивни контрастни фигури с почти живи лица, ярки и интензивни цветове, за които екскурзоводите могат да ви разкажат много, а още повече можете да видите в съседната „Иконна галерия“, в която има експозиция с икони от ІХ до ХІХ век.
В църквата обаче точно приключваше сватба между македонка и италианец, а синът на Елисавета, който по това време беше запленен от „Леденото кралство“, се застопори в благоговение в подножието на булката и нейната рокля, и отказа да повярва, че това НЕ Е Елза. Разбира се, не му строшихме хатъра и го оставихме да си мечтае, че това е именно тя, а Самуиловата крепост – нейният дворец. Това породи малко трудности, свързани с тръгването му от двора, но накрая го убедихме, че дори и Елза има нужда от почивка, а ние продължихме напред по план, който тепърва ставаше все по-вълнуващ!
Следващата спирка в маршрута ни беше манастирът „Св. Наум“, но преди него се отбихме на едно супер забавно и впечатляващо място, наречено „Музей на водата“, намиращ се в „Залива на костите“. Звучи малко като заемка от „Карибски пирати“, нали? Няма как да го пропуснете, ако тръгнете с кола към Св. Наум, но все пак си го заредете в картата.
То представлява възстановка на антично селище, съществувало в далечното минало на брега на езерото, в което има около 60 къщи, представящи живота на предшествениците ни преди хилядолетия. Музеят е разположен южно от Охрид, на източния бряг на Охридското езеро, южно от село Пещани. През 1997 година, при първите подводни археологически изследвания в Република Македония, в Залива на костите (Заливот на коските) е разкрито праисторическо наколно селище, а впоследствие през 2008 година е създадена музейна възстановка на селището. Ние, разбира се, веднага видяхме прилика между вида на селището, кацнало в лазурните води на езерото, и така лелеяните от много хора малдивски къщи, та затова си го кръстихме за нас „Македонски Малдиви“.
Вие обаче непременно идете, за да надникнете в къщите на нашите братовчеди, живели някога преди новата ера, да легнете в сламата, да видите муцуната на мечката и да оцените колко е хубаво, че довечера можете да спите на ортопедичен матрак, да си сипете едно питие и да си цъкнете телевизора с едно копче, без да ви се налга да отпъждате от къщата си нахална праисторическа мечка. И за да имате снимки от Малдивите, разбира се!
След като добре се позабавлявахме и разгледахме музея, вече изтощени от жега и емоции се метнахме на Passat-а, набичихме климатика и поехме към „Св. Наум“. До там можете да стигнете и с лодка, която да „хванете“ от кея на центъра, така че хем да се повозите из езерото, хем да избегнете шофирането по тесния път до манастира, който в натоварените моменти може да бъде предизвикателство, предвид многото автобуси с туристи, които ходят натам. А и ще можете да разгледата старата църква „Св. Богородица Заум“ от 14-ти век, която е достъпна само по вода!
Като пристигнахме, веднагически се завтекохме към първата прохладна кръчма с приятна обстановка на брега на едно вътрешно езерце, образувано от изворите на река Църни дрин, която захранва Охридското езеро. До самите извори можете да стигнете с друга лодка, което също е чудесен вариант за прекарване на времето след обилния обяд, или пък можете да полегнете върху удобен барбарон на брега и да си почивате чудесно, а когато ви стане горещо – да се разхладите в бистрата вода на езерото.
От другата страна пък са въпросните ресторанти и кръчми, в една от които се настанихме ние и напоръчахме плескавици, салати и айряни. От мен, като видна месоядка, да знаете, че плескавиците в Македония не ги бива, но пък за сметка на това там правят нещо толкова вкусно, че с него можете да изядете около тринайсет хляба, без да изпитате ни най-малък дискомфорт. Става въпрос за разядката с чесън, наречена Охридско макало, на която силно ви съветвам да заложите по време на престоя си, както и, разбира се, охридската пъстърва, която, за разлика от перлите, е сигурно, че идва от езерото.
След като закрепихме баланса на калориите, изпихме по два ледени айряна и бири и се полюбувахме на брега, поехме към манастира. Отдалеч ни приветства пищенето на един разкошен бял паун, който беше разтворил опашка, голяма колкото чадър на Слънчев бряг, и ние, твърдо решени да го снимаме отблизо, се покатерихме в максимална близост до него. Диването, разбира се, точно тогава реши да свие пера и чак след много упоритото ни цъкане и подвикване, реши да ни удостои отново с великолепието си. Вътре ви очакват още доста от тези разкошни птици – виковете им се чуват навсякъде наоколо, а някои от тях можете да видите покатерени и на някое дърво или стълб. Имайте предвид обаче, че колкото и да са красиви, толкова могат и да са заядливи, така че имайте едно наум и не им се врете около опашките и човките. В манастира навсякъде ще видите и табелки, които предупреждават, че птиците могат да съборят и наранят децата, така че – любувайте им се, но не от прекалено близо.
Манастирът „Св. Наум“ е построен през 893-900 година от свети Наум Охридски, най-младият от първите ученици на свети Кирил и Методий, като в житието му се посочва, че Наум го е построил "със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон". В църквата му се намира гробът на самия Св. Наум, един от седмочислениците. Според легендата, ако човек допре ухо до гроба и е вярващ, може да чуе как още бие сърцето на светеца. Вляво от входа на църквата е известният иконописан потрет на ктитора - самият княз Борис І, чиито очи са изчегъртани от вандалска ръка още в миналото. Ако мястото много ви хареса, да знаете, че в манастира може и да се пренощува.
След като добре го обиколихме, което не е трудно, защото той всъщност е малък, тръгнахме обратно към Охрид (разстоянието е около 30 км), за да се поразходим малко из града, а вечерта да присъстваме на официалната церемония за отбелязването на 1000-годишнината на Охридската архиепископия.
А ето и галерията със снимки от пътешествието:
(с десен бутон - view image, можете да ги видите в голям размер)
Центърът на Охрид не е голям и се обхожда за максимум половин час – започвайки от началото на главната (чаршийската) улица до края, където е албанската част на квартала. Впечатлението от разходката е като връщане назад във времето – магазините от двете страни на улицата продават горе-долу същите неща, които имахме и тук във времената на базарите, разположени по спортните зали и в подлеза на НДК.
Към това прибавяме и задължителните бижута с перли, за които вече обясних, че са толкова много, че съм почти сигурна, че едно езеро не може да ги произведе, ако ще да е най-старото на света. Разхождайки се по улицата няма как да не се озовете пред вековния охридски чинар – разкошно дърво, чиято възраст не е много ясна, но според легендата е засадено лично от Св. Климент през 10-ти век. То е разположено на площада „Крушевска република“ и е обявено за част от природното наследство на Република Македония и паметник на природата. Близо до него местните общинари са разположили големи пана със стари черно-бели снимки на същото място отпреди сто години, така че можете да надникнете и по този начин в миналото на града.
На тях, освен чинара, се вижда и триумфалната арка, която охридчани със собствени средства са поръчали чак от Италия, за да посрещнат подобаващо цар Фердинанд като освободител през 1917 г., но поради конюнктурни политически причини надписът е размазан. И за да не останете разочаровани като нас от този факт, ще ви покажем една по-ясна снимка, на която гордо четем – „Добре дошъл, царю освободителю!“.
Тъй като денят беше неделя, дори и известният пазар в Охрид беше затворен, така че бяхме обречени да не го видим и да се върнем обратно към езерото, а оттам да поемем към архиепископията, за да видим церемонията за деня.
Пътьом се спряхме и пред къщата на моите охридски роднини, но, за съжаление, братовчедите не си бяха вкъщи. Услужлив съсед все пак звънна по телефона на единия от тях и така поне успяхме да обменим няколко приказки и да си обещаем, че при някое друго идване в Охрид ще осъществим и среща на живо. След това продължихме по уличките нагоре и се появихме пред църквата малко преди началото на церемонията.
Настанихме се в заведението на входа, откъдето имахме чудесна видимост към тържествените приготовления в двора. За съжаление, от българска страна наистина нямаше никой официален представител и така ние от МайкоМила! и Горан Благоев, водещ на предаването „Вяра и общество“ по БНТ, комай бяхме единствените, предаващи случващото се оттам.
А то, приятели, беше повече от тържествено и официално!
Голяма част от македонския политически елит и официални лица от правителството присъстваха на тържеството, воглаве със самия премиер Заев. Вееха се църковни хоругви, люде в народни носии обикаляха около облечените в лъскави владишки мантии митрополити, а охридчани се бяха издокарали с най-новите си одежди. Хвана ни яд, че Българската православна църква не прати свои представители и не оказа нужната помощ и внимание на Македонската църква, която я помоли да ѝ бъде църква-майка. Така реално МайкоМила! беше единственото майчино присъствие от българска страна, което ни изпълни с лека православна гордост.
Два часа по-късно, в компанията на добрите приятели на Елисавета и нейния мъж, за чиято сватба в близкото село Вевчани вече сме ви разказвали в МайкоМила! в текста Едно зряло българско дéвойче на тежка македонска сватба, се отнесохме в едно от най-приятните места за ядене в Охрид – ресторант „Канео“.
Разположен е на брега на езерото, в старата рибарска махала, има част както на закрито, така и на открито, и предлага малко на брой ястия, но всичките са чудесно приготвени и фантастично вкусни. Непременно пробвайте пъстървата, както и свинското с манатарки! Полейте всичко с ледено бяло вино, погалете някоя от дефилиращите котки и си поръчайте шоколадов десерт и, заклеваме се, животът ще ви се види просто вълшебен! До заведението можете да стигнете или през сокаците на стария град, от където ще се нагледате на страхотни панорамни гледки, или по разкошна дъсчена алея покрай самия бряг на езерото. Най-добре да съчетаете и двата маршрута на отиване и връщане, за да не изпуснете нищо от прелестите на това райско кътче.
След като хубавичко си угаждахме няколко часа, дойде време да се прибираме, защото на следващия ден ни предстоеше пътуване до последата дестинация в нашия план – Бигорския манастир и обещанията на Елисавета за някаква просто неописуема кръчма, с направо умопомрачителни неща за ядене. С тази лакома мисъл в главата заспах предоволна, че най-накрая може и да изям някоя свястна плескавица, а на следващия ден натоварихме дисагите и отпрашихме към този манастир, намиращ се между градовете Дебър и Гостивар.
Първата ни работа след ставането сутринта и кафето обаче беше да посетим за трети път църквата Св. София, защото този ден по програма бе основната, най-тържествена и впечатляваща литургия за отбелязване на 1000-годишнината на Охридската архиепископия. Техният патриарх Стефан води службата, подпомаган от висшите архиереи и други духовни лица, които изобилстваха. Имаше представител и на католическата църква, на монаси от Бигорския манастир, имаше разкошен църковен хор, който подпомагаше службата с ангелски песнопения на нужните места. Облечени в най-официалните си одежди, с бляскави корони на главите, македонските епископи с гордост и богоговение отбелязаха този хилядагодишен юбилей. Отново трябваше да преглътнем факта, че БПЦ не уважи проявата, въпреки че по устав е приемник на Охридската архиепископия, а християните от двете страни на границата са братя и част от едно духовно пространство, което до неотдавна е било споделено. Остава ни надеждата, че за следващия юбилей ще има съслужение и радост за миряните. Но нека продължим към Бигорския манастир и неговите прелести!
Пътят дотам е около 2 часа и е осеян със завои, така че имайте го предвид, ако ви прилошава при такива условия. Сега е моментът да ви разкажа и за нещо, което ще ви направи впечатление, докато пътувате – на много места, понякога буквално в нищото, ще видите издигнати огромни и нереално разкошни къщи, които стоят наглед празни и неизползвани. След шейсетата такава празна къща-музей, с огромен двор, великолепни тераси, остъклени и направени като за живот на фамилия от поне 10 човека, зададох въпроса чии са тези имоти и разбрах, че това всъщност са къщите на албанци, които работят някъде на Запад, а спечелените първоначални пари инвестират във вдигането на огромни палати по родните си места. За съжаление обаче, безработицата и липсата на развитие в много от македонските региони правят съществуването в тях абсолютно безсмислено и тези хора взимат семействата си и се връщат там, където има работа и пари, оставяйки след себе си разкошните, огромни, излъскани и празни къщи... Разбира се, много са и албанците, които продължават да живеят в Македония, и това си личи по джамиите, някои от които – чисто нови, са накацали по хълмовете на малките селца и из по-големите градчета.
След малко мъчително пътуване по завоите към манастира, пристигнахме там в леко насипно състояние и се втурнахме веднага към чешмата в двора му, предлагаща чудесна, бистра и студена вода – идеална за плискане на чела и пиене на големи глътки.
Бигорският манастир е известен с изящния си дървен иконостас, смятан за един от най-прекрасните в православния свят. Патрон на манастира е Св. Йоан Кръстител, а бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района. Тук отново прозира невидимата нишка с цар Самуил, която сякаш ни водеше от място на място – според легендите и писанията на някои възрожденци, и тази обител е построена от него. В притвора на църквата пък личат фреските на Св.Климент Охридски; Св.Наум Преславски, Иван Владислав, Св. Св.Кирил и Методий, Св. цар Борис I и цар Иван Шишман, като надписите над българските владетели Борис и Иван Шишман неумело са преправени на Стефан Дечански и Лазар Хребелянович по времето на сръбската власт в Македония 1913 – 1941г.
След разходката ни вътре дойде и този свещен момент да влезем в заведението, за което бях слушала толкова прекрасни думи – етно ресторант „Кука на Mияците“, намиращ се в подножието на манастирския комплекс и разкриващ гледка към върховете и хълмовете на планината Ябланица насреща и малкото селце, сгушено между тях.
И, мили хора, мога с две ръце да се подпиша, че следващите два часа бяха истински триумф за очите, езика, небцето и стомасите ни! Като типично потвърждение на поговорката „Очите на глада са големи“, към сервитьора заваляха поръчки за безброй салати с овче сирене, плата с местни млечни деликатеси, прясно изпечен хляб, розови домати, пресни пържени картофи и, разбира се, плескавици, наденички и пържоли, които жадно поливахме с най – ама най-вкусния гъст айрян, който можете да си представите, че съществува на този свят. Да кажем, че преядохме като гъски, ще е твърде елементарно. Да, преядохме, и после съжалявахме горко, но, разберете – нямаше как да оставим тази дъхава красота неизядена! Знаете ли какво изпитание е пред вас да стоят ето такива парчета от няколко вида сирене и да ви умоляват да ги изядете с едно парче розов домат? Или прекрасния домашен кашкавал, който направо се топи в устата и те кара да се чудиш ти досега ял ли си въобще кашкавал или за първи път ти се случва това кулинарно чудо?
Разбира се, справихме се само с около една трета от поръчаното, а останалото помолихме да ни опаковат за вкъщи, а след това, почти търкаляйки се към нашия верен другар – Passat-а, положихме телеса по седалките и поехме към България, като по пътя изчетохме на глас един безумен криминален роман, от който толкова много се смяхме, че като стигнахме България, дори мъничко бяхме огладнели.
Та, ето това беше нашето пътешествие до Охрид – кратко, малко по-набързо, отколкото ни се искаше, но пък вече знаем къде да се върнем за повече. Препоръчваме ви с две ръце да го направите и вие, особено сега, през летния сезон, когато в Охрид е чудесно за плажуване, за къпане, за разходки – с лодка и без лодка, и за приятно хапване. Ако децата ви са по-големи, непременно минете и през бар Jazz Inn в началото на стария град – от местни хора разбрахме, че е супер популярен, съществува от много години насам (едва ли не откак съществува и езерото) и гарантира чудесна музика и обслужване. Ние само надникнахме вътре една от вечерите, но беше все още празен – доколкото разбрахме, се пълнел след 12 часа вечерта.
През лятото се провежда и традиционния фестивал "Охридско лето", който е с богата културна програма - постановки, концерти, изложби и прочее "уметности". Не пропускайте да прочетете изобилните допълнителни информации и идеи за занимателни разходки в региона, които сме поместили поместили по-долу, както и да чуете прекрасните македонски песни за Охрид. А има и бонус-галерия със забавни знаци, надписи и снимки от Македония!
Плащането навсякъде е в денари – можете да си купите както от България, така и от Македония, а за 1 лев ще получите 30 денара. В самия Охрид на повечето места можете да заплатите и в левове. А ако не намерите какво друго да си купите за спомен от Охрид и перлите не ви хванат окото, винаги можете да се снабдите с едно шише тиквешка лозова ракия (бистра или жълта) и няма да сбъркате. Ние така направихме и сега с кеф ви казваме „Наздраве!“
Допълнителна информация и контакти:
Пълна информация и история на град Охрид - https://goo.gl/PMJ57n
Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България – https://goo.gl/wQnfP5 и тук https://goo.gl/DLbdfw
Репортаж за честванията на 1000 години Охридска архиепископия - https://goo.gl/3oE9w8
Фейсбук страница „1000 години Охридска архиепископия“ - много актуална информация, снимки и видеа за празненствата по случая, както и история на скандала с отказа на Българската православна църква да вземе участие в тях - https://goo.gl/rRu4xd
Невероятната история за спасяването на българските войници с 12кг. накити и злато, събрано и предадено от охридчани на германските военни власти - https://goo.gl/Mi5oAu и тук https://goo.gl/Uunh95
Св.Климент Охридски – охридчани го почитат като защитник на града; ученик на Св.Св.Кирил и Методий, продължител на делото им и основател на Охридската книжовно-просветна школа и „пръв епископ на български език“. Според повечето историци, той е и авторът на българската азбука, кирилицата - https://goo.gl/hVqKPm и тук https://goo.gl/mBVwGB
Св.Наум Охридски – духовен брат и съратник на Св.Климент, един от най-почитаните седмочисленици - https://goo.gl/i8VF4s
Св. цар Борис-Михаил „Покръстител“ – българският владетел, който въвежда християнството като официална религия в държавата ни, оказва подкрепа на учениците на Св.Св. Кирил и Методий и подпомага създаването и развиването на българската книжнина и култура с център Охрид - https://goo.gl/y6V41R и тук https://goo.gl/W4PFmp
св.Николай Охридски – български патриарх, който е коронясал през 997 г. Самуил за български цар - https://goo.gl/3svop5
Самуилова крепост – останки от цитаделата на Охрид от времето, когато е бил столицата на цар Самуил https://goo.gl/1gPe3B
"Св. Богородица Перивлепта" ("Св. Климент") - https://goo.gl/XWdc1R
„Св. Климент и Пантелеймон“ - https://goo.gl/9E5sNS
Манастир „Св. Наум“ - https://goo.gl/x94FFH
Икони, стенописи и светини от Охрид - https://goo.gl/TXSa9n
Охридско-Дебърското въстание – организиран бунт на българи и албанци срещу сръбската власт, установена след Междусъюзническата война в Македония - https://goo.gl/okjSrg
Посрещане на българските войски - хоро на охридчани с български войници в двора на църквата "Св. София", 1918г. - https://goo.gl/LWe4DP
„Кука на Mияците“ https://kukjanamijacite.mk/
Идеи за още чудни дестинации наоколо, с които да разнообразите вашето пътешествие:
- с.Радожда – последното село на западния бряг на езерото, точно преди албанската граница. Има няколко крайбрежни ресторанта, в които можете да хапнете от местните специалитети на прилични цени. Над селото има средновековна скална църква, а в края му – изоставен къмпинг с чудесни условия за плажуване. Добра алтернатива за нощувки, ако искате по-спокойно място от туристическия Охрид.
- „Република Вевчани“ – прочутото в цяла Македония село с непокорни жители, множество извори и потоци, красоти и спокойствие. Скътано е в планината и предлага много възможности за прохладна почивка.
- град Струга – „Како Струга нема друга“, както казват местните. Това е третият град на езерото, освен Охрид и Поградец, който се намира в албанската част. Покрай него езерните води се изливат и продължават пътя си като река Църни дрин.
- национален парк „Галичица“ – това е планината, която разделя Охридското от Преспанското езеро. Можете да се качите до билото и по тясно шосе, но цената си заслужава – оттам се откриват изумителни гледки във всички посоки – езера, върхове, долини...
- Билянини извори – намират се на два километра от града. Има чешма с лековита вода, малък парк, място за хапване и великолепна гледка. Според местното предание, който стъпи върху един от камъните при изворите и се завърти три пъти обратно на часовниковата стрелка, ще се подмлади с 10 години. Това чудесно място за романтични срещи през вековете е родило много легенди. Според една от тях, разказана от Димитър Талев в неговата книга за Самуил, девойката Биляна се залюбила с българския цар, с когото се срещнали край изворите. Обаче съпругата на Самуил – гъркинята Агата, разбрала за любовта им и пратила слугата си да убие Биляна. Той я прострелял със стрела, от която тя се парализирала. Биляна не искала любимият й да я вижда по този начин и се скрила в една пещера. Но Самуил след дълго търсене я открил и когато я видял, сълзите му закапали в езерото. Оттогава пъстървата в Охридското езеро има специфични точици. Според друг вариант на легендата, Агата пратила двамата си братя да убият Биляна. Те обаче не могли да го сторят, запленени от нейната хубост. Тогава Агата заръкала да заточат красивата мома в една пещера, където тя родила и отгледала сина на цар Самуил. Инфо тук - https://goo.gl/4KJhPe
Известни охридчани:
Александър Протогеров (български генерал, един от ръководителите на ВМРО), Климент Бояджиев, Кръстю Златарев, Климент Джеров (български генерали), Григор Пърличев (писател и възрожденец), Димитър Робев ( възрожденец и общественик), Иван Снегаров (историк, академик), фамилиите Шапкареви, Спространови, Робеви; Методи Патчев, Христо Узунов, Петър Чаулев, Антон Кецкаров, Петър Шанданов (революционери), много опълченци, лекари, възрожденци, духовници и общественици.
Книги и документи за Охрид от охридчани:
Кузман Шапкарев - "Сборник от български народни умотворения. Част първа. Простонародна българска поезия или български народни песни." https://goo.gl/gzNaXT
Григор Пърличев - стихотворение за църковните борби - https://goo.gl/dgh9j9Константин Миладинов - "Охридска архиепископиа", https://goo.gl/ihnMQa
Димитър Миладинов - "Дописка за въвеждането на български език в училищата и църквите в Охрид и Струга" https://goo.gl/4wX5Tk
Георги Баласчев - "Българският господар Тервел" https://goo.gl/y9oYLY
Иван Снегаров - "История на Охридската архиепископия-патриаршия. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1294 – 1767 г.)" https://goo.gl/VvCDesПетър Савинов - Пътеводител "Охрид" https://goo.gl/7XZgA6
Христо Узунов - "Дневник" https://goo.gl/iqqKdX
Евтим Спространов - "По възраждането на гр. Охрид" https://goo.gl/8LXRDn
Георги Баласчев - "Кореспонденция между Цариградския патриарх и Охридския архиепископ от началото на XV век" – https://goo.gl/oo6ejL
Кузман Шапкарев - "Документи по възражданието. Нови документи по владишкия въпрос в Охрид през 1859-1861 г." - https://goo.gl/FvzWnA
Ангел Узунов - "Българското учителство и поробените българи", https://goo.gl/amZnLt
Георги Стрезов - "Охрид. Градът на живите предания" https://goo.gl/EZtRWV
Охридско благотворително братство "Св. Климент" – София - "Охрид в снимки" https://goo.gl/LmcNT4
Петър Карчев - "Охрид като духовен праизточник на всеславянската култура"
Петър Чаулев - "Св. Наум Охридски" https://goo.gl/oza1Jb
Иван Снегаров - "Св. Климент Охридски. Първият български учител и създател на славяно-българската култура – неразривната и вечно жива връзка между всички българи" https://goo.gl/WcGX5y
Григор Пърличев от Охрид, Вардарска Македония - "Жалостна песна за Блъгарски народ в Охрит и Струга и за секои блъгарин" https://goo.gl/WKCYg3
Кузман Шапкарев - "Българскьiй букварь чясть А или взаимноучителньi таблици на наречiе по-вразумително за Македонскьiте Българьi" https://goo.gl/huC9Jj
Петър Карчев - "Чистият национален облик на Охрид и Охридския край", https://goo.gl/HPHrLM
Антон Кецкаров - "Из спомените ми по революционното движение в Охридско" https://goo.gl/6Uw6Dw
Григор Пърличев - "Автобиография" https://goo.gl/Q8Fbwn
Песни за Охрид, неговите герои и история:
„Охридското езеро“ - https://www.youtube.com/watch?v=6_lt6iSsMs4
„Биляна платно белеше“ - https://www.youtube.com/watch?v=vBeeEFcwuAk
„Песна за патрикот, 1762 лето“ – по текст на Григор Пърличев, за закриването на Охридската българска архиепископия https://www.youtube.com/watch?v=k5RJk_TIJR8&feature=youtu.be
Песен за войводата Христо Узунов - https://www.youtube.com/watch?v=icucPpqqvKI
„Охрид, Охрид, хубав, мил“ - https://goo.gl/FKNmMA
текст на песента - подполковник Н. Д. Янакиев, 16 януари, 1916 год., гр. Битоля
Охрид, Охрид, красив, мил,
Наша гордост, ти наш блян,
Град на Климент, Самуил,
Град за нас си ти свещен.
Охрид - наши рай, Едем,
теб те къпят всеки ден -
Утром - слънчеви зари,
Вечер - бистрите вълни.
Охрид, първи наш олтар,
Храм на сила, дух и мощ:
Светлик книжен, светящ фар,
Светят твоите лъчи ощ!
Охрид, много теб дължим:
Ти за нас си свят - велик,
Ти направи да ценим
Вяра, име и език.
Охрид, колко нам си дал
Славни вожди и царе!
Колко пъти ти си бил
Страх за наште врагове!
Охрид, беден си, но мил,
Раждаш синове за бой
Ти и днес си нас сдобил
Съ вожд, юначен - мил герой!
Охрид, славен, драг и мил,
Камък светъл - диамант
Съ теб гордял сей Самуил,
Днес - Велики Фердинанд.
Охрид, роден замък стар,
Горд, упорит, с дух корав,
Охрид, любим те със жар;
Теб - ний пращаме поздрав.
Бонус галерия със забавни знаци, надписи и табели от Македония:
