Ако някога сте виждали Диана Алексиева – в красива изгладена риза насред претъпканата улица “Шишман“, на малкия екран, в редакторската кабинка в тв студио или в изтънчена фотосесия за списание, едва ли бихте си помислили, че и на нея ѝ се налага да отправя реплики като „махни си пижамата от масата“ или да си удря главата във въпроси от рода на „защо в супата ми има супа?“.
Всъщност, имаме бегъл спомен, че сме я виждали в мъченически вид и с разчорлена коса единствено по време на работата ѝ за едно нищо и никакво на фона на майчинството риалити в Доминикана. През останалото време Диана винаги ни е изглеждала като вълшебница, която има нахалството да оцелява в калния и прашен център на София все едно минава през някакъв свой много подреден и приятен свят. Днес също толкова елегантно присъства в рубриката ни Жените могат всичко по ред причини.
Първо, лукаво я притиснахме да признае, че не може всичко да ѝ е толкова идеално, колкото изглежда. Второ, напук на амбициозното множество, хукнало да гради телевизионна кариера, Диди заряза своята, за да се отдаде – сам самин воин – на онлайн проекта Интервюто. Една от малкото платформи, в които може да видите хора, които не ги дават често по телевизора (а и да ги дават, на нея ѝ казват друго), хора с каузи, независими звезди, чешити и обикновени граждани (ами, да, ето ни и нас там).
И тъй като много я бива в ролята на питащия, сега нека да я разпитаме ние:
- Здравейте, Диана. Представете се съвсем накратко, за да можем после да Ви задаваме още глупави въпроси.
- Майка на две деца, журналист с частна практика, жена в разцвета на силите си.
- Какво ръководите, защото не се съмняваме, че ръководите нещо?
- Най-често ръководя опасни и коварни операции като "миене на зъби" два пъти дневно и "бърсане на уста" по време на хранене. Когато ми остава време, ръководя частната си практика под формата на сайта www.interview.to. А да ръководиш себе си хич не е лесна работа.
- Имаше време, в което бяхте телевизионна, музикална и всякаква икона. Това преди да станете мадона (демек, майка). Задоволете любопитството ни да ни разкажете колко ви е било весело тогава и какво сме пропуснали ние, обикновените хора?
- Много сте мили. Наистина беше ужасно весело, фактът, че не си спомням нищо конкретно от "тогава" го потвърждава.
- Майка сте на две страхотни деца. Едното даже е подходящо за зет на Елисавета и затова тя точи зъби. И все пак, да имаш деца променя всичко. Какво промени при вас, освен задължителната част с огромната любов и щастието?
- Така е. Както вече споменах, дори не си спомням какво е било преди да имам деца. Някои твърдят, че е било весело и безгрижно, а аз дори не разбирам смисъла на втората дума. Така де, прави сте. Огромна любов и щастие. Добре че са те, та да се справим с хроничното недоспиване, сополите, училищните проблеми, ваденето на трънчета от краката и ръцете. И още: "защо не мога да играя от пет до шест часа на ден на айпада", "искам да имам youtube канал", "Елена каза, че е по-красива от мен", "ще играеш ли с мен на тенис на маса?“ – вкъщи. за 10-ти пореден път. "Гладен съм" за 10-ти пореден път, но "защо в супата има зелено, лук, фиде, моркови и изобщо защо в супата има супа? няма да я ям". Вината, че храниш децата си с лоша храна, вината, че не ги водиш достатъчно на спорт, вината, че не си ги намазал с крем срещу слънце (пети път за деня) и още много видове вини. Ами, нищо не се е променило след майчинството, гледам. Същото си е.
- Остава ли ви време за Вас самата и какво правите през него? Имате ли сила да правите нещо или само лежите на дивана? Или седите в някой ресторант и отпивате от чашата си?
- Липсата на свободно време води до самоусъвършенстване - когато остана сама, мога едновременно да пия вино, да лежа на дивана, да гледам телевизия, да говоря по телефона, да пазарувам онлайн и да чакам лака на краката ми да изсъхне.
- Вашият мъж помага ли ви с домакинската работа и отглеждането на децата? Изобщо, как решавате проблема с домакинската работа? Нещо, което и двете в Майко Мила! силно ненавиждаме.
- Разчитам на правилното разпределение на труда. И съм се примирила, че с две деца къщата ми никога няма да изглежда като на хората с две деца по филмите.
- Как се променя професионално една жена, когато стане майка? Има ли вътрешни процеси, които поемат по друг път?
- Вътрешни или външни, след като родих децата си взех кардинални решения, свързани с професията ми. За добро или лошо. Реших, че не мога да си позволя да работя толкова интензивно колкото преди, защото не бих искала да изпусна порастването на децата ми. А когато вече имах дъщеря си, набрах смелост да започна нещо самостоятелно и стартирах проекта Интервюто.
- Важно ли е мъжът да подкрепя жена си в нейната битка за независимост и коя е най-важната подкрепа, която смятате, че една жена трябва да получи?
- Аз май тази битка не съм я водила. Или поне не съзнателно. Вярвам в равнопоставеността в една връзка и смятам, че трябва да я има по дифолт, а не да се извоюва в последствие. Но категорично смятам, че с колата се занимава той, а аз правя закуска на децата. Намирам го за справедливо.
- Променихте ли възгледите си върху битието на жените, които изморено минават с колички и чанти с продукти покрай Вас, откакто станахте майка? Смятате ли, че въобще има начин да се обясни колко е трудна и понякога истински обезкуражаваща майчинската задача?
- Да, съжалявам ги от все сърце. И да ви предупредя: "Децата не се раждат на пет." Това с недоспиването, коликите, кърменето, захранването, прохождането, ваксините, зъбките, проговарянето, градините, сополките, памперсите, пюренцата, бутането на колички с още три висящи торби на тях и малко колелце за разкош, потта, която се стича отвсякъде по вас, грозните дрехи, с които сте облечени, "защото са удобни", а и не ви дреме, всичко това ще ви се случи, преди детето да навърши пет. Незабравимо и неизбежно. Затова - винаги правете място на жени с колички и торби. Не знаете накъде ще ги избие!
- На какво искате да научите децата си? Освен, разбира се, да ви гладят дрехите и да си оправят идеално стаята всяка вечер. Имате ли желанието да знаят нещо за живота, което вие сте разбрала по трудния и суров начин?
- Като начало - това с "Добър ден", "Благодаря", "Моля" и "Довиждане" си е истинска кауза - толкова възрастни хора срещам, които още не се справят. И обичайните - да бъдат добри, умни, щедри. Упорити. Да свирят на пиано. Да карат колело. Да плуват. Последните три са все неща, които аз съм научила по трудния начин. Или още не съм научила. А иначе - бих искала да минават през живота леко, и все пак трудно за нещата, за които трябва да е малко трудно.
- И тъй като сме се събрали жени, не мога да не Ви попитам какво слушате в момента, кой сериал гледате и кой коктейл е актуален.
- В редките моменти, когато съм сама в колата, слушам Карла Бруни (да знам, че е кифленско, ама нали питате ), а иначе - с децата сме на вълна Ед Шийрън и Imagine Dragons. Сериали - "История на прислужницата", "Патрик Мелроуз", очаквайки новия сезон на "Аферата". "Коктейлът на лятото за мен е Аперол, малко е ретро, зная. Но нека го наричаме класика.
