Днес с бясна скорост ни връхлита Дина – предприемач, дизайнер, проектант, маркетинг консултант и какво ли още не. Тя умело жонглира с всички тези дейности, като на първо място отделя пълноценно време за малката Албена. Нищо чудно, че е активна 24 часа в денонощието!
Дина няма спирачки – цял живот се учи и усъвършенства и през 2015 г. се включва в програмата aMBA в Бизнес института. Да, същият този The Business Institute, който заедно с Майко Мила! ще даде на една от вас възможност за обучение по алтернативен MBA – програма, която прилага подхода на класическите MBA програми, но в контекста на реалната бизнес среда в България – като покрие 90% от разходите.
Крайният срок за кандидатстване е 16 март – побързайте и Спечелете стипендия по aMBA с Майко Мила! и The Business Institute!
А сега се запознайте с Дина.
--------
Представете се – коя сте, откъде сте, как се казвате?
Казвам се Костадинка Димитрова, а за всички близки съм Дина.
И двете ми отиват. Първото – защото ме описва много точно със значението си – твърда, постоянна. Точно такава съм. Никога не се отказвам и обичам да слагам „точки“ в живота си. Второто – с това, че е кратко. Винаги бързам и довършвам изреченията на хората, припряна съм. Често правя предположения преди да съм изяснила до край ситуацията и действам, защото все нямам време.
Родена съм в Пловдив. Прекрасно място да си дете, да растеш там, да твориш и да разпускаш. В момента живея в София, но все още търся своето място.
Художник по образование и предприемач по призвание. Дизайнер, проектант на щандове, външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании, предприемач, идеалист – опитващ, провалящ се, вдигащ се. Често с разбита глава, като дете – буквално, сега – по-лошо.
Имах късмета да срещна моето момче – обичащ и всеотдаен съпруг, с който сме страхотен екип и в живота, и в няколкото съвместни проекта, които сме движили заедно. И така се появи Албена, която вече е на на 1,3 г. Благодаря ѝ, че ни избра за нейни родители. Ще се учим заедно. Аз обещавам да не ѝ е скучно.
Преживяла съм една тежка диагноза, два катастрофални фалита и мога да се похваля с един бъбрек по-малко, един прешлен в повече, както и с други физически и психически „мутации“. Жива, цяла и все още мога да се смея – това май е най-важно.
С какво се занимавате? Знаем, че сте предприемач, обяснете ни какво точно предприемате!
В професионален план съм минала през рекламния бизнес – като графичен дизайнер и арт директор в няколко рекламни агенции. Съосновател и собственик съм на студио за графичен дизайн. Външен консултант към маркетинг отделите на няколко компании. Помагам за стратегическо маркетинг палниране. Съосновател и собственик съм и на Съркъл кюб с основна дейност проектиране и изработка на рекламни щандове. Подготвям и два нови проекта, но за тях още е рано да говоря.
Какво образование имате преди университета? Питаме, защото знаем, че понякога образованието няма нищо общо с последващото развитие на човека.
Завършила съм Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив – вълшебно място, създадено сякаш да оцелеят ранимите души на художниците, минали оттам.
След това – Националната художествена академия в София със специалност Рекламен дизайн. Минала съм през школата на Ахмед Чаушев – място за големи рисувачи (неслучайно ползвам тази дума) и наистина нивото беше доста сериозно.
Попътувах и поучих още доста: още дизайн, малко маркетинг, стратегическо планиране и т. н. последната ми любов са финансите. Аз, за разлика от повечето художници, съм доста бизнес ориентирана и винаги съм продавала труда си.
Какво ви довя в Бизнес института и защо решихте да учите алтернативен MBA? И какво научихте там?
През 2015 г. се намерихме с Бизнес институт – място и специалисти, които ми помогнаха да се „събера“. Срещнах чудесни хора и съм много благодарна на съдбата за това.
Човек учи цял живот. Аз постоянно се опитвам да подобря уменията си. Отдавна спрях да се вълнувам от дипломи, сертификати, титли (ако изобщо съм се вълнувала). Уча и чета за себе си. Това е вечен път на опознаване на личността. Да ставаш по-добър човек, да знаеш повече, да си най-доброто, на което си способен.
Свалям им шапка на тези хора. Страхотна организация. Страхотни теми, а идеята – учене чрез преживяване – е нещо, което липсва в конвенционалното образование. Естествено, няма как да не спомена и великолепната Оги, която е чудесен психолог и идеално ми „продаде“ идеята. Бях точно на тази вълна и всички фасилитатори, гост-говорители, колеги, които срещнах,се оказаха намясто и навреме, за да взема каквото ми трябва.
Какво е Съркъл кюб и как така хем съркъл, хем кюб? Това не е ли геометрично невъзможно?
Съркъл кюб се роди като експериментална лаборатория за пространствен дизайн.
Няма невъзможно в триизмерния свят и кръг, и куб, и още много неща са възможни. Винаги съм се вълнувала от пространството и промяната му. Като дете – от скулптурата, сега – от пространствения дизайн. Замислете се как два кубични метра въздух може да се възприемат различно от позиционирането на нещо в него. Можем да го усетим като нещо смазващо, огромно или като незначително. Ей там е мястото на пространствения проектант. Да знае как и колко да сложи.
Съркъл кюб е мястото, в което разработихме няколко модула за изграждане на рекламни щандове. След много сериозна криза, отново продължаваме работа. В момента изцяло променяме сглобката на серия модули „FORM“ и тепърва ще извадим краен продукт. Работим и по втора серия, съвсем различна от първата. Търся финансиране, за да мога да осъществя това така скъпо начинание.
На този етап единствената и най-голяма пречка е самофинансирането, за да захраниш бизнес, който се занимава с експериментални продукти. Там правиш много опити и все скъпи грешки. Необходимо е да го издържаш с допълнителна дейност, която понякога убива основното – експерименталната работа.
Краткосрочна цел е да имаме две серии с продукти, които може крайният потребител да купува или наема и сглобява сам.
Искам „решенията по мярка“, така наречените бутикови проекти, да се минимализират. Много ресурси и доста финансови рискове има в тях, но на този етап са основният източник на доходи.
Разкажете ни как минава един ваш ден. Знаем, че имате и дъщеричка – как съчетавате всичко – гледане на дете, работа и всичко останало?
Нищо не съчетавам. Следвам сърцето и графика си. Движа се с огромни списъци, наредени задачи по номера и важност и това ме държи в кондиция. Радко излизам от график, но се случва – за съжаление, по закона на всеобщата гадост – обикновено с един и същ клиент.
Ставам в 5:00 ч. и лягам често в 4:00 ч. или изобщо не спя. До 8:30 ч. разпределям деня и свършвам тонове работа, след което хранене, игри, разходки, танци, смях с малкото човече. С Албена наново откривам колко е прекрасен животът и се смеем много. Вярвам, че дължа основно времето си на нея, пък и признавам – на мен ми е още по-приятно да се забавляваме заедно.
От друга страна, дължа на себе си да следвам собствените си мечти и цели.
Това не е някаква формула, не искам да убеждавам никого, че е правилно. Така усещам живота в момента и така живея. Аз самата не се движа по нечии правила, не ме вълнува кой как си гледа децата, не съдя, не демагогствам, не се нуждая от одобрение или нравоучения и ми е безкрайно безинтересна темата с майчинството и темите „Кое как трябва“. Вярвам на собствените си усещания и ги следвам.
Времето с Албена е незаменимо и осъзнавам колко бързо тече. Не мога да си позволя да го губя. Всичко останало правя, когато спи или в редките случаи, когато не е с мен. Разпределили сме си деня със съпруга ми, за да можем и да действаме служебно и да прекарваме пълноценно време с нея. За сега успявам да балансирам. Ако нещо ми натежи, със сигурност няма да намаля времето с детето! Знам отлично колко бързо ще порасне, колко самостоятелна трябва да става и къде съм аз в ролята си да я накарам да „лети“. Искам да е едно уверено, щастливо и свободно дете!
Какво ви харесва в професията ви?
Всичко! Работя три различни неща, които преливат и се допълват. Обичам срещите с хора и организацията на проектите, за да станат реалност. Мисля бързо и под напрежение раждам прекрасни решения. И този адреналин май също ми допада, признавам. Обичам в невъзможни ситуации да се случват прекрасни неща. Обичам щастливите лица на на хората, които са се доверили и са „рискували“ с мен.
А кои са лошите страни, все някакви трябва да има!
Липсата на време ми пречи да разгърна потенциала от всеки проект.
Излишната драматизация на разрешими проблеми. Паниката, която много често под напрежение изплува и в клиенти, и в подизпълнители, и в колеги. Аз в работата си съм винаги хладнокръвна и не мога да разбера този пренос на свръхемоции, преса и напрежение във всички посоки. Всичко, което не е здраве, е разрешимо, всичко!
В Съркъл кюб, основният проблем е невъзможността изцяло да се занимавам с експериментална работа.
Мъжът ви подкрепя ли ви в това, което правите?
Подкрепа? Ха! Това е много слаба дума. Ако не бях аз и желанието му да ме опази от всички луди начинания и най-вече от самата мен, най-вероятно щеше да е заминал някъде, където да срещне себеподобни, да свири денонощно, без личен живот, и щяхме да слушаме за легендарния барабанист Нико. Но остана да си гледа лудото момиче.
Това е един от най-талантливите и обрани хора които познавам. Научи ме да контролирам егото си и да се балансирам. В момента и двамата работим в чудовищни мащаби, но въпреки това успяваме да си „крадем“ време. Знаем, че никой от нас не бива да загърбва мечтите си и засега единственият вариант е просто да не спим. Приемаме и се опитваме да правим промени, но не жертваме нищо, защото не искаме да станем мрънкащи и недоволни от живота старци.
Какво бихте казали на някое от момичетата и жените, които биха искали да тръгнат по вашия път и да се занимават с това, което вие правите? Кои са тежките и предизвикателните моменти от вашия житейски път досега?
Всички хора имат различен път. Аз вярвам, че единствено пътят към себе си е път, който си струва да вървим. Когато се движим към външни цели без да сме извървели този най-важен, няма да ни се получат нещата. Всички отговори са в нас и въпросите – също. Не обичам да давам съвети, аз самата рядко слушам, но ще обобщя разни неща от моето приключение дотук.
Бъдете смели и не се страхувайте от провал.
Никога не позволявайте общественият натиск да ви влияе. Бъдете честни с всички!
Смело си съобщете, че сте се провалили, ако се е случило. Смело си кажете, че сте успели, ако сте.
Не позволявайте да ви оценяват. Не оценявайте никого.
Съвършенство... няма такова нещо.
Колкото по-рано се почувствате добре в кожата си, толкова по-рано ще разгърнете потенциала си.
Само когато си слушаш сърцето, можеш да стигнеш твоя път.
Егото е враг номер едно на щастливия човек. Помирете се с него. Обичайте си го и му затваряйте устата, когато предстои нещо важно. Ако решиш, че си научил всичко, ако се обградиш с егото си, ако се страхуваш от провал и от мненията на хората, свършен си.
И тъй като сме жени и сме се събрали на приказка – кой е любимият ви певец, любимият ви филм, актьор и книга?
Като започна от Фреди Меркюри – от най-ранна възраст май е дал най-сериозен отпечатък; минем през Стинг – само с него можех да си събера мислите и да ги излея на лист; през гръндж вълната, която неизбежно мина през мен; сега слушам и прогресив, силно наложен от мъжа ми, който е музикант във всяка своя клетка. И как без вечната любов и преоткриване Pink Floyd?
Книги и филми е невъзможно да изброя. Ще свърши ИнтернеДа. Единствен начин да отсея някого е близката рождена дата на автора. На 11.03 е роден Дъглъс Адамс и няма как да не спомена неговия „Пътеводител на галактическия стопаджия“.
Имате ли вредни навици?
Да. Хронично недоспиване!
