Понякога и на нас ни се иска да се обясним в любов на родителите, които помагат в отглеждането на внуците си. Затова когато попаднахме на есето на Лин Шатък решихме, че е удобен момент да го адресираме до всички баби и дядовци, които участват с любов и подкрепа в живота на децата и внуците си.
Благодаря, мамо и тате.
Не е необичайно да чуем родители да казват какво невероятно преживяване е да гледат как собствените им деца се превръщат в родители. Но не чуваме достатъчно какво е чувството да гледаш как родителите ти се променят и стават баба и дядо.
Никога не съм се съмнявала, че ще бъдете страхотни баба и дядо.
Винаги сте ме подкрепяли - без значение дали когато избрах да стана вегетарианка, когато оставих ученето на пауза, за да попътувам, или когато се впуснах да преследвам най-лудата си мечта да стана писателка. Бяхте неотлъчно до мен из цялата страна. И както много родители на вече пораснали деца, бяхте готови да станете баба и дядо, доста преди самите ние да решим да се гмурнем в родителството.
Никога не съм си представяла всички нюанси на родителството като например ясно сините очи, с които се родиха и двете ми деца, или решителния, волеви характер на сина ми. Никога не съм си представяла и всички страхотни начини, по които доказвате, че сте невероятни баба и дядо.
Благодаря ви.
За начина, по който грейват очите на децата, щом ви видят.
За начина, по който синът ми ми отмъква телефона, щом разбере, че се обаждате вие, защото няма търпение да ви разкаже за футболните си карти, за тренировките по таекуондо, за последната книга, която чете.
Благодаря ви, че може да играете на риболов с часове. Благодаря за всичките пъти, в които сте ги носили на конче. Благодаря за балоните, които надувате в задния двор.
Благодаря за всичките почивки, които ни осигурявате. Не знам дали си спомняте колко е важно човек да има малко време за себе си, когато е постоянно на нечие разположение - това е най-хубавият подарък!
Благодаря ви, че сте свикнали с обичайните ми тиради, когато реша, че сте им дали да гледат повече телевизия или че са прекалили със сладкото. Лека полека се уча да не обръщам внимание на това. Благодаря ви, че никога не поставихте под съмнение родителските ни избори, дори когато са били много по-различни от вашите.
Благодаря ви, че винаги сте на разположение; че ме учите, че родителството не свършва с пълнолетието на децата. За добро или лошо, то си продължава, развива се, променя се, но никога не свършва.
Най-вече ви благодаря за безусловната любов и подкрепа, която ми давате винаги. Това е запечатано дълбоко в сърцето ми и лежи в основата и на моята роля на родител. Научихте ме, че още с раждането децата са отделни хора. Показахте ми как да се справям с различията с уважение и доверие.
Знам, че някой ден децата ми също ще ви благодарят.
