Днес е първият ден в много области в България, в които децата ще останат у дома, докато всички заведения ще бъдат достъпни със „зелен“ сертификат – сертификат за ваксинация, антигенен тест или PCR тест.
Децата нямат възможност да бъдат ваксинирани до 12 години, а и нямат възможност да се тестват, такава възможност не е предвиден в заповедта на министъра на здравеопазването. Какво значи това за децата и техните родители, какво значи това за всички нас? Попитахме родителите и чухме истории, които истински ни натъжиха.
Ние самите живеем в тези истории. Попитахме ги как ще се справят да ходят на работа и да се грижат за децата си. попитахме ги как се чувстват децата им и как са реагирали от тази новина. Ето част от отговорите:
„Моето до сега плака, че иска на училище“
„Деца ли? Вие сериозно ли? Правете резервация за кварталната кръчма, СЕГА!“
„…ние сме така 1-ви и 5-ти. А дори никой не казва в колко часа ще започнат. Ние освен гадателки сигурно се предполага да не спим докато ни напишат нещо…“
„Страшно разочарована е, плака… И аз с нея плача. Втори клас и за пореден път ще се налага да стои сама вкъщи и да се надявам да учи, докато "спокойно" работя“
„Уговорка с приятелки и роднини в зависимост от смени и възможности.“
„Ще съм още по-изнервена->съответно и децата. Ще страда моята работа, колегите ми, знанията на децата, мъжът ми (аз ще се погрижа тук, защото той не е хоум офис)…
Ще ми помага детегледачката, дупе да й е яко с Тиймс…“
„Двама в седми клас и един в девети. Искат да се гърмят. Не съм вярвала, че децата ми ще искат да ходят на училище, но ей на! Кой каквото научил до сега - това е. Бясна съм!“
„Моят син също е 9-и клас. 7-и беше тотален провал, от началото на локдауна до матурите имаха часове тук-там!!!! Нямаше никаква готовност. 8-и все едно не се е състоял. Сега стартираме 9-и с нула знания, а учителката по математика не успя да се върже и за родителската среща!
Бясна е малко! Провалят ми детето!!!!“
Локдаунът за децата за пореден път е огромен проблем за работещите родители и самотните родители, които наистина нямат изход:
„Ще се опитвам да работя хоум офис с две деца - първи и четвърти клас. Няма кой да ми помага, с дете без изградени навици как се учи и дете, на което му предстои матура. Сега тичаме да купуваме втори компютър и да взимаме учебници от училище. Просто приказка!“
„На работа сме! Кой в офиса, кой вкъщи. Този, който е при децата, едва ли ще работи! Дъщеря ми е първи клас и има нужда от помощ, дори като ходи на училище. Сега си представям как ще се занимавам само с нея. Тя поне се радва, че ще спи повече. Синът ми е много нещастен, че няма да ходи на училище и няма да вижда приятелите си. В онлайн среда живее полуживот и няма мотивация за нищо. Като ходи на училище е добър ученик! Ей така сме“
„Поне имате хоум офис, на нас ни заявиха "който има притеснения, да си вземе неплатен отпуск"“
„Аз съм самотен родител! И то в процес на търсене на работа… Честно ли? Не знам… Нито има кой друг да ги гледа, нито баща им поема отговорност (дори и финансово)… Наистина не знам…“
„Аз съм на работа присъствено. Нямам роднини, нямам пари за детегледачки. От миналата година и двете деца се гледат и обучават сами. Тази година са 8 и 2 клас. Пак сами ще се гледат.“
Сред родителите има такива на деца със заболявания и специални образователни потребности:
„Ами моето се гледа само вече 3-а година. В 7-и клас. За съжаление ефекта е че не знам как ще си вземе матурите, понеже нищо не знае и нищо не се научава по този начин… Всички входни нива са с оценка 2 или 3.
И за тези които ще ме упрекнат, че е до дете… Ще кажа, че моето е с епилепсия и усвояването на материала е по-трудно, а освен това и стоенето пред монитора не е най-доброто за нея.“
„Баткото е със СОП, малкия дивак е на 2 г, приет в ясла, но за 1 месец 4 дни до обяд е бил там. Вариантът е малкото на ясла… Друг вариант е немислим, защото малкото е невъзможно..“
Уви, има и болни деца и родители, за които проблемите са още по-големи:
„Детето е болно. От Ковид направи бронхит. Трима от семейството ми са в болница. Намерихме места на магия. Няма места в болниците. Десетина човека чакаха пред отделението в Монтана и не ги приеха (няма легла) . В понеделник се връщам на работа. Много от колегите са болни. Иде ми да се обеся на сливата пред нас…“
„Аз съм с Ковид и двустранна пневмония в болница, децата са в карантина, мъжа ми е хоум офис. Отделението е пълно, приемат хора всеки ден, тежките случаи ги изпращат в Бургас, където обикалят в линейка по три часа и не ги приемат в болница. Който оцелее - оцелее… Аз имах късмет, този път. „
Проблемите са огромни за всички родители, които се опитват да намерят изход от ситуацията без никаква помощ от страна на държавата:
„Около една трета от дохода на семейството ми отива за детегледачка. Която от своя страна не е ваксинирана и не е преболедувала. Очаквам всеки момент и това да стане. Преди да се намерим с жената бяхме на ръба на нервната криза. Аз и мъжът ми работим от вкъщи, и обикновено се справяме в периоди на приемливо малко работа. Последните месеци такива периоди не е имало. Бутаме я както смогнем, добре, че и шефовете ни са разбрани.“
„Аз съм на нова работа и на изпитателен срок, а онлайн е изключено да работя, то и отпуск платен нямам. Дребният е първи клас. Баби нямаме, дядовци също, до един са покойници. Засега мъжа ми ще го гледа, но ако има дело идея нямам какво ще правим, защото не отиде ли, то глобата му за не явяване е от 1000 лв нагоре. Та се моля да затворят пак съдилищата…. Щото иначе не знам какво ще правим.“
„Ще го водя с мен на работа, той ще учи (2-ри клас е), аз ще работя и тЕтАкА.“
„Нямам идея. Нямаме устройства за децата. Не очаквахме, че ще затворят първокласничките ни. Те са в два отделни класа и ни трябват две допълнителни устройства. Ние имаме само служебни лаптопи с мъжа ми. С мъжа ми сме на работа. Той в офис. Ще пиша на госпожите и ще им кажа, че няма как да се организираме толкова бързо. И така. Няма да ходят на онлайн училище в първата седмица. После ще видим.“
За радост има и работодатели, които истински разбират тежката ситуация, в която се намираме:
„Аз като работодател, съм осигурила на служителите отделна стая за децата, има нет, осигурена е и храна. При нас децата са на почти една възраст.“
„Моето дете ходи на ясла, докато те работят, за мен е добре. Родителите ми и на мъжа ми работят, моята баба помага много, но все пак не мога постоянно да я ползвам за гледачка и тя си има задължения вкъщи. За момента положението е овладяно при нас, а на всички вас, които сте в безизходица по един или друг начин искам да пожелая много сили и кураж, че и това ще мине… “
„Синът ми, който е 1 клас, минава на ротация, училището ни е малко, начално, няма карантинирани класове. За Пловдив става въпрос. Той не може да разбере какво се случва, а аз трябва да спра дейност за трети пореден път, в който затварят преди градините, сега училищата. И понеже съм самоосигуряващо се лице имам 2 опции. Спирам пак дейност, връщам парите на клиентите, за делата, на които няма да мога да отида или просто казвам на МОН да си гледат работата, не включвам детето и го водя с мен на работа“
Има и доволни родители от ситуацията, както и деца, които я възприемат добре:
„Аз пък съм супер щастлива, че преминаха онлайн. Тъкмо обмислях вече да подавам заявление за ОРЕС.
Имам син в 9-ти клас, 3-годишно (болно в момента) и новородено.
В тази ситуация предпочитам да е вкъщи. Няма проблем с ученето онлайн. Който иска да учи, учи независимо дали онлайн или не. Навън също може да си излиза.
Единствено ми е тъпо за малките 1-4 клас.“
„Баща му е вкъщи, останалото време може да идва с мен в офиса, където работя само аз. Нямаме проблем“
А най-много се радваме, че има родители, които са запазили чувството си за хумор в тази трагична атмосфера:
„Писах на баба му преди час. Не ми отговори“
